Решение № 3775 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3775 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100394 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано след постановено решение № 1276/14.11.2025 г. по в.гр.д.№ 1547/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е обезсилено решение № 1117/11.03.2025 г. по г.д.№ 6791/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, постановено при първоначалното разглеждане на делото, и същото е върнато за ново разглеждане от друг състав при отчитане на уточнените от ищците квоти от правото на собственост върху процесния имот и основанието, на което те са придобити.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Й. У., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, Д. Х. У., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и М.

Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с която е предявен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, с искане да се признае за установено по отношение на И. С. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ГАРАЖ, съставляващ - Сграда с идентификатор *** със застроена площ ***., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, с предназначение: Складова база, склад, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: ***, с площ: ***. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:

1 ниско застрояване (до 10 м), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: *** по силата на давностно владение осъществявано повече от 30 години в полза на общия наследодател на ищците Й. С. У., ЕГН **********, починал на *** г., и неговата съпруга Д. Х. У. и наследяване по закон от Й. С. У., ЕГН **********, починал на *** г., при квоти за ищците: 4/6 идеални части за Д. Х. У., 1/6 идеална част за С. Й. У. и 1/6 идеална част за М.

Й. У..

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Й. С. У., ЕГН **********, бивш ***, починал на *** г. /Акт за смърт ***/. Общият им наследодател получил от своите родители с договор за дарение на недвижим имот и суперфиция извършен на 24.12.1981 г. с нотариален акт *** г. на нотариус при ПРС, 1/3 идеална част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: ***, с площ: ***. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, както и правото да построи /надстрои/ втория жилищен етаж на съществуващата към момента на сделката едноетажна със сутерен жилищна сграда. През 1987 г. общият наследодател на ищците Й. С. У. построил в гореописания имот гараж, съгласно Разрешение за строеж ***/17.11.1987 г., протокол № 11 за определяне на строителна линия и ниво от 26.11.1987 г., и скица виза от 26.10.1987 г., издадени от Районен народен съвет, гр. Пловдив, кв. Коматево, който съответствал на Сграда с идентификатор ***, със застроена площ ***., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, с предназначение: Складова база, склад, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: ***, с площ: ***., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: *** Описаната сграда била реализирана от Й. У. със съгласието и без противопоставянето от страна на неговите родители и брат му И. У., които били собственици на другата част от дворното място. Процесната сграда с идентификатор ***, била строена от Й. У. по време на гражданския му брак с ищцата - Д. Х. У.. През 1989 г. в същия недвижим имот ответникът в настоящото дело И. С. У., на свой ред също построил гаражна клетка, която съставлявала сграда с идентификатор ***.3, в гореописаното дворно място. Двамата братя придобили и собствеността върху целия недвижим имот по силата на договор за доброволна делба на недвижим имот от 09.09.1993 г., вписан *** на 17.09.1993 г. в Служба по вписванията при ПдРС. От построяването на сграда 2 с идентификатор *** през 1987 г. Й. С. У., заедно със съпругата му Д. Х. У. упражнявали фактическата власт върху процесната сграда, като я считат за своя собственост. Ищцата Д. Х. У. и покойният й съпруг, наследодател на другите двама ищци, владеели процесната сграда с идентификатор ***, в продължение на повече от 30 години, считано от 1987 г. когато са я построили със собствени средства. До смъртта на Й. У. през 2020 г., те стопанисвали и пазели процесния недвижим имот от трети лица и посегателства, като демонстрирали пред всички, че са единствени собственици. Те демонстрирали намерението си да своят имота и пред ответника И. С. У., който бил съсобственик в гореописания поземлен имот. Общият наследодател на ищците Й. С. У. и съпругата му Д. У. владели явно, непрекъснато и необезпокоявани от никого, включително и от ответника И. С. У. и семейството му сграда с идентификатор ***, като са я ползвали за гараж с работилница, поддържали са сградата в добро състояние като добри стопани и са държали ключовете за същата. Твърдят, че никой не им е оспорвал собствеността, като след смъртта на Й. У. на *** г. неговите наследници по закон - ищците С. Й. У., Д. Х. У. и М.

Й. Г., продължили да владеят, ползват и стопанисват въпросната сграда. Д. Х.

У. и покойният и съпруг Й. С. У. плащали и данъците за процесната сграда през всичките години, в които са осъществявали фактическата власт на имота, а след смъртта на Й. са декларирали имота, като наследници и продължавали да плащат данъци на същия. Ответникът И. С. У. /брат на Й. С. У. - общия наследодател на ищците/, до смъртта на брат си Й. - през 2020 г. не е създавал проблеми и е владял собствената си сграда с идентификатор ***.3, която била долепена до тази на неговия брат. Процесната сграда с идентификатор ***, през всичките години владението било осъществявано от наследодателя на ищците, като след смъртта му през 2020 г., то продължило и по отношение на ищците - също явно и непрекъснато. През 2023 г. по повод започната от наследодателя на ищците процедура по нанасяне на непълноти и грешки в кадастралната карта ответникът заявил на ищците, че не бил съгласен с начина, по който се упражнява фактическата власт върху гаражите и има намерение да иска размяна на гаражните клетки. Имал претенции към гаража на ищците.

