Решение № 31 от 01.03.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Чирпан, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20225540100668 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство по гр.д. 668/2022год. по описа на РС Чирпан, е образувано по искова молба, подадена от адв. М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството ми на пълномощник на К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Чирпан, ул.“Кочо Цветаров“ № 45А против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от Неделчо Й.ов Спасов, Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството си на Управители с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В о.с.з. от 27.02.2023г., съдът е конституирал като ответник по главния иск и като ищец по насрещния иск „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК:

207172780, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев, на мястото на първоначалния ответник по главния иск и ищец по насрещния Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД. с ЕИК:202527341.

Твърди се в ИМ, че на 28.04.2021г., ищцата е получила Покана за доброволно изпълнение от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана е уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. с кредитор Аксес Файнанс ООД е бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на:

200 лева-главница, 13.90 лева-лихва, 19.20 лева-неустойка и 30 лева-разходи. В Поканата бил предоставен и срок в който ищцата следвало да се свърже с ответното дружество и да 1 започне плащане по сумите. На 01.06.2021г., ищцата получила Покана за незабавно плащане от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана била уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. с кредитор Аксес Файнанс ООД бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по силата на договор за цесия приложение № 1 от 26.04.2021г., сключен с Аксес файнанс ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение. В Поканата бил предоставен и срок в който ищцата следвало да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите. През следващите няколко месеца, ищцата получава Покани, Уведомления и др. писма от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с които бил предоставен и срок в който ищцата да започне плащане към тях, в противен случай, щели да следват съдебни дело и прехвърляне на ЧСИ и запор на банкови сметки, запор и продажба на МПС и т.н. Ищцата считала, че дължи така претендираната й сума от 19.20 лева - неустойка и 30 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като съображенията и за това били следните: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, бил да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правил от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните водило до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Така претендираната от ищцата сума от 19.20 лева-неустойка и 30 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, били недължими, поради това, че клаузите въз основа на който се претендирали са нищожни като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на 2 договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузите от Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, според които се дължи неустойка и допълнителни разходи, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С клаузите от Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, въз основа на който се дължат неустойка и разходи, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Неустойката по съществото била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.

№ 324/2018г. С предвиждането на наустойка и допълнителни разходи по Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, се заобикаляли и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи били част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявали общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за неустойка и допълнителни разходи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута 3 определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за неустойка и допълнителни разходи в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Моли съда, да приеме, че ищцата не дължи така претендираната й сума от 19.20 лева-неустойка и 30 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 849757/08.10.2020г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД , вземанията по които са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск с който заявяват, че така предявените искове са процесуално допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорват, като излагат подробни съображения. Молят съда, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Молят да им бъдат присъдени направените разноски и в настоящото производство.

С предявения насрещен иск, молят съда да осъди К. Т. Г. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД сума в общ размер на 222.83 лв., от които главница: 200.00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, възнаградителна лихва 5.38 лв., както и останала и непогасена лихва за забава 17.45 лв. за периода 07.12.2020г. до 11.10.2022г. Молят да бъдат присъдени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД направените съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по насрещен иск с който считат, че насрещната исковата молба е редовна и допустима, както и основателна и доказана. На първо място, признават, така претендирания насрещен иск, по основание и 4 размер, като молят съда да възложи в тежест на насрещната страна разноските по него, тъй като правят изрично признание на иска и твърдят, че не са дали повод за завеждане на насрещния иск. Молят да се уважи предявения иск по основание и размер. Молят съда да осъди насрещната страна, да заплати и разноските в настоящото производство, тъй като ищцата по основния иск не била дала повод за предявения насрещен иск.