Решение № 1931 от 30.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. Велико Търново, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.А като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110101720 по описа за 2025 година

Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, чрез пълномощника си адвокат П. В. В. твърди в исковата си молба, че вземането по Потребителски кредит за общо ползване № ********** от **.**.**** г., било прехвърлено в негова собственост с договор за цесия от **.**.**** г. и Анекс към него от **.**.**** г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД упълномощило ищеца – цесионер да уведоми длъжниците за цесията. Ищецът уведомил ответника-длъжник по реда на чл.99, ал.1 от ЗЗД за цесията. Ответникът не изпълнил задълженията си по Потребителски кредит за общо ползване № ********** от **.**.**** г. , като кредитът бил станал предсрочно изискуем на **.**.**** г., като било изплатено уведомление до кредитополучателя от **.**.**** г. Предявява иск с правно основание чл.415 от ГПК за установяването на вземането на ищеца против ответника за сумата 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева ) – главница, представляваща част от неизплатена сума в размер на 18 966,90 лв. и сумата от 500 лв. (петстотин лева) – част от договорна лихва в размер на 6976,07 лв. за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. по Потребителски кредит за общо ползване № ********** от **.**.**** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (**.**.**** г.) до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 404/2025г. на ВТРС. Претендира разноски.

Ответникът И. М. Б., чрез упълномощения си процесуален представител оспорва предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Счита договора за кредит за недействителен на основание чл.146 от ЗЗП, при налични неравноправни клаузи, както и, че е сключен с посочен в него ГПР, който 1 е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК. Моли съда да отхвърли иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения договор за потребителски кредит от **.**.**** г., че между ответника и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което на ответника е предоставена сумата от 19301.61 лв. лева, в която е включена: размер на кредита 15000 лв. и застрахователна премия от 4301.61 лв. В договора са уговорени размерът на кредита, срокът за връщане на предоставената сума, годишният лихвен процент и годишният процент на разходите. Срокът на договора е уговорен на **.**.**** г., а погасяването му – на месечни анюитетни погасителни вноски, по погасителен план, включващи главница и лихва. Общия размер на лихвата е 10344.39 лв.

С договор за продажба на вземания от **.**.**** г. и Анекс към него от **.**.**** г. заемодателят „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД свои ликвидни и изискуеми вземания, произходящи от договори за заем и договори за потребителски кредити, които вземания са индивидуализирани в Приложение - неразделна част от договора, в което фигурира договор за заем от **.**.**** г., сключен с ответника. По делото е представено уведомление за извършена цесия, връчено на ответника с разписка от дата **.**.**** г. – на л.27 и л.28 от делото. В същото уведомление има изявления на цесионера, че задължението по договора за кредит е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, поради неизпълнение на задълженията на заемателя.

От заключението на изслушаната по делото СИЕ се установява, че кредитът в размер на сумата 19301.61 лв. е усвоен на **.**.**** г. Размерът на неиздължената сума по главницата към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда е 18966.90 лв. главница и 6976.07 лв. лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД.

Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването на валидно заемно правоотношение по договор за потребителски кредит от **.**.**** г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и ответницата И. М. Б.. С получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за ответника да върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, в срок до **.**.**** г.

Между страните не съществува спор за валидността и неизпълнението на договора за потребителски кредит от страна на ответника. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита.

От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземанията по договора за заем в качеството си на цесионер по договор за цесия от **.**.**** г. След като ответникът не оспорва валидността на договора за цесия, то същия е бил редовно уведомен за нея. По делото се установи, че с уведомлението за цесията от цедента, получено от длъжника на **.**.**** г., вземанията по договора за кредит са обавени за изцяло и предсрочно изискуеми, поради неизпълнение на задълженията на длъжника да погасява заема според погасителния план в договора. Заявлението до ВТРС е подадено на **.**.**** г.., като към тази дата кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем в целия си размер.

Ответникът счита договора за кредит за недействителен на основание чл.146 от ЗЗП, при налични неравноправни клаузи, както и, че е сключен с посочен в него ГПР, който е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече 2 нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора сума за „застрахователна премия“ следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 15000 лв., при конкретно посочени в договора лихвен процент и ГПР, като погасяването му се извършва погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора. Други вземания по този договор няма, няма и неясноти по отношения на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е 34.31 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита, както и годишния процент на разходите по кредита. Невключването на уговорена „застрахователна премия“ в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит.

Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е 3 обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви и съдът не споделя доводите на ответницата в отговора й за нищожност на договора за потребителски кредит от **.**.**** г..

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.

Ответницата се позовава и на нищожност на договора за кредит от **.**.**** г. по отношение на клаузите, с които е договорен размерът на лихвения процент.

Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва.

Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави, като това важи както за договорната лихва, така и за наказателната лихва. В този случай се дължи само размерът на законната лихва. В случая размерът на годишната лихва е 30.39 %, което надхвърля трикратния размер от 30.00 % при размер на законната лихва от 10.00 % . Или, клаузата, с която е договорен ГЛП по договора е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Според договора, при получен заем в размер на 15000 лв. договорената дължима възнаградителна лихва е 10344.39 лв., т.е. лихвата е повече от 2/3 от стойността на заема.

Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабия субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Следва още да се отбележи, че нормите на ЗЗП относно материята на неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, са повелителни.