Решение № 65 от 30.04.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100213 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез пълномощник на законните представители, против Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Код по БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Цената на първия иск е 95,61 евро, представляваща непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер от 95,61 евро по договор за застраховка „Каско“ на МПС, за вреди от пътно транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 24.12.2019 г., на републикански път II-16, при което при движение в посока от с. Миланово, общ. Своге към гр. Своге, в района на гара Бов се срутила скална маса и е нанесла щети на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, управляван от водача Б. А. И., ЕГН **********. За настъпилото ПТП е издадено Удостоверение от 30.12.2019 г. от МВР – РУ гр. Своге. За лекия автомобил била сключена застраховка „Каско“ на МПС при ищеца, за която се твърди, че е била валидна към датата на инцидента. Поради настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 0000-1261-19-277414 при ищеца, като на 31.01.2020 г. „ЗК Лев Инс“ АД е изплатило застрахователното обезщетение по сметка на застрахования собственик. В исковата молба се излага, че според действащото в страната законодателства АПИ е собственик на пътя и като такъв носи отговорност за настъпването на вредата съгласно чл. 49 от ЗЗД 1 спрямо собственика на увредения автомобил, респективно към встъпилия в правата му застраховател по застраховка „Каско“ на МПС. Ищецът е поканил ответника да заплати претендираната сума с писмо, получено на 12.03.2020 г., но плащане не е последвало. При така изложените фактически обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата о т 95,61 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-19-277414/27.12.2019 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 03.01.2025 г. (датата, на която исковата молба е постъпила в съда) до окончателното изплащане и сумата от 34,91 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.04.2020 г. до 02.01.2025 г.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в отговора си, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва исковете по основание и размер, както и фактическите обстоятелства посочени в исковата молба, и конкретизирани в представените с нея писмени доказателства. Пълномощникът му счита, че поведението на водача е допринесло за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва, че са били налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение. По изложените съображения иска от съда да отхвърли предявения иск, евентуално поради съпричиняване да намали присъдената сума. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Поискано е привличане на трето лице в процеса, което искане е редовно, допустимо и основателно. Съдът е допуснал привличането на трето лице в делото и конституирал „Инфра експерт“ АД, ЕИК 204342601, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Велико Търново“ № 27, като трето лице помагач на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ против ищеца „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Третото лице не взе участие в делото.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначена и изслушана е автотехническа експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена. Пълномощниците на страните са представили писмени становища.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид съображенията на страните и обсъждайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.12.2019 г. водачът Б. А. И., ЕГН **********, разпитан по делото като свидетел, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ***, движейки се по път II-16 с посока на движение от с. Миланово, общ. Своге към гр. Своге. В района на с. Бов (гара Бов), непосредствено срещу пътен знак Д 11 „начало на населеното място“ се срутила скална маса, като на пътя започнали да падат камъни от дясната страна на преминаващия лек автомобил, които след като се разбивали в асфалта, отхвърчали в посока към управлявания от водача автомобил и нанесли щети на същия. Водачът е заявил ПТП с паднали камъни, регистрирано на тел. 112 – удостоверение от началника на РУ Своге, което подкрепя казаното от свидетеля, като в тази насока е и декларираното от него, