Решение № 362 от 10.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Велико Търново, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20244100100755 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът – К. Н. М. - излага в исковата молба, че на 14.09.2022 година пострадал от катастрофа на пътя между гр. Павликени и село Михалци: докато пресичал с каруцата си третокласен път бил ударен от мотоциклет, чийто водач е застрахован в ответното дружество за риска гражданска отговорност на автомобилистите. Вследствие на инцидента получил мозъчно сътресение, счупване на долната челюст, на ребра, на дясната скапула, разкъсвания на черния дроб, разкъсно-контузни рани по главата и колената и сколиоза. Направил разходи за лечение, преживял изключителни физически и душевни страдания. По реда на настоящото производство претендира репарация в размер на 200 000 лв. за неимуществените и 2 808,90 лв. за имуществените вреди. Върху всяко вземане се търси законна лихва от деня на уведомяването на застрахователя-ответник по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането.

Ответната страна - „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“–АД, гр. София – признава твърдяното по исковата молба застрахователно правоотношение и факта на транспортния инцидент. Оспорва исковете с довод катастрофата да е плод на поведението на ищеца. Нарушил е нормата на чл. 71 от Закона за движение по пътищата. В отношение на евентуалност спрямо тази позиция оспорва факта на вредите и връзката на разходите, търсени като имотни вреди, с лечението на ищеца. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

1

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че транспортният инцидент е настъпил на посочените в исковата молба място и дата. Причинен е от неправомерно виновно шофиране на А. Д. М., водач на мотоциклет с регистрационен номер ВТ 1862 К. Движейки се със 109,8 километра в час ударил задното колело на управляваната от ищеца каруца, причинявайки му средна телесна повреда – одобреното от Павликенски районен съд споразумение по административно-наказателно дело № 80 по описа за 2025 година във връзка с правилото на чл. 300 от ГПК и чл. 383, ал. 1 от НПК.

Наред със съставомерната вреда, предмет на цитираното споразумение, като последица от катастрофата ищецът е претърпял и описаните в исковата молба телесни увреждания с изключение на сколиозата – приетата от съда медицинска експертиза.

Направил е разходи за лечение в размер на исковата сума – неоспорените откъм съдържание копия от платежни документи на лист 51 и следващите от преписката по делото. Телесните и душевни страдания са установени с показанията на разпитаните свидетели.

Исковете са частично основателни. Транспортното произшествие, вината на застрахования водач за причиняването му, вредите и функционалната им връзка с неправомерното шофиране на мотоциклетисте запълват фактическия състав на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и сочат доказаността на исковете по основание.

Доводите на ответната страна, отричащи отговорността на застрахования, факта на вредите и причинната връзка са неоснователни. Те са в директно протИ.речие със споразумението по приложеното административно-наказателно дело № 80 по описа на Павликенския районен съд за 2025 година, а значи с правилото на чл. 300 от ГПК, и затова не могат да бъдат съобразени при решаване на спора. По същата причина не може да бъде признат за основателен доводът за съпричиняване на увреждането, респективно този инцидентът да е изцяло плод на поведението на ищеца. За да се ангажира администраивнонаказателната отговорност на застрахования водач, нужно е фактическият състав, за който е предаден на съд, да е налице. Така е когато освен поведението на водача, привлечен към отговорност, никаква друга причина не въздейства върху процеса на увреждането. Това положение е иманентно за резултатните престъпления – във фактическия им състав законът предвижда причинна връзка, и от процедурно гледище не може да бъде преразглеждано, след като по въпроса има влязъл в сила акт.

Страданията на ищеца са изключителни и по времетраене, и по степен.

СправедлИ. по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение би била сумата от 100 000 лв. Стойността й равни на посочените по-горе два аспекта на увредата – степен и времетраене. Затова искът за неимуществени вреди е основателен до размер на посоченото, а за разликата до търсеното следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази част доводите на ответника за прекомерност на търсената сума са основателни и следва да бъдат зачетени.

Искът за имуществени вреди е доказан и основателен в търсената стойност.

Тезата на ответника, че разходите нямат връзка с лечението на ищеца протИ.речи на 2 информацията в самите платежни документи.

Исковете следва да бъдат уважени ведно със законната лихва от датата на претенцията по чл. 380 от Кодекса за застраховането – 01.02.2024 година.

По силата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде натоварен с плащането на дължимата върху уважените искове държавна такса от 4 438,97 лв., за иска за неимуществени вреди възлизаща на 4 000 лв., за иска за имуществени вреди – на 112,36 лв., а за мораторната лихва върху вземанията за времето преди предявяване на исковете – на 326,61 лв. По силата на същия текст следва да заплати и половината от авансираните от съда разноски за изслушаните експертизи – 700 лв.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 400 лв. – половината от депозитите за вещи лица от суми, защото разходите са направени във връзка с иска за репарация на неимуществени вреди, и дължимо в казуса юрисконсутлско възнаграждение - 100 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

На адвокат С. И. се дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 9 050 лв.: 8650 лв. за иска за обезщетение за неимуществени вреди и 400 лв. за иска за обезщетение за имуществени вреди, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Следва да се присъди с решението по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“-АД, гр. София, ЕИК: 200299615, да заплати на К. Н. М., ЕГН: **********, гр. Б. ч., ул. „Н. Б.“, № ..., сумата от 100 000 (сто хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, резултат на транспортно произшествие на 14.09.2022 година, сумата от 2 808,90 (две хиляди осемстотин и осем лева и деветдесет стотинки) лв., обезщетение за имуществени вреди, последица на същото произшествие, ведно със законната лихва върху всяко вземане, считано от 01.02.2024 година до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдената сума до претендираните 200 000 лв. като неоснователен в тази му част.

Осъжда „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“-АД, гр. София, ЕИК: 200299615, да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд държавна такса върху уважените искове от 4 438,97 (четири хиляди четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) лв., и сумата от 700 (седемстотин лева) лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал.

3

6 от ГПК.

Осъжда „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“-АД, гр. София, ЕИК: 200299615, да заплати на С. Н. И., адвокат от гр. Горна Оряховица, ул. „Георги бенковски“ № 5, етаж 2, сумата от 9 050 (девет хиляди и петдесет лева) лв., възнаграждение за процедурно представителство на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда К. Н. М., ЕГН: **********, гр. Б. ч., ул. „Н. Б.“, № ..а, да заплати на „ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“-АД, гр. София, ЕИК: 200299615, сумата от 400 (четиристотин лева) лв., разноски по делото, на основание ч„л. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4