Решение № 260 от 08.07.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Гоце Делчев, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20201220100664 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Обстоятелства по делото.

Предявен е установителен иск, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с който ищците Х. Х. К. и Г. Ю. К., двамата от с. В., обл. Бл. , молят да бъдат признати, по отношение на ответника И. М. М. от същото село , за собственици на основание давностно владение на 27 квадратни метра от имот с планоснимачен номер 397 от квартал 23 по действащия дворищно регулационен план на село В., общ. С., област Бл. утвърден със Заповед № 2039/1965 г., находящи се в западната част на същия имот, които квадратни метри понастоящем са застроени със стоманенобетонова плоча. Твърдят, че п рез последните няколко десетилетия владеят явно, безспорно и необезпокоявано от никого въпросната част от имот с планоснимачен № 397, поради което са придобили същата по давност.

Правна квалификация.

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ответника И. М. М. оспорва предявения иск в срока по чл.131 от ГПК, като твърди, че е собственик на процесния имот планоснимачен номер 397 от квартал 23 по плана на с. В. . Сочи, че ищците никога не са владяли, по смисъла на закона , тази част от дворното му място, през която само са преминавали за да достигнат до 1 собствения си имот, поради което т върденията им за текла в тяхна полза придобивна давност, са неоснователни. Поддържа също така, че е налице законова забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, каквато е и спорната площ от 17 кв.м.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е първоначална и допълнителна съдебно-техническа ексепертиза.

От събраните доказателства, преценени във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът прие за установено във фактическо отношение следното.

Предмет на предявения от ищците установителен иск е правото на собственост върху с площ от 27 кв. метра, представляващи реална част от имот с пл. номер 397 от кв. 23 по действащия дворищно регулационен план на с. В., обл.

Бл., утвърден със заповед № 2039/1965 г., находяща се в западната част на описания имот. За същия имот пл. номер 397, ведно с имот пл . номер 395, е отреден общ по регулация парцел /УПИ/ - XIII по плана на селото от 1965 г .

Относно материалната легитимация на ищците като собственици на имот пл. номер 395 и на ответниците като собственици на съседния имот пл. номер 395, не се спори. За правото си на собственост върху двата парцелообразуващи имота страните се легитимират както следва - ищците с нотариален акт № 79 от 22.06.2009 г., издаден по обстоятелствена проверка по нотариално дело № 577, том 4, рег.№ 6346/2009 г. на нотариус Ваня Бумбарова, с който същите са признати за собственици на основание давностно владение, а ответника – с нотариален акт № 152 от 26.05.1986 г. , том I, дело № 280/1986 г ., издаден от Районен съд Гоце Делчев, на основание прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за глед и издръжка. От материалите по делото и заключенията на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че последния и действащ към момента дворищно-регулационен план на с. В. е приет със Заповед № 2039/1965 г. на ОНС Бл.. Плана е в сила и към момента, върху същия не са нанасяни последващи изменения и корекции засягащи процесните имоти. Според основното заключение на вещото лице в образуването на процесния парцел /УПИ/ XIII от квартал 23 по плана на с. В., община С., област Бл., одобрен 1965 година, участват имоти пл.№№ 394, 395, 396 и 397. Същия е с обща площ от 357,92 м2, в които имот пл.№394 участва с 0,95 м2; имот пл.№395 участва с 113,81 м2; имот пл.№396 участва с 47,51 м2; имот пл.№397 участва с 195,65 м2 . Спорната част представлява част от имот пл. №397 разположена в северозападната част на парцел /УПИ/ XIII - 397, 395. Върху процесната спорна част ищците са изградили 2 стоманобетонна плоча на нивото на прилежащата улица, от която, посредством еднораменна стоматобетонна стълба, подхождат към входа на жилищната си сграда, изградена в имот пл.№395. Под плочата поради денивелация на дворното място спрямо прилежадаща улица е обособено складово помещение.

Като прецени представените по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира намира предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен.

Относно допустимостта.

Предявения иск е установителен, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване на правото на собственост върху част от недвижим поземлен имот. С оглед фактическите и правни твърдения на ищците изложени в и. м., предявения иск следва да се приеме за редовен и допустим. Същия е депозиран до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник оспорващ претендираното право.

По същество.

Разгледан по същество иска е неоснователен, като съображенията на съда за това са следните.

В настоящото производство, с оглед разпределението на доказателствената тежест, ищците следваше да докажат съществуването в тяхна полза на правото на собственост върху спорната площ от 27 кв. метра от процесния имот с пл. номер 397 от кв.23 по плана на село В., обл . Бл., на твърдяното придобивно основание давност, което условие не беше изпълнено. Събраните по делото доказателства, не сочат на извод, че ищците са придобили процесната реално разграничена част от описания поземлен имот по давност и изобщо - че са имали правна възможност да придобият такива права, поради следното.

На първо място, следва да се отбележи, че ищцовата страна основава претенцията си за право на собственост, на изтекла в нейна полза придобивна давност и ангажира доказателства предимно в тази насока, без да отчита регулационното положение на спорното място, а в случая спора за собствеността и в частност за възможността процесната площ да бъде придобита по давност, следва да бъде разледан и разрешен именно на плоскостта на статута на имота и регулационните предвиждания на действащия ЗРП на населеното място.

