Решение № 179 от 21.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100100571 по описа за 2024 година

Предявени са искове от "Суфле Агро България" ЕООД срещу Д. В. В., Р.

Д. В. и Г. Д. В. за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор, сключен на 11.05.2023 г. с НА № 119 том II, peг. № 2126, дело № 262 от 2023 г. на ВН № 529, чрез който ответникът е отстъпил на ответниците 1/2 ид. ч. от:

1) апартамент № 20, представляващ по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., с последно изменение на КР, засягащо самостоятелния обект от 04.05.2023 г. - самостоятелен обект в сграда ид.

***, находящ се в гр. Варна, ******, находящ се във въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда ид. ***, разположена в ПИ ид. ***, с предназначение на сам. обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 74.30 кв. м, състоящ се от коридор, баня, тоалет, спалня, спалня, балкон и дневна, ведно с принадлежащата му изба № 5, с площ от 4.01 кв. м, както и с 5.1907 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата, както ведно с принадлежащите към апартамента 26.73 кв. м ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, находящо се в гр.

Варна, *****, представляващо по КККР на гр. Варна, ПИ ***, с площ на целия ПИ от 772 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м), с номер по предходен план: 012014, квартал: 226, парцел: 11-14 и 2) гараж № 1, представляващ по КККР на гр. Варна, одобрени със същата Заповед, с последно изменение на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.05.2023 г. - самостоятелен обект в сграда ид. ***, находящ се в гр. Варна, *****, ет. 1, гараж 1, находящ се във въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда с идентификатор

***

1 и срещу Н. Г. В. за обявяване за недействителен спрямо ищеца на сделка със същия нотариален акт, чрез която ответникът е запазил за съпругата си правото на безвъзмездно и пожизнено ползване и плодоприбиране върху дарените имоти, основани на твърдения, че го увреждат като кредитор с вземания по договор за покупко-продажба № 159 от 31.03.2022 г. и два анекса от 31.03.2022 г. и от 13.05.2022 г. и договор за покупко-продажба № 160/2022 г. и два анекса към него, по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Ответниците оспорват исковете. Предявяват възражения, че договорите са незавършени. Приобретателките предявяват възражения, че записите на заповед са недействителни, тъй като датите на издаване в титулната част и в текста се различават. Оспорват знанието за задълженията, тъй като между тях и ответника настъпило отчуждение. Сочат, че дружествата разполагат с достатъчно имущество. Ищецът намира, че тези възражения са недопустими.

Ответникът предявява възражение, че атакуваният договор прикрива даване вместо връщане на сумата 40000 лв., заета от Н. В. през 2020 г.

Ищецът оспорва възражението. Моли, в случай, че привидността бъде приета за установена, да бъде обявен за недействителен договорът за даване вместо връщане.

Впоследствие сочи, че възражението не може да бъде предявено след вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД (л. 192).

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът твърди, че изпълнителните листи са издадени въз основа на записи на заповед, те пък издадени за обезпечение на вземанията по цитираните договори за продажба и анекси. Записите следва да бъдат вписани в предмета.

Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Приема се, че правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането, както и че съдът може да приеме, че вземането не съществува само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо (ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК).

От представените от ищеца заверени преписи се установява, че са сключени: договор за продажба № 159 от 31.03.2022 г. (л. 12) и два анекса от 31.03.2022 г. (л. 15) и от 13.05.2022 г. (л. 17), договор за продажба № 160/2022 г. от 31.03.2022 г. (л. 22) и два анекса към него от 31.03.2022 г. (л. 25) и от 31.05.2022 г. (л. 27). Записите на заповед са от 31.03.2022 г. (л. 34 и л. 36), 13.05.2022 г. (л. 33) и 31.05.2022 г. (л. 35).

По настоящото дело няма съединяване и вземането не е отречено със сила на пресъдено нещо, поради което въз основа на заповедите за незабавно изпълнение и изпълнителните листи, издадени по ч. гр. д. №№ 619-621/2023 г. по описа на РС – Луковит (л. 44, 48 и 53, гръб) съдът приема, че вземанията съществуват.

От представения заверен препис (л. 62) се установява, че на 11.05.2023 г.

2 е сключен договор с нотариален акт № 119 том II, peг. № 2126, дело № 262 от 2023 г. на ВН № 529. Н. В., лично и като пълномощник на Д. В. е заявила, че двамата даряват на дъщерите им описаните в исковата молба имоти, като си запазват правото на ползване върху дарените имоти за всеки един от тях поотделно.

По възражението, че договорът прикрива даване вместо изпълнение:

По допустимостта:

Съдът приема, че по отношение на ищеца твърдяната привидност е непротивопоставима, тъй като иск за разкрИ.е на симулацията не е бил предявен (съответно искова молба не е вписана) преди позоваването в настоящия процес (изрично решение № 134 от 15.04.2015 г. по гр. д. № 3288/2013 г., прието за постоянна практика в определение № 50164 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3507/2022 г., III г. о., ГК).

Доказателствата не следва да бъдат обсъждани

Длъжникът е знаел за увреждането.

Атакуваният договор е безвъзмезден и е сключен между баща и деца.

Атакуваният договор следва да бъде обявен за недействителен, защото уврежда кредитора.

По разноските:

Ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски: платени държавна такса – 577.14 лв., други такси – 157 лв. и адвокатски хонорар – 4173.82 лв. с ДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо "Суфле Агро България" ЕООД, ЕИК 204397416, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ж.к. Промишлена зона "Хладилника", ул.

"Атанас Дуков" № 1, ет. 8, чрез адв. А. С. - САК, адрес: гр. София, район Лозенец, ***, ет. 2, ап. 5 (Адвокатско дружество "С. и П."), тел.

***, email: [email protected] договор, сключен на 11.05.2023 г. с нотариален акт № 119 том II, peг. № 2126, дело № 262 от 2023 г. на ВН № 529, чрез който Д. В. В. е отстъпил на Р.

Д. В. и Г. Д. В. 1/2 (една втора) идеална част от: 1) апартамент № 20 (двадесет), представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г., с последно изменение на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.05.2023 г. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди и дванадесет, четиринадесет, едно, двадесет), находящ се в гр. Варна, община Варна, обл. Варна, район Приморски, ******, находящ се във въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на сам. обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, 3 със застроена площ от 74.30 (седемдесет и четири цяло и тридесет стотни) кв. метра, състоящ се от коридор, баня, тоалет, спалня, спалня, балкон и дневна, ведно с принадлежащата му изба № 5 (пет), с площ от 4.01 (четири цяло и една стотна) кв. метра, както и с 5.1907 % (пет цяло и хиляда и деветстотин и седем десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата, както ведно с принадлежащите към апартамента 26.73 (двадесет и шест цяло и седемдесет и три стотни) квадратни метра идеални части от дворното място, в което е построена сградата, находящо се в гр. Варна, община Варна, обл.

Варна, район Приморски, *****, представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, поземлен имот с идентификатор ***, с площ на целия поземлен имот от 772 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м), с номер по предходен план: 012014, квартал:

226, парцел: 11-14 и 2) гараж № 1, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., с последно изменение на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.05.2023 г. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди и дванадесет, четиринадесет, едно, двадесет и едно), находящ се в гр. Варна, община Варна, обл. Варна, район Приморски, *****, ет. 1, гараж 1, находящ се във въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, тъй като увреждат ищеца като кредитор с вземания по договор за покупко-продажба № 159 от 31.03.2022 г. и два анекса от 31.03.2022 г. и от 13.05.2022 г. и договор за покупко-продажба № 160/2022 г. и два анекса към него, за които са издадени записи на заповед от 31.03.2022 г. - 2 бр., от 13.05.2022 г. и от 31.05.2022 г. , на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по иска, предявен от "Суфле Агро България" ЕООД, с. ЕИК, с. а. срещу Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Румянцево, общ. Луковит, ***, Р. Д. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***** и Г. Д. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****.

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо "Суфле Агро България" ЕООД, с. ЕИК, с. а. договор, сключен на 11.05.2023 г. с нотариален акт № 119 том II, peг. № 2126, дело № 262 от 2023 г. на ВН № 529, чрез който Д. В. В. е запазил за Н. Г. В. ЕГН ********** от ***** правото на безвъзмездно и пожизнено ползване и плодоприбиране върху гореописаните дарени имоти, тъй като уврежда ищеца като кредитор с гореописаните вземания, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по иска, предявен от "Суфле Агро България" ЕООД, с. ЕИК, с. а. срещу Д. В. В. и Н. Г. В., с. ЕГН, с. а.

ОСЪЖДА Д. В. В., Р. Д. В., Г. Д. В. и Н. Г. В. с. ЕГН, с. а. да заплатят на "Суфле Агро България" ЕООД, с. ЕИК, с. а. сумата 4907.96 лв. (четири хиляди и деветстотин и седем лева и 96 ст.), представляваща сторените разноски: платени държавна такса – 577.14 лв., други такси – 157 лв. и адвокатски хонорар – 4173.82 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

4

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5