Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 424 от 14.08.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 323/2023
Вид
Решение № 424
Подписан
14.08.2023
В сила
11.09.2023
Състав
ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. К., 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20235510100323 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал. 1 от СК.

Ищецът твърди, че сключили с ответницата граждански брак на ***г. в гр.Г., А., който бил първи за двамата и от който имат едно дете А. М., роден на ***г. Бракът им започнал след кратко приятелство, в интернет, тъй като и двамата били нетрудоспособни- той е *** първа степен с чужда помощ, а тя с 80% трайно намалена работоспособност. Живеят на семейни начала и 4 месеца след това са сключили граждански брак в гр.Г.. Живели там на квартира, заедно с родителите му за да могат да им помагат, а през 2009г. със спестените във А. средства закупили къща в Б. в с.Н., общ.Н.. В началото семейният им живот протичал в разбирателство. Ответницата се е грижела добре за него, обслужвала го, вършела домакинската работа, а интимният им живот бил в хармония до момента, в който поискал да имат дете. В началото ответницата не се съгласявала като изтъквала е различни причини, но след консултация и преглед от лекар се установило, че може да забременее и на ***г. се родил синът им А. М.. След раждането на детето ответницата се отчуждила, оплаквала се, че и е скучно, накарала го е да и направи измислен профил във фейсбук, за да се забавлява и не желаела да си лягат в едно легло.

Твърди, че цял ден тя прекарвала с телефона, не вършела съпружеските си задължения и не гледала детето. На ***г. в очакване на новата година започнА. разправиите помежду им, тъй като видял, че ответницата си кореспондирала с други мъже и обяснявала на чуждите хора за сексуалните й фантазии и как не издържала повече да живее с него. След като й поискал обяснения за това поведение ответницата започнала да се оправдава, че това 1 не било така, че повече нямало да се повтори и се разбрА. да се разделят за известно време, за да преосмислят отношенията си. Шест месеца по-късно, през лятото на 2016г. решил да даде още един шанс на ответницата и да изгладят отношенията по между им и тя се прибирала в семейното им жилище. На ответницата започнА. да и пречат родителите му и за да запази семейството, намерил друга квартира за своите родители, които в началото на ***. се изнесли от техния дом. През лятото на ***. със спестените средства от помощите, които му предоставяли в А., направил ремонт на къщата им в с.Н., отново за да угоди на капризите на ответницата. Това не смекчило поведението на ответницата и тя е продължила да се държи с него арогантно с него като му казвала, че не е мъж в леглото, че тя била мъжа в сексуалните им отношения и той за нищо не ставал, с което накърнявала достойнството му.

Живели така в продължение на 2-3 години, единствено заради сина им. Те все повече се отчуждили един от друг. Повикал на гости племенница на ответницата за компания и за да не е самотна, но и това не траело дълго.

Съпругата му продължила по цял ден да е с телефона. Един ден, виждайки телефона й на масата, решил да го види и отново установил, че тя продължавала да поддържа връзка с други мъже. След няколко месеца, когато отново станал свидетел на телефонен чат и тогава решил да постави камера в дома им, тъй като съпругата му не спяла в неговото легло и категорично отказвала всякаква интимност с него. На следващия ден, след поставянето на камерата установил, че ответницата не само поддържала чат с други мъже, но и на включена камера се събличала пред тях, като се самозадоволявала. Това го принудило да накара съпругата си да си събере багажа и повече да не се връща. През октомври ***. ответницата напуснала семейното жилище и се върнала в Б., като заживяла в къщата им в с.Н.. През месец декември ***., се свързвал с нея с молба да прекратят брака си по взаимно съгласие като тя се съгласила, но в началото на м.01.2023г. отказала. , вече не желаела това да се случи, заявила му, че няма да се разведе и документи за развод нямало да подпише. Твърди, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, същият не бил в интерес нито на тях, нито на обществото, като вината за това била изцяло на съпругата му. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между него и Б. М. М., с ЕГН-********** като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина па ответницата; по отношение на фамилното име предоставя на ответницата да реши коя фамилия желае да ползва като счита, че съдът не следва да се произнася по въпроса за родителските права и издръжката на роденото от брака им дете А.

М., тъй като детето трайно живее и пребивава на територията на А., където и учи. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба. В о.с.з. заявява, че бракът може да продължи да съществува но счита, че следва да бъде прекратен. Твърди, че винаги се грижела за ищеца, тъй като той е ***. ЗаминА. с него за А. през *** г., където се родил синът им А.. От тогава и детето живее в А., където ходи на училище. Разделили се с ищеца и тя се върнала сама в Б.. Той блокирал телефона й за да не се чува с детето.

Последният път, когато чула сина си било на деня на майката през 2023 г. С ищеца се карА. само по повод сексуалните им отношения, при които поради физическото му състояние изпитвала болки, неудобство, притеснения и 2 неудовлетвореност, а той не проявявал взаимност и разбиране и неоснователно я ревнувал. Заявява, че без нейно знание поставил камера в жилището им в А., че я обиждал и пиел, а когато се прибирал в стаята й казвал, че е дошъл господарят. Запознала се с друг мъж по интернет, но осъществявала с него контакти само в социалните мрежи. Желае след прекратяването на брака да запази фамилията М..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на *** год. в гр.Г., А. , за който е съставен в община Н., обл.С. акт за граждански брак *.*** г. Бракът е първи и за двамата, от който имат едно дете А. М., роден на *** г. /удостоверение за граждански брак, заверени копия на извлечение от регистъра на браковете №***/*** г. и удостоверение за раждане от *** г. на *** език с превод на български език/.