Данните по делото сочат , че процесната площ от 27 кв. метра, за която страните спорят, представлява реална част от имот с планоснимачен номер 397 от 3 кв. 23 по плана на с. Вълкосел, обл. Благоевград , за който имот, ведно с имот планоснимачен номер 395, е отреден парцел /УПИ/ - XIII по плана на селото от 1965 г. Горното се установява еднозначно от доказателствата по делото и заключенията на вещото лице, като това не се оспорва от страните. Съгласно разпоредбите на ЗТСУ /отм./, при действието на който закон се твърди, че е започнало упражняването на давностното владение, дворищно-регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, от които с регулацията се създават общи съсобствени парцели, като това резместване на собствеността се създава по силата на самата регулация.

Следователно в случая правото на собственост на страните върху отделните притежавани от тях поземлени имоти се е преобразувало в право на собственост върху общия по регулация парцел, като това е станало още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Тъй като в последствие друга валидна промяна в регулацията няма настъпила и доколкото съгласно § 6 ал.1 от ЗУТ дворищната регулация запазва действието си и при новия закон, това право се е запазило и към настоящия момент. С преобразуването на собствеността по силата на одобрената регулация, двата процесни имота са изгубили своята правна индивидуалност, като са продължили да съществуват само като реалноразграничаема част от парцела. Такава реално отграничена част представлява и спорната площ от 27 кв. метра от имот планоснимачен номер 397 , а такива части по силата на изричната забрана на чл.59 от ЗТСУ не могат да бъдат придобити по давност. Поради това обстоятелство ищците не са имали правната възможност да придобият собствеността върху претендираните 27 кв. метра от общия по регулация парцел, по давност, при действието на ЗТСУ, тъй като дори да са осъществявали владение то е било върху реално разграничена част от парцел и не е могло да доведе до настъпване на ефекта на придобивната давност. Според еднозначно установената в тази насока съдебна практика владението на реално разграничена част от парцел, както в случая, за какъвто и да е срок не води нито до придобиването на собствеността по давност върху тази реална част, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. Горното както се каза произтича от общата забрана на чл.59 от ЗТСУ /отм./, при действието на който закон се твърди, че е започнало упражняването на давностното владение от ищците .

На следващо място, ищците не са могли да придобият собствеността върху посочената площ и след приемането новия устройствен закон - ЗУТ, по давност, при условията на чл.79 от ЗС във връзка с чл.200 от ЗУТ, по няколко причини. На 4 първо място както се посочи, преди последното изменение на чл.59 от ЗТСУ /ДВ бр. 34/2000 г., в сила от 01.01.2001 г./, реално определени части от дворищно регулационни парцели не са могли да бъдат придобивани по давност. След посоченото изменение забраната вече не е безусловна, но са въведени ограничения отнасящи се до минималните изисквания на закона за площ и лице на парцел. Т ези принципни ограничения са възпроизведени и в чл.200 от ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./, според ал.2 на който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Приема се в съдебната практика, че цитираната разпоредба установява забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ, като и зключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 от ЗУТ, допускащо придобиване по давност на такава реална част, неотговаряща на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 от ЗУТ, т.е. при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота, какъвто настоящия случай не е . Иначе казано, не може да се позовава на разпоредбата на чл.200 ал.2 от ЗУТ собственик на имот, който е завладял реална част от съседен имот и осъществява владение върху тази част, в случаите когато имотите са урегурирани.

За яснота тук следва да се отбележи, че в хода на настоящия процес нито една от страните не въведе като елемент от предмета на делото, въпроса за това дали в случая регулационния план на населеното място следва да се счита за приложен, по смисъла на закона, по отношение на образувания от процесните два имота парцел /УПИ/ или условията за това не са били изпълнени и отчуждителното действие на плана е отпаднало на основание § 8 ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Твърдения в тази насока не се съдържат нито в исковата молба, нито в отговора на ответника, такива не бяха наведени и в течение на производството, независимо от поставения въпрос към вещото лице и пространните разяснения на същото в тази насока, поради което този въпрос - приложена ли е регулацията, остана извън предмета на делото.

Горното не променя изводите на съда, защото дори да се приеме, че регулацията за процесния парцел /УПИ/ XIII - 395, 397 не е била приложена, предвид на това, че няма данни за уреждане на регулационни сметки за заплащане на придаваеми места и за изравняване на дяловете в съсобствеността, при което 5 отчуждителното действие на плана е отпаднало съгласно § 8 ал.2 от ПЗР на ЗУТ, това не променя статута на имота като урегулиран такъв, респективно забраната за придобиване по давност на реални части от него. Отпадането на отчуждителното действие на заварените дворищнорегулационни планове не води до отпадането на устройствените предвиждания на плана, а рефлектира само върху собствеността която става разделна. В тези случаи ЗУТ не регламентира различен статут на УПИ , той продължава да съществува като обект на вещни права, с тази разлика, че не е съсобствен.