Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19002 от 07.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8329/2025
Вид
Определение № 19002
Подписан
07.10.2025
Състав
Венета Цветкова, Атанас Маджев, Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19002 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508329 по описа за 2025 година

Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по частна жалба на Г. К. срещу определение № 7664/13.02.2025 година на СРС, 124 с-в, постановено по гр. д.

№ 2396/2024 година, с което Софийски районен съд е прекратил производството на делото, поради недопустимост на производството.

Жалбоподателят намира атакувания акт за незаконосъобразен.

Софийски районен съд е приел, че изложените в исковата молба факти са ясни, но не обосновават приложение на никоя от хипотезите, при които е допустимо да се претендира обезщетение от държавата, поради незаконосъобразни актове на прокурор – случаите по чл.

2 ЗОДОВ. Сочи, че наведените в исковата молба обстоятелства не предполагат хипотеза, попадаща в предметния обхват на посочената разпоредба. Посочил е, че иск срещу прокурор е недопустим поради функционалния му имунитет, което налага насочване на иск за вреди от действия на такова лице срещу съответните правозащитни органи, но и по отношение на Прокуратурата такъв иск би бил недопустим.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима. По същество, частната жалба е основателна.

В исковата молба е посочено, че ищецът е претърпял вреди от нарушение на общностното право на ЕС и разпоредби от вътрешното право, допуснати от прокурор, като твърди, че е бил оскърбен от постановен от прокурор акт – постановление от 28.12.2023 година, в който е дефиниран като лице „лишено от свобода“ и не му е указан срок за обжалване на този акт. Претендира обезщетение за претърпените вреди в размер на 24 300 лева.

В трайно установената съдебна практика е възприето, че по правилото на чл. 129, ал. 1 и мр. чл. 130 ГПК преди да пристъпи към проверката за допустимост на претенциите, съдът следва да извърши проверка за редовността на исковата молба /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50194 ОТ 26.09.2022 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 537/2022 г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/. На следващо място, според посоченото в определение № 4397/19.12.2022 г. по ч.гр. д. № 3856/2022 г., IV г.о., определение № 1057 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 1753/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др., при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни, изчерпателни. Исковата молба не може да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато не са изпълнени указания, неотговарящи на посочените характеристики.

1

В случая, исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно какво твърди и съответно – какво претендира ищецът. На последния е следвало да се даде възможност да конкретизира обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като обоснове правен интерес от иска срещу Прокуратурата, в случай, че счита, че следва да бъде ангажирана отговорността й к а т о процесуален субституент на Държавата, за репариране на вредите, причинени от правораздавателната й дейност и изложи конкретни факти, покриващи някоя от изрично посочените в чл. 2 ЗОДОВ хипотези, вкл. по чл. 2, ал. 1, т. 8 ЗОДОВ, или изложи конкретни твърдения за причинени вреди от особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в ЗОДОВ, или в случай, че не твърди такива вреди от правораздавателната дейност на Прокуратурата – да изложи твърдения за това дали предявява иск за ангажиране отговорността на възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД (Прокуратурата на РБ, явяваща се процесуален субституент на Държавата за обезщетяване на вреди от незаконно действие или бездействие на прокурор) или такава на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД. Едва след изпълнение на процедурата по чл. 129 ГПК, ще е възможна проверката на съда за допустимостта на претенциите ( вкл. на такава по чл.

49 ЗЗД), съобразно направените уточнения и конкретизация на иска.

Ето защо, като не е осъществил процедурата по чл. 129 ГПК и е прекратил производството по делото преди да даде указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частната жалба на Г. К. определение № 7664/13.02.2025 година на СРС, 124 с-в, постановено по гр. д. № 2396/2024 година, с което Софийски районен съд е прекратил производството на делото, поради недопустимост на производството и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2