Определение № 59 от 27.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Добрич, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500020 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№24686/27.12.2024г., поправена с вх.№299/07.01.2025г., подадена от Д. Х. Г. от гр.Е. срещу определение №3381/27.12.2024г., с което е прекратено производството по гр.д.№3740/2024г. на Добричкия районен съд.

Определението се обжалва като незаконосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че предявената от частната жалбоподателка искова молба, по която е образувано съдебното производство, не страда от нередовности, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

В съответствие с чл.129 ал.3 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е редовна, подадена е в законоустановения срок и е допустима, като изходяща от лице с правен интерес да обжалва неизгодния за него първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съдебното производство е образувано по предявен от Д. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Е. срещу Районен съд – Варна, Районен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Апелативен съд – Варна иск за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата 9 000 лева – обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от нарушаване правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на делото, образувано по предявената от нея искова молба с вх.

№10699/29.12.2022г. на Окръжен съд – Велико Търново.

1

Исковата молба, с която е предявена претенцията, е депозирана с вх.

№78186/23.10.2023г. в Районен съд – Варна. След отвод на всички съдии от този съд и на съдиите от няколко други районни съдилища, на които по реда на чл.23 ал.3 от ГПК е било изпратено за разглеждане, делото е образувано за разглеждане в Районен съд – Добрич с №3740 по описа за 2024г.

С разпореждане №6864/03.12.2024г. по гр.д.№3740/2024г. на ДРС на ищцата са дадени указания по чл.129 ал.2 от ГПК да отстрани нередовности на исковата молба, констатирани от първоинстанционния съд. В определения с разпореждането едноседмичен срок ищцата не извършила указаните й процесуални действия, в резултат на което първоинстанционният съд приел, че е налице основание по чл.129 ал.3 от ГПК и прекратил производството по делото.

Според обжалваното определение, първата неотстранена нередовност на исковата молба се изразява в това, че ищцата не изложила, както й било указано, конкретни твърдения за осъществена правораздавателна дейност от ответниците – съдилища, от която твърди да е претърпяла вреди, като уточни процесуалните действия на всеки ответник по всяко конкретно дело, които счита за нарушаващи правото й на разглеждане на делото в разумен срок.

Отнесено към първоначалната искова молба с вх.№78186/23.10.2023г. на ВРС, така даденото указание е резонно. От първоначалната искова молба става ясно, защо се търси ангажиране на отговорността на ответника Окръжен съд – Велико Търново /по исковата молба с вх.№10699/29.12.2022г. на ищцата било образувано гр.д.№893/2022г. на Окръжен съд – Велико Търново, чието разглеждане ищцата намира за накърняващо правото й на разглеждане на делото в разумен срок/, без да е изложено нищо касателно другите три съдилища – ответници по исковата молба.

Но тази нередовност е била отстранена със следваща молба на ищцата. Тя е постъпила с вх.№425/19.01.2024г. по гр.д.№1253/2023г. на Районен съд – Девня, при който делото е било образувано след изпращане по реда на чл.23 ал.3 от ГПК. Молбата е депозирана от ищцата в отговор на дадените й от съдията – докладчик указания по чл.129 ал.2 от ГПК /преди същият да се отведе от разглеждането на спора/ и конкретно изложеното в тази молба изяснява обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си. Тя е свързана с едно дело, развитието по което ищцата намира за накърняващо правото й на разглеждане в разумен срок – това е делото, образувано първо като гр.д.№893/2022г. на Окръжен съд – Велико Търново, развило се после в други производства при останалите трима ответници, които производства са конкретизирани, и което дело към датата на депозиране на първоначалната искова молба и на допълнителната молба не е приключило с окончателен съдебен акт.

Следващата неотстранена, според първоинстанационния съд, нередовност на исковата молба се изразява в неуточняването от ищцата дали търси солидарна или 2 разделна отговорност на ответниците. Свързано с това е и изисканото от ищцата, ако твърди солидарност, да посочи основанието за такава; ако твърди разделност, да посочи цена на иска срещу всеки ответник, да формулира отделен петитум срещу всеки ответник и да конкретизира неимуществените вреди, които твърди да е претърпяла с всеки иск срещу всеки отделен ответник.