От потвърждение за посещение на учебни занятия в училище от 23.05.2023 г. на *** език с превод на български език е видно, че детето А. М., роден на *** г. живее в гр.Г., А., *** и през учебната 2022/2023 г. е ученик в 3“А“ клас в Основно училище “***“ в гр.Г., А..

От Удостоверяване на регистрация от *** г. на Ц. Г., на *** език с превод на български език е видно, че И. М. е роден на *** г. в гр.К., националност:

А., регистриран под номер №*** живее в гр.Г., общ.Г., А., ул.***, п.к. ***.

По делото са приети на *** език с превод на български език:

Удостоверение издадено съгласно Федералния закон за хора с увреждания от ***г. от което е видно, че И. М., роден на *** г., с осигурителен №***, лична карта №***, е със степен на увреждане/намаляване на работоспособност: 100 %; Медицинска бележка от * г. от д-р Й.Л. и д-р Е.В., съгласно която И. М. е подложен на лечение и не може да пътува за о.с.з. поради пристъпи на паник атака в стресова ситуация.

Съгласно показанията на свидетеля С.Й.К. с ищеца били приятели.

Познавала ответницата, тъй като им били кумове. Тържеството по повод брака се провело преди 13-14 години в гр.К.. Винаги, когато страните били в Б. и докато живеели в с.Б., се виждА.. Ищецът си идвал за месец, два. Той разговарял често с мъжа й. Страните били разделени от октомври 2022 г..

Мъжът й и е споделил, че ищецът му казал, че преди раздялата се случили случки той дал на ответницата шанс, че преди да се роди детето бил с нея в много добри отношения, но след 2-3 години ответницата започнала да не гледа домакинската работа, да не го гледа, не искала да живее с неговата майка и баща, накарала го да им намери квартира, а тя „започнала по телефоните да си пише и да си говори с други мъже“. Споделил й, че ищецът му казал, че миналата година сложил камера в жилището, че се случвА.

„някакви извратени неща“, че ответницата не искала интимен контакт с него и решил да сложи край на тяхната връзка. Ищецът бил в ***на количка и не работел. Той живеел с майка си, баща си и детето. Имал брат, но той живеел отделно - също в А.. Свидетелката заявява, че е общувала повече с ищеца. В показанията си свидетеля В.Т.Й. сочи, че познавал ищеца от тъщата и тъста си, с които бил семейни приятели. Не познавал ответницата. Знаел за семейството на страните от тъста си. Чул от него, че страните имА. едно дете, 3 че преди то да се роди много добре се разбирА., че след раждането започнА. неразбирателствата. /“….Доколкото съм разбрал господина е в А., пращал пари и те не стигА. на госпожата, а тя е живеела в с.Долна махала.….

Госпожата е правила много лоши неща на господина. Човекът сложил камера в стаята и я видял да разговаря по телефона с други мъже. Това е, което съм разбрал..“/. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Й.К. и свидетеля В.Т.Й., тъй като не са основани на техни преки и лични впечатления, а са преразказ на чуто от трето лице, което им е преразказало казаното му от ищеца.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.49, ал.1 от СК, всеки един от съпрузите да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Страните са сключили граждански брак в А., където е обичайно местопребиваване на семейството. По делото няма спор, че през м.10.2022 г. по волята на ищеца, ответницата напуснала семейното жилище в гр.Г. и се върнала в Б..

Според разпоредбата на чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Страните не спорят, че през последните две години са живели в неразбирателство. Различията в характерите и разбирането им за бака, недоверието, честите кавги и липсата на взаимност е довело до отчужденост и срив на брака. От шест месеца съпрузите имат местоживеене в различни държави, не поддържат съпружески контакти и връзка помежду си, нямат общо домакинство и семеен бюджет, което от своя страна окончателно е прекъснало брачния съюз. Между тях няма доверие, разбирателство, обща грижа и общи цели за просперитет на семейството. Бракът съществува формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото ищецът е направил искане за произнасяне относно вината, поради което и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Тъй като вината за разстройството на брака не е дефинирана в закона, то съдът приема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един към друг, към издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и др., както и полагане на взаимни усилия за преодоляване на настъпили противоречия в семейните отношения. При формиране на извод относно нА.чието на брачна вина следва да се изхожда от идеята, че бракът е средството за постигане на целен общо краен резултат – семейство, за чието нормално съществуване носят еднаква отговорност двамата партньори. Преценка се извършва само на фактическото поведение, изразяващо се в конкретни действия на всеки от съпрузите, а значението на тези действия се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпругсъпруга. В случая предвид установените по делото обстоятелства съдът счита, че вината за настъпилото разстройство на брака имат двамата съпрузи, тъй като и двамата са поставяли своите желания и сексуални потребности на 4 първо място, без да се съобразяват с желанията и емоциите на другия. Това от своя страна е довело до дестабилизация на брака, а напускането на семейното жилище от ответницата, което не е по нейно желание, а по настояване на ищеца е довело до фактическата им раздяла.