По изложените съображения молят предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението на ищците, че процесният имот представлява гараж, който е построен от ищцата Д. Х. У. по време на брака й с Й. С. У.. Процесният имот с идентификатор *** представлявал гараж и баня, които били заснети като един обект, съгласно действащата кадастрална карта. За процесния имот имало издадено разрешение за строеж *** от 15.10.1987 г. на РНС Пловдив, ГНС Хр.

Ботев, на името на ответника И. С. У., а впоследствие с Протокол № 2 от 21.10.1987 г. била определена строителна линия и ниво, като в протокола бил посочен ответника И. С. У.. Видно било от представените с отговора 3 разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, че на ответника било издадено разрешение за строеж на гараж, който бил долепен за съществуващата жилищната сграда, която съгласно действащата кадастрална карта била с идентификатор ***.1. Един месец по-късно, на 17.11.1987 г. на Й. С. У. /наследодател на ищците/ било издадено разрешение за строеж *** от 17.11.1987 г. на РИС Пловдив, ГНС Хр. Ботев, с Протокол № 11 от 26.11.1987 г., била определена строителна линия и ниво, като в протокола бил посочен Й. С. У. /наследодател на ищците/. Видно било още от представените документи, че този гараж бил залепен за гаража, за който вече било издадено разрешение за строеж на името на ответника И. С. У.. Този гараж съгласно действащата кадастрална карта бил с идентификатор ***.3 и е долепен до процесния гараж ***. Твърди, че процесният гараж, не е строен от наследодателя на ищците. И двата гаража били построени от С. Й. У., който бил баща на ответника И. С. У. и на наследодателя на ищците. След построяването на процесния гараж с идентификатор ***, същият се използвал от С. Й. У., който единствен имал автомобил към онзи момент, а след построяването на гаража с идентификатор ***.3, той се е използвал от ответника И. С. У., тъй като брат му Й. С. У. /наследодател на ищците/ не притежавал автомобил. След като починал баща му С. Й. У. и след като Й. С.

У. /наследодател на ищците/ си купил автомобил, започнали да ползват двата построени гаража общо, като всеки от тях паркирал автомобила си в гаража, който бил свободен към момента. Това общо ползване продължило до 2018 г.

Твърди се, че многократно ответникът И. С. У. и брат му Й. С. У. водили разговори и предприемали действия да уредят собствеността на двата гаража съобразно издадените строителни разрешения, но процедурата останала недовършена. Никога наследодателят на ищците не бил предявявал претенции към собствеността на процесния гараж и винаги изразявал готовност собствеността да бъде уредена съобразно издадените строителни книжа. След смъртта на брат му отношенията с неговите наследници се влошили и не успели да финализират делбата на двата гаража. Счита, че ищците не са собственици на процесния гараж, тъй като наследодателят им не е придобил собствеността му на основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като е упражнявал фактическа власт без намерение да свои имота. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** от 1957 г., се установява, че на 30.03.1957 г., С. Ю. У., е придобил недвижим имот – парцел *** който имот, според техническата скица № 362 от 13.03.1957 г. на Околийския народен съвет на втора Пловдивска околия, съдържа *** Впоследствие наследодателя на ищците – Й.

С. У., починал на *** г., е получил от родителите си – С. Ю. У. и К.И. У., 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в ***, цялото от около ***, 4 съставляващо парцел ***, като му отстъпват и правото да построи/надстрои втория жилищен етаж върху съществуващата едноетажна жилищна сграда, което отстъпено право на строеж се дава безвъзмездно. Това е видно от представения Нотариален акт за дарение – суперфиция на недвижим имот ***/24.12.1981 г. По делото е представен и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ***/24.12.1981 г., от който се установява, че родителите на ответника – С. Ю.

У. и К.И. У., са продали на сина си И. С. У. следния свой собствен недвижим имот: 1/3 ид. ч. от дворно място, находящо се в ***, цялото от около ***, съставляващо парцел ***, ведно с първия жилищен етаж от построената в описаното дворно место жилищна сграда, срещу задължение на купувача да се грижи, да гледа и издържа продавачите, докато са живи.

Приети са като писмени доказателства Разрешение за строеж *** от 17.11.1987 г., с което на Й. У., е разрешено да извърши предвидените в проекта строително-монтажни работи по дадената строителна линия от РНС – район „Христо Ботев“, във връзка с което е издаден Протокол № 11 за определяне на строителна линия и ниво от 26.11.1987 г. за строеж на гараж в имот, представляващ понастоящем Поземлен имот с идентификатор ***. От Разрешение за строеж *** от 15.10.1987 г. и Протокол за определяне на строителна линия № 2 от 21.10.1987 г., се установява, че на ответника И. С. У., също е дадено разрешение да изгради гараж в посочения поземлен имот с идентификатор ***.