Решение № 1005 от 18.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100501764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. Е. Н.- Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. "Б." № ** подадена чрез пълномощника й адв. Галина Найденова против решение № 1582 от 03.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4627/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска й ДА БЪДЕ ПРИЕТО за установено по отношение на ответната „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД с ЕИК 121246419, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Славянска“ № 2, че е погасено ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека № 114, том ІV, рег.№ 6972, дело № 585/ 20.12.2006г. на нотариус с рег.№ 342 на НК с район на действие РС-Бургас, подновена с акт № 264, том 4, вх.рег.

№ 5880/ 19.05.2015г., по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.Черноморец, местност „Аклади“, в.с. „Свети Никола“ 2, бл.С, ет.1, ап.ОП-3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 39 кв.м, ведно с 3,939 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, описан в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека на стр.24, 6-и ред и в молбата за подновяване на вписването на стр.9, 5-и ред.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдебната практика в страната. Изразява се несъгласие с извода на съда, че не е настъпило погасяване на обезпечените с договорната ипотека парични вземания на ответната банка на основание чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, въпреки прекратяване на производството по несъстоятелност на 1 основание чл. 632 от ТЗ. Счита, че спорът по същество е за това дали е погасена договорната ипотека, като сочи, че видно от титулната част на ипотечния договор ипотеката обезпечава задълженията по договор за кредит само на кредитополучателя, но не обезпечава евентуални вземания на поръчителите по договора за кредит, доколкото няма такава клауза в ипотечния акт. Възразява се, че макар съдът да се е позовал на цитирана в решението съдебна практика, обективирана в решение № 158 /10.07.2018г. по т.д. № 2369/2017г. на ВКС, то се сочи, че тя не е приложена правилно в случая, при съобразяване на конкретните факти по делото, като по този начин съдът е приравнил правната фигура на съдлъжника по чл. 101 от ЗЗД и поетото поръчителство по чл. 138 от ЗЗД. Подчертава се изрично, че нормата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ не касае задълженията на длъжника, а вземанията на кредитора, неудовлетворени в производството по несъстоятелност, както и, че поръчителството не попада в обхвата на учредени обезпечения от трети лица по смисъла на чл.739, ал. 2 от ТЗ, поради своята акцесорност на задълженията на длъжника, който вече е заличен. Твърди се, че след като е определил правната фигура на ищеца по възникналото облигационно правоотношение, съдът не е направил преценка за последиците при отпадането му.

Възразява се също против извода на съда, с който е отречен акцесорният характер на вземането на кредитора към третото лице-поръчител и постановяване, че когато главният длъжник е дружество, заличено на основание чл. 632 от ТЗ, то придобива характер на самостоятелно вземане. В подкрепа на доводите си се позовава на цитирана в жалбата съдебна практика. На последно място се сочи, че при установяване на елементите на фактическия състав на чл. 735, ал. 2 и чл. 739, ал. 2 от ТЗ съдът е игнорирал доказателствата, налично по делото, изброил ги е формално и схематично и не е съобразил тяхната тежест, като същевременно не се е произнесъл обосновано по доводите на ищцата и оттам е извършена неправилна преценка на последствията от приетото в цитираните актове. По подробно изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, въззивницат, чрез адвокатския си представител поддържа въззивната си жалба и изложените в нея съображения. Моли за присъждане на платената за въззивно обжалване държавна такса като разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемияответник ответната „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, подаден чрез пълномощника му юрисконсулт Свилен Диков, който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, с доводи, че обжалваното решение е мотивирано, съобразено с фактите и обстоятелствата по делото и в пълно съотвествие със закона и практиката на ВКС. Споделя се извода на първата инстанция, че е налице валидно учредена и съществуваща ипотека върху закупения ищцата имот, въпреки наложената върху него възбрана, както и, че не са погасени обезпечените с ипотеката върху имота парични вземания на банката на основание чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, като не е налице хипотезата на чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Сочи се, че същите продължават да съществуват и след погасяване на вземанията срещу заличения кредитополучател, доколкото съществуват и непогасени вземания срещу солидарните длъжници, за обезпечаване на които съществува ипотечното право. Навеждат се аргументи за неоснователност на позоваването от ищцовата страна на погасяване на поръчителството на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД- поради виновни действия на кредитора, допуснал заличаване на длъжника- кредитополучател на основание чл.

632, ал. 4 от ТЗ. В подкрепа на становището, че процесното ипотечно право не е 2 погасено по давност се излагат множество доводи и се прави анализ на цитираната в този смисъл съдебна практика. По подробно развитите в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

В съдебно заседание, въззивниците чрез упълномощения си адвокатски представител поддържат въззивната си жалба, като поддържат всички изложени в нея съображения. Молят за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на първоинстанционното производство пред БРС е предявен от ищцата М. Е. Н. иск за приемане за установено спрямо ответника „БЪЛГАРОАМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, че е погасено ипотечното на право на банката, учредено с нотариален акт за договорна ипотека № 114, том ІV, рег.№ 6972, дело № 585/ 2006 г. на нотариус с рег.№ 342, с район на действие РС-Бургас, вписан в СВ-Бургас с вх.рег.№ 20806/ 20.12.2006 г., акт № 180, 181, том ХІІ, дело № 13807.13808/ 2006 г., подновена с акт № 264, том 4, вх.рег.№ 5880/ 19.05.2015 г., по отношение на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.Черноморец, местност „Аклади“, в.с. „Свети Никола“ 2, бл.С, ет.1, ап.ОП-3 /подробно описан в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека на стр.24, 6-и ред и в молбата за подновяване на вписването на стр.9, 5-и ред.

Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния недвижим имот съгласно договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 681, том ІV, рег.

№ 8486, дело № 572/ 08.10.2024г. Заявила е също, че по отношение на собствения й имот е насочено принудително изпълнение по изп.дело № 965/ 2018 г. на ЧСИ Божилова, образувано по молба на ответника „БАКБ“ АД против длъжниците „Аклади“ ООД, В. Б. И. и С. В. Д. въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6282/ 2018 г. на Районен съд - Бургас за солидарно осъждане на посочените длъжници да заплатят на банката-кредор, от парични задължения по договор за банков кредит от 19.12.2006 г., по който „Аклади“ ООД е кредитополучател, а Иванов и Дабич са поръчители. Сочи се, че вземанията по кредита са обезпечени с учредена от кредитополучателя „Аклади“ ООД договорна ипотека върху негови недвижими имоти, сред които и процесния имот. Взискателят е насочил изпълнението върху ипотекираните имоти, като за процесния, закупен от ищцата имот е проведена публична продан и за купувач е обявен купувач – взискателят „БАКБ“ АД. Ищцата счита, че ипотечното право на банката е погасено, тъй като с решение № 179/ 16.09.2020 г. по т.д.№ 179/ 2019 г. на БОС е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника-кредиполучател 3

„Аклади“ ООД, в което взискателят „БАКБ“ АД е конституиран като присъединен кредитор с приети вземания по същият договор за банков кредит от 19.12.2006 г., като с решение № 260037/ 30.07.2023 г. производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и длъжникът„Аклади“ ООД е заличен като търговец.

Посочва, че с оглед нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ следва да се счетат за погасени неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания на кредитора.

Счита, че не може да бъде приложено изключението по чл.739, ал.2 ТЗ, тъй като не са налице учредени обезпечения от трети лица, доколкото ипотеката е била учредена от кредитополучателя. Твърди се също така, че с погасяване на дълга на кредитополучателя са се погасили и задълженията на физическите лица – поръчители, предвид акцесорния характер на поръчителството, тъй като същото се погасява при прекратяване на обезпеченото главно задължение (чл.138 от ЗЗД). По горните съображения ищцата счита, че на основание чл.150 ЗЗД е погасено и ипотечното право на банката- взискател, тъй като то обезпечава единствено задълженията на кредитополучателя.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва иска. Сочи, че ищцата е придобила имота след наложените възбрани, поради което на основание чл.453, т.1 от ГПК е непротивопоставима на кредитора „БАКБ“ АД и е недействителна по отношение на него на основание чл.452, ал.2 от ГПК. Счита, че с оглед солидарността на принудително изпълняваното задължение по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, вземането продължавало да съществува по отношение на физическите лица - солидарни длъжници, дори и след прекратяването на принудителното изпълнение по отношение на длъжника „Аклади“ ООД. Сочи, че изпълнителният титул не разграничава отговорността на солидарните длъжници на главен длъжник и на поръчители. Основава се и на нормата на чл.739, ал.2 от ТЗ, която постановява, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват, ако за обезпечаването им са учредени обезпечения от трети лица. Позовава се и на нормата на чл.637, ал.6 от ТЗ, която дава възможност и след откриване на производството по несъстоятелност кредиторът да образува нови дела срещу длъжника за вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

След като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по отношение на изложените в жалбата оплаквания въззивният съд намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят по възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, от която се установява, че между ответникът „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Аклади“ ООД с ЕИК 102864261 е сключен договор за банков кредит от 19.12.2006г., по силата на който банката е представила на дружествотодлъжник паричен кредит в размер на 10 232 518 евро при договорени условия.

4

Кредитът е обезпечен с два вида обезпечения - поръчителството на двамата съдружници в дружеството-кредитополучател - В. Б. И. и С. В. Д., задължили се да отговарят солидарно с дружеството -кредитополучател за всички договорни задължения, в това число главница, лихви, такси, лихви за забава и разноски, и с ипотека върху недвижими имоти на дружеството - кредитополучател „Аклади“ ООД, между които и процесния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас. Ипотеката е учредена с нотариален акт № 114, том IV, рег. № 6972, дело № 585/ 20.12.2006г. на нотариус с рег. № 342 на НК с район на действие PC - Бургас, като вписването е подновено с акт № 264, том 4, вх.рег. № 5880/ 19.05.2015г. на СВ – Бургас.