Решение № 298 от 28.06.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. К., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102947 по описа за 2021 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. К. моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът П. Д. Ч., ЕГН **********, дължи на ищеца „С." ООД, ЕИК ***, сумата от 2 105.19 лв., състояща се от 1 000 лв. - главница по Договор за паричен заем № ***г., 222,88 лв. – възнаградителна лихва, 393.06 лв. договорна неустойка, 323.19 лв. - неустойка за забава, 166,06 лв. - законна лихва за забава за периода, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Излага следните аргументи от фактическа страна: Договор за паричен заем № *** от 02-01-18 г. между П. Д. Ч.. ЕГН ********** и „С." ООД, ЕИК *** е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем.

Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С." ООД.

Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които Заемателят, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка със паричните задължения към „С." ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, 1 е в Погасителен план към договор за заем № ***. Параметрите на сключения между страните договор за паричен заем № *** са следните: Отпуснатият заем (главница) е в размер на 1 000 лв.; Размер на възнаградителна лихва:

256.28 лв.; Размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора: 1 229.72 лв. Брой погасителни вноски: 11; Общ размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва): 1 256.28 лв. Неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора Заемателят се е задължил да предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция. На основание чл. 8 от Договора в случай, че Заемателят не предостави уговореното в чл. 6 обезпечение, дължи неустойка в размер на 1 229.72 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Приложение 1 към настоящия договор (погасителен план). Тъй като в тридневния срок заемателят не е предоставил обезпечение, пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че неустойката в размер на 1 229.72 лв. е начислена и същата се дължи, съгласно погасителния план. Така обшият размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва + неустойка е 2 486 лв. Всички погасителни вноски по договор за паричен заем № *** са падежирали, начисленията са отразени в погасителния план от Договор за паричен заем № ***. По този начин е формирано общо първоначалното задължение в размер на 2486 лв. Законна лихва за забава: Тъй като длъжникът не е изпълнявал своите задължения за погасяване на дължимата сума, се начислява и законна лихва за забава.

Законната лихва за забава (чийто размер е регламентиран в Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения вр. чл. 86 ЗЗД) се начислява върху задълженията за главница. Начислената законна лихва за забава по кредита е в размер на 232 лв. Неустойка за забава: Съгласно чл. 7, ал. 4 от Договора заемателят начислява неустойка в размер на 323.19 лв. при забава на плащане на погасителните вноски. Длъжникът не е изпълнявал задълженията си, поради което на 01-05-19 г. е начислена неустойката е в размер на 323.19 лв.

Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че Ч. е извършила плащания по кредита в общ размер от 936.00 лв. С тези свои плащания ответницата е погасила част от своите задължения, а именно първите три вноски, съгласно погасителния план, част от четвъртата вноска, както и натрупани моратории лихви, тъй като част от плащанията са извършени след настъпване на падежите по вноските. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № 2415/2021г. РС К. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, описани по-горе. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по-горе суми. От правна страна заявява, че: Между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят - „С." ООД е изплатил на заемателя - П.Ч., сумата от 1000 лв., а от своя страна Ч. се е задължила да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.

Съгласно погасителния план вноската по кредита е в размер на 226 лв. и е дължима ежемесечно в рамките на единадесет последователни месеца от февруари 2018 г. до декември 2018 г. Длъжникът не е изпълнил свое 2 договорно задължение за предоставяне на обезпечение, в резултат на което към дължимата сума по кредита е била начислена неустойка, съгласно договора, затова вноската му се определя от три компонента - главница, лихва и неустойка. Първите три вноски са погасени, а относно оставащите длъжникът е изпаднал в забава, поради неизпълнение на задълженията си, като към настоящия момент продължава да не изпълнява задълженията си.

Ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия случай, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава в случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава - съгласно чл.

86 ЗЗД, каквато дружеството е претендирало със Заявлението си.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: Да признае за установено, че П. Д. Ч., ЕГН **********, дължи на „С." ООД, ЕИК ***, сумата от 1000 лв. – главница по Договор за паричен заем № *** г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 222,88 лв. – неизплатена възнаградителна лихва по договора; 393.06 лв. – договорна неустойка; 323.19 лв. – неустойка за забава; 166,06 лв. – законна лихва за забава. Претендира присъждането на сторените в производствата (заповедно и исково) разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 350 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 13, ал.

2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли, в случай че представител на ищцовото дружество не се яви на първото по делото открито съдебно заседание, да се даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. М., в качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Сочи, че от представените доказателства по делото не се доказва, доверителката му да е сключила със „С.“ ООД какъвто и да е договор за заем. По гр.д. № 2947/2021 г. не е предоставен Договор за паричен заем № *** от 02.01.2018 г. и в тази връзка счита изцяло исковата молба за недоказана. На следващо място, ако ищцовата страна предостави доказателства за сключения между страните договор за паричен заем, счита че същият безспорно има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10г. като същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Счита, че съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от тяхна страна основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на II т. о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 3 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Твърди, че общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място счита, че сключеният между „С." ООД и доверителката му, договор за паричен заем е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал. 1,т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая твърди, че в договор за паричен заем липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на подзащитната му и е основание за недействителност на договор за паричен заем № ***. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Заявява, че в договор за паричен заем № *** не е посочен ГПР, а дори и да е посочен, липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин подзащитната му е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Счита, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които подзащитната му ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския Договор, невключена в ГПР 4 противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.