Решение № 7411 от 25.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7411 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110119925 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Х. К. с искане да се признае за установено, че И. Х. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 726,87 лева, представляваща цена на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ул. „Княз Борис“ I № 196, магазин № 3, аб. № 431098 за период от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 137,83 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021г. до 20.11.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 64859/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Като съгласно чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното дружество и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Сочи, че предявява иск срещу ответника за топлоснабден имот- магазин № 3, находящ се в ***, аб. № 431098. Поддържа, че бил подписан Договор за продажба на топлинна енергия № ТД/Г431098. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесният имот е дългосрочно неизползваем с несъществуващи отоплителни тела. Сочи, че обектът не се ползва от юридическо или физическо лице, което евентуално да ползва предлаганата от „Топлофикация София“ ЕАД стока, предвид което ответникът не бил потребител на топлинна енергия. Поддържа, че в конкретния случай през обекта и дори през прилежащите стени не преминава 1 топлопреносна инсталация. Твърди, че дружеството не било предоставило индивидуална сметка/фактури. Поддържа, че се касае за незаконни и неверни изходни данни върху които всяко изчисление би било опорочено и законово невярно. Твърди, че компетентен представител следва да обясни защо „Топлофикация София“ ЕАД само или чрез подизпълнител не е изпълнило ангажимента си по отчет в посочения период и да представи като доказателство уведомяването на ответника и потвърждението от него кога и как може да им съдейства, ако е необходимо, вкл. покриване на необходимите за това разходи, тъй като обектът не се обитава и е със спрян достъп на топлинна енергия. Заявява насрещна претенция за неизпълнение на договор за доставка на стока- топла вода от момента на възникване на правоотношението за срока на договора. Горното се явявало съпътстващо обстоятелство за намалени и пропуснати ползи от експлоатацията на посочения в исковата молба обект. Претендира като компенсация 1500 лева. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД с молба от 21.03.2025г. е посочил, че не оспорва така предявения иск, намира същия за основателен и доказан.

С Определение № 2960 от 20.01.2025г. съдът не е приел за съвместно разглеждане насрещна претенция на И. Х. К.. Предвид което предмет на производството са единствено предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.

136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.

От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на 2 топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата на сключването му или от датата, посочена в договора.

В конкретния случай с определението от 20.01.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 27.03.2025г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е бил сключен Договор № 285 Т431098 за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с адрес на топлоснабдявания имот- магазин № 3, находящ се в ***.

Освен безспорния характер на гореизложеното обстоятелство същото се установява и от приетия препис от Договор № 285 Т431098, видно от който същият е сключен между страните по делото за процесния имот като е посочено, че същият се сключва безсрочно.

Прието е и заявление от И. Х. К. от 07.03.2012г., подадено до изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, с искане да бъде сключен договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за магазин № 3, находящ се в ***, с пълен отопляем обект по проект 63,14 куб.м. – л. 19 от делото.

От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том Първи, рег. № 309, дело № 9 от 2012г. на нотариус Р.Е., се установява, че на 07.02.2012г.

„Флекс Инвест“ ЕООД е продал на И. Х. К. следния недвижим имот: магазин № 3, находящ се в гр. София, на партерния етаж в жилищната сграда, построена на ул. ***, със застроена площ от 23,70 кв.м., състоящ се от търговско помещение, преддверие и санитарен възел, при съседи: магазин № 4, двор, улица *** и магазин № 2, заедно с припадащите се 2,023 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4,92 квадратни метра без общите части на подземните гаражи и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата.

Приета е и топлотехническа характеристика на имота, изготвена на 12.03.2012г., както и Акт за разпределяне на кубатура за процесния магазин, изготвен на 12.03.2012г.

С оглед гореизложеното съдът намира, че от приетия Договор № 285 Т431098, както и заявлението за сключване на договор за стопански нужди, се установява по категоричен начин, че ответникът е поискал да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за притежавания от него процесен имот, както и че такъв договор е бил сключен преди процесния период.

Следва да бъде посочено, че независимо от обстоятелството, че в приложимите ОУ е посочено, че договорът е срочен, в конкретния случай страните са постигнали изрична писмена договорка, че договорът ще е безсрочен, поради което сила има именно постигната между тях вписана уговорка по арг. от чл. 16, ал. 2 ЗЗД съгласно ко йто при несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. В този смисъл е и Решение № 6608 от 20.12.2023г. на СГС по в. гр. д. № 3

12447/2022г. и Решение № 6985 от 17.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 153/2024г.

Предвид което през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като договорът е бил сключен в законоустановената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, за което при ищеца е била открита и водена партида с аб. № 431098, клиентски номер 40000038550.

По отношение на доставката на топлинна енергия в процесния имот съдът намира, че същата се установява по делото от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, както и от приетите по делото документи, представени от третото лице-помагач.

От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че исковият период съвпада напълно с отчетен период 01.05.2021г. до 30.04.2022г., за който фирмата за дялово разпределение била изготвила една изравнителна сметка. В имота не бил осигурен достъп за отчет на водомера за топла вода на двете дати- 14.05.2022г. и 20.05.2022г., и било разпределяно потребление по норма за разход за един обитател. Вещото лице е посочило, че разпределяната топлинна енергия за отопление на магазин 3 била по отчет на индивидуален топломер и за сградна инсталация. Експертът е уточнил, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, бил преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период, както и че от ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на абонатната станция. От заключението се установява, че стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот и период била на стойност 724,86 лева /547,60 лева, прогнозно потребление на топлинна енергия + 177,26 лева, сума за доплащане от изравнения/. В тази сума не били включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово разпределение на топлинна енергия.

От приетите документи от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД се установява, че индивидуалната изравнителна сметка за процесния имот и период е издадена на името на ответника. От приетия протокол за посещение на адрес: *** се установява, че за магазин № 3 не е бил осигурен достъп на 14.05.2022г. и 20.05.2022г.

От гореизложеното следва, че в конкретния случай се установява по делото, че се претендират суми за сградна инсталация и отопление на магазин, както и начислена служебно топлинна енергия за БГВ. Начисляването служебно на количество топлинна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният клиент на топлинна енергия.