Всъщност, още в първоначалната искова молба е формулиран петитум ответниците да бъдат осъдени солидарно да обезщетят ищцата, а от изложеното в горепосочената уточняваща молба по чл.129 ал.2 от ГПК става ясно, че търсената солидарна отговорност се основава на разпоредбата на чл.4 ал.2 от ЗОДОВ.

Наред с горното, с оглед факта на постъпване на исковата молба и приложенията към нея по електронен път, първоинстанционният съд изискал от ищцата да представи преписи от същите на хартиен носител или да внесе държавна такса, за да бъдат те възпроизведени от съда на хартиен носител за връчването им на ответниците.

Исковата молба е подадена в електронна форма и е подписана с електронен подпис от упълномощения адвокат, съответно на чл.102е от ГПК и чл.102ж ал.2 от ГПК.

Ответниците Районен съд – Варна, Районен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Апелативен съд – Варна са от категорията на лицата – държавни учреждения, за които разпоредбата на чл.52 ал.2 от ГПК предвижда връчването д а се извършва само по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочен електронен адрес. Съгласно пар.1 т.2 от ДР на ГПК "електронен адрес за връчване" е персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, адрес на електронна поща или профил в ССЕВ. Съгласието на лицата от категорията на тези по чл.52 ал.1 от ГПК не е условие, за да бъдат адресати на електронни изявления, а те имат законово задължение да бъдат адресати на електронни изявления и да осигурят служител, който да приема електронните изявления и връчването на съдебни книжа по електронен път, както и да потвърждава получаването им по реда на чл.41а ал.2 от ГПК.

Следователно ищцата, подала искова молба в електронна форма, няма задължение да осигури преписи на хартиен носител /чрез лично представяне на такива или чрез внасяне на държавна такса за възпроизвеждането им от съда/ за връчване на ответниците. Съдът трябва да извърши служебна справка дали всеки отделен ответник има потребителски профил и заявен електронен адрес за призоваване в ЕПЕП или в ССЕВ. Ако няма такива, съдът трябва да изиска съответният ответник да посочи писмено електронен адрес по чл.52 ал.2 във вр. с чл.38 ал.2 от ГПК или електронен адрес по чл.38 ал.3 от ГПК, на който да бъдат връчвани съдебните книжа по делото, образувано по подадена в електронна форма по чл.102е от ГПК искова молба.

3

Последната неотстранена, според обжалваното определение, нередовност на исковата молба се изразява в това, че в указания й срок ищцата не посочила дали, ако делото, по повод което е предявеният спор, е приключило, е провеждана процедура по глава трета „а“ от ЗСВ без постигнато споразумение.

Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ провеждането на процедура по глава трета „а“ от ЗСВ, без да е постигнато споразумение, е условие за допустимост на иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ по приключени проиводства, но не е изискване за редовност на исковата молба. От гледна точка на редовност на исковата молба, достатъчно е посоченото в първоначалната искова молба, после и в уточняващата по чл.129 ал.2 от ГПК, съгласно което производството, по повод което е предявен настоящият иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ /първо образувано под №893/2022г. на Окръжен съд – Велико Търново/ не е приключило. Така въведеното обстоятелство от ищцата е ясно и не е необходимо да бъде доуточнявано, а дали е вярно е въпрос, относим към допустимостта на предявения иск, а не към редовността на исковата молба, с която той е предявен.

От изложеното следва, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по делото. Исковата молба, ведно с допълнителната /вх.

№425/19.01.2024г. по гр.д.№1253/2023г. на Районен съд – Девня/, няма нередовностите, които първоинстанционният съд е констатирал и приел за неотстранени от ищцата, съобразно дадените от него указания. Не е налице основание по чл.129 ал.3 от ГПК за прекратяване на производството, поради което обжалваното определение трябва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По тези съображения въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3381/27.12.2024г. по гр.д.№3740/2024г. на Добричкия районен съд, с което производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съдопроизводствените действия. съд за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5