Решение № 9885 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9885 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110121405 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ......, срещу ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ......., положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 766,17 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ......., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1121/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.

Ищецът твърди, че на 23.04.2024 г. в гр. София, в локалното платно на ........, е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „........“ с рег. № ......, който при извършване на маневра е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил увреждане на лек автомобил „...........“ с рег. № ......... Твърди, че към датата на произшествието гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а увреденият автомобил „...........“ е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ с полица № .........., валидна за релевантния период.

Ищецът поддържа, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувал щета № ......., извършил е оглед и описание на уврежданията, възложил е ремонта на .........., като ремонтът е бил извършен и фактуриран на стойност 4 756,09 лв. Посочва, че на 15.05.2024 г. е изплатил на сервиза сумата 4 756,09 лв. Сочи още, че във връзка с ликвидацията на щетата 1 са сторени обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв., поради което общият размер на регресното му вземане възлиза на 4 781,09 лв. Твърди, че е отправил регресна покана до ответника, но последният е възстановил доброволно само сумата 4 014,92 лв., като е останала неплатена разлика в размер на 766,17 лв. Моли съда да признае за установено съществуването на това вземане и да му присъди сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът ......... е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по размер.

Ответникът не оспорва, че моторното превозно средство „........“ с рег. № ...... е било застраховано при него по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лекия автомобил „...........“ с рег. № ......... Не оспорва извършеното плащане от страна на ....... на 15.05.2024 г. в размер на 4 756,09 лв., не оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка, както и получаването на поканата за доброволно изпълнение.

Ответникът поддържа, че спорът е единствено относно размера на дължимото обезщетение.

Твърди, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието. Според ответника изплатеното от ищеца обезщетение е определено по фактура на доверен сервиз, като цената на калкулираните части за подмяна надвишава среднопазарните цени и цените на алтернативни части, съобразно годините на експлоатация на МПС, особено по отношение на частта „фар десен“. Поддържа още, че цените за труд за ремонт, демонтаж, монтаж, разоборудване и бояджийски операции са завишени. Счита, че с извършеното извънсъдебно плащане в размер на 4 014,92 лв. е възмездил изцяло вредите по процесното МПС съобразно тяхната действителна стойност. Оспорва и претенцията за ликвидационни разноски в размер на 25 лв., като поддържа, че обичайните разноски между застрахователите са 15 лв. Моли иска да бъде отхвърлен, евентуално да бъде уважен в намален размер, и претендира разноски.

С определение № 31714 от 27.07.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото, който в откритото съдебно заседание на 26.02.2026 г. е обявен за окончателен. С доклада съдът е определил правната квалификация на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 411 КЗ.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че на 23.04.2024 г. в гр. София, ........, е настъпило ПТП; че произшествието е настъпило по вина на водача на МПС „........“ с рег. № ......; че автомобилът „........“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; че в резултат на ПТП е увреден лек автомобил „...........“ с рег. № ........; че за увредения автомобил е била налице валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца; че ищецът е изплатил сумата 4 756,09 лв. за ремонта на автомобила; че ответникът е възстановил на ищеца сумата 4 014,92 лв.; че механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между произшествието и уврежданията не са спорни; както и че ответникът е получил покана за доброволно изпълнение.

2

Съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи действителния размер на вредите, обосноваността на претендираната сума, съответствието й с пазарните цени за части и труд към датата на застрахователното събитие, както и че вредите, включени в претенцията, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На ответника е указано, че носи доказателствената тежест за твърденията си, че претендираните разходи за части и труд са завишени, както и че изплатената от него сума е достатъчна да възмезди вредите съобразно действителната им стойност.

По делото са приети представените писмени доказателства, включително заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, двустранен констативен протокол за ПТП от 23.04.2024 г., застрахователна полица № .........., свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за техническа изправност, общи условия по застраховка „Каско“, описи по щета № ......., снимков материал, възлагателно писмо, протоколи за оглед, приемопредавателен протокол, фактура № ......./10.05.2024 г., доклад по щета, платежно нареждане, регресна покана с обратна разписка, опис на регресни щети и извлечение от банкова сметка от 24.10.2024 г.

От тези доказателства съдът приема за установено, че след настъпване на процесното ПТП ищецът е образувал ликвидационна преписка по застраховка „Каско“, извършил е оглед и описание на уврежданията по автомобила „...........“ с рег. № ........, възложил е ремонта на увредения автомобил, като стойността на ремонта е фактурирана в размер на 4 756,09 лв.

Установява се още, че тази сума е изплатена от ищеца на 15.05.2024 г., а ответникът е възстановил извънсъдебно само част от заявеното регресно вземане, а именно сумата 4 014,92 лв. Писмените доказателства са относими, непротиворечиви и неоспорени по автентичност и съдържание, поради което съдът ги кредитира.

Назначена и приета е съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице е установило, че към датата на застрахователното събитие, 23.04.2024 г., процесният автомобил „...........“ с рег. № ........ е бил в експлоатация 4 години и 11 месеца, считано от датата на първоначалната му регистрация, 23.05.2019 г. Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 5 138,26 лв. с ДДС. Вещото лице е отговорило и на поставения от ответника допълнителен въпрос, като е посочило алтернативни цени за частта „фар десен“ съобразно годините на експлоатация на процесното МПС, а именно 761,25 лв. с ДДС и 744,02 лв. с ДДС при посочените алтернативни доставчици.

Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза като компетентно, обективно, пълно и съответно на поставените задачи. То е изготвено от вещо лице със специални знания, въз основа на материалите по делото, описите на уврежданията и пазарните стойности към датата на застрахователното събитие. Заключението отговаря именно на спорния между страните въпрос относно действителния размер на вредите и съответствието на разходите за възстановяване с пазарните цени. То отговаря и на възражението на ответника за завишена стойност на частта „фар десен“, като посочва алтернативни цени, но въпреки това крайната възстановителна стойност на вредите е 3 определена в размер, по-висок от реално платеното от ищеца обезщетение. Заключението не е оспорено от страните, не са зададени въпроси към вещото лице и не е поискано назначаване на допълнителна или повторна експертиза, поради което съдът го възприема изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Същият е предявен от заявителя в заповедното производство срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение, след подадено възражение от последния, за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедното производство. Налице е идентичност между страните, основанието и размера на вземането, заявено в заповедното производство и въведено като предмет на настоящия установителен иск.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 411 КЗ, когато застрахователят по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение, той встъпва до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. За да възникне регресното вземане на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, следва да се установи наличие на валидно имуществено застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, противоправно и виновно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е покрита от ответния застраховател, причинени вреди в причинна връзка с произшествието, изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и неизпълнение от ответника на регресното задължение в пълен размер.

В настоящия случай тези предпоставки са доказани. Между страните не се спори, че към датата на ПТП автомобилът „...........“ с рег. № ........ е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, а автомобилът „........“ с рег. № ...... е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се спори по механизма на произшествието, по вината на водача на застрахования при ответника автомобил, по причинно-следствената връзка между произшествието и уврежданията по автомобила „...........“, както и по факта, че ищецът е изплатил сумата 4 756,09 лв. за ремонта на увреденото МПС.

Основният спор между страните е относно размера на вредите и дали с извънсъдебното плащане от 4 014,92 лв. ответникът е погасил изцяло регресното вземане на ищеца. Съдът намира това възражение за неоснователно.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „...........“ с рег. № ........, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 5 138,26 лв. с ДДС. Ищецът е изплатил по застраховка „Каско“ сумата 4 756,09 лв. за ремонта на автомобила и е претендирал обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв., или общо 4 781,09 лв. От тази сума ответникът 4 е заплатил извънсъдебно 4 014,92 лв., поради което предмет на настоящия установителен иск е само остатъкът от 766,17 лв.

Тъй като установената от експертизата действителна възстановителна стойност на вредите е по-висока от реално изплатеното от ищеца обезщетение, съдът приема, че платената от ищеца сума от 4 756,09 лв. не е завишена. Напротив, тя се вписва в рамките на действителния вредоносен резултат, причинен от процесното ПТП.

Съдът не споделя възражението на ответника, че обезщетението следва да бъде редуцирано единствено поради възможност за намиране на по-ниски цени от алтернативни доставчици.