Акт от 06.03.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш

Е Н И Е

N гр.Радомир, 06.03.2020 година

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия:Ивета Павлова

При секретаря Теменуга Пацова и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №40/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №.г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, на жалбоподателя А.А.Д., с адрес: ***, с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл. 257, ал.1, т. 1 от

Закона за горите , във вр. с чл.52, ал.1, т.3

НАРЕДБА

№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, вр.чл.108, ал.1, т.4 от Закона за горите.

Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. е обжалвал в законоустановения срок. По подробно изложени във въззивната жалба съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от административно-наказващия орган довели до опорочаване на АУАН и НП и съответно до нарушаване правото му на защита. Сочи се за неправилно изписване на констативния протокол №.от 13.09.2019г. изготвен от проверяващите органи на имената му, като вместо А.А.Д., е записано А.Д.Д.. Сочи се за нарушение от АНО на императивните разпоредби на чл.42, т.3, пр.1 и т.6 и на чл.57, ал.1 т.4 и т.5, пр.2 от ЗАНН, при издаване на АУАН и НП налагащи отмяната на последния като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и НП и алтернативно се прави искане от съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като приеме случая за маловажен.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.

Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

От служители на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, а именно Г.И.Г., Р.К.М. и Р.Д.Д. е извършена проверка на 13.09.2019г. в подотдел

192 „ч“, имот кад.№., собственост на физически лица в землището на с. Лобош, общ.Ковачевци, при която е съставен Констативен протокол серия ПК07 №.от 13.09.2019г. от Р.К.М. на длъжност „ гл.горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил като е констатирано от проверяващите органи, че жалбоподателят Д., като лицензиран лесовъд/удостоверение за лесовъдска практика №./07.12.2017г./ на 29.06.2019г. е издал позволително за сеч №.за имот №. подотдел 192 „ч“, в землището на с. Лобош, общ.Ковачевци без за същото да е публикувал технологичен план в интернет базираната система на ИАГ/system.iag.bg, което го прави невалиден.

Жалбоподателя е вписан в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика /удостоверение №./07.12.2017г./ Въз основа на констатаците от проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол №./13.09.2019г. е съставен на същата дата АУАН на жалбоподателя Д.. №./24.09.2019г. по регистъра на РДГ-Кюстендил бл.№./13.09.2019г. от свидетелката Р.К.М. , като свидетели по АУАН присъствали и при установяване на адм.нарушение са Р.Д. и Г.Г..

Акта за установяване на нарушението е връчен на жалбоподателя лично на датата на съставянето му, като същият е присъствал при неговото съставяне и в графа „възражения“ същият е посочил: „имам възражения “.

В срока по чл.

44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения

АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № ./14.11.2019г. като със същото е наложил на Д. адм. наказание „ глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение чл. 257, ал.1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл.52, ал.1, т.3 НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, вр.чл.108, ал.1, т.4 от Закона за горите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателя правни доводи съдът намери от правна страна следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателя е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

Предвид горното настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални наушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си.

Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите –Кюстендил, който е оправомощен със

Заповед №РД 49-195 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните. В тази връзка настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите на Д. относно допуснати съществени процесуални нарушения, а именно касателно липса на посочване на дата на извършване на адм.нарушение, напротив както в АУАН, така и в НП е посочена точно датата на извършване на адм.нарушение, която е и датата на издаване на позволителното за сеч, а именно 20.04.2019г., в който момент е възникнало задължението на Д. да публикува технологичния план на сечището в интернет информационната система на ИАГ. Относно наличието на техническа грешка при изписване на името на нарушителя в Констативния протокол №./13.09.2019г., където е вписан А.Д.Д., то същото не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.В съставения от проверяващите органи АУАН и впоследствие от наказващия орган НП правилно е отразено името на нарушителя и всички данни за самоличността му, поради което същият е бил наясно защо и от кой орган е бил санкциониран и,че именно той е санкционираното лице по ЗГ и подзаконовите му нормативни актове.

По същество на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, неоспорена от жалбоподателя, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение №./24.09.2019г., /по регистъра на РДГ – Кюстендил/ бланков № ./13.09.2019г., Наказателно постановление №./14.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, Констативен протокол № .от 13.09.2019г.

В хода на съдебното следствие са разпитани от страна на административно-наказващият орган актосъставителката Р.М. и свидетеля по акта и по установяване на административното нарушение Г.Г.. И двамата свидетели са присъствали при установяване на адм. нарушение от жалбоподателя като точно препредават фактическата обстановка подробно описана в процесния АУАН и НП, поради което и съдът им дава вяра. Показанията и на двамата свидетели са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си така и с описаната фактическа обстановка в процесния АУАН и НП. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП. Установено е по безспорен начин, че при проверка на документите на сечището във връзка с издаденото от Д. позволително за сеч, в качеството му на лицензиран лесовъд, притежаващ удостоверение за лесовъдска практика №./07.12.2017г., в информационната система на ИАГ проверяващите са констатирали, че Д. не е изпълнил задължението си да публикува технологичния план за добив на дървесина към момента на издаване на позволителното за сеч в интернет базираната система на ИАГ, което го прави невалиден. Съгласно чл. 52, ал.1, т.4 от НАРЕДБА

№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.

108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на одобрен технологичен план за добив на дървесина.Съгласно чл.53, ал.1 от същата наредба е посочено, че технологичният план по чл. 52, ал. 1, т. 3 се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика т.е в случая от Д., а чл.53, ал.6 от наредбата въвежда специално изискване за валидност на технологичния план, същата правна норма гласи: Технологичният план се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се счита за валиден, когато е одобрен и е регистриран в електронната система на ИАГ. Т.е за да бъде валиден технологичният план следва да е регистриран в електронната система на ИАГ, а в случая това не е сторено от жалбоподателя, което води от своя страна до нарушаване на разпоредбата на чл.52, ал.1 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите и опорочаване на процедурата по издаване на позволителното за сеч от Д., тъй като същото е издадено без съответен валиден технологичен план за добив на дървесина. Това се потвърждава и от всички приложени в административно наказателната преписка писмени документи.

За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

По отношение на размера на наложеното наказание същото е определено от АНО съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната санкционна норма минимум, а именно „глоба „300 лева, поради което и съдът намира, че същия размер е правилно и законосъобразно определен с оглед вида и начина на извършване на административното нарушение, неговата тежест и подбудите за извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Водим от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2c49b81-6310-41a0-88cb-150ca933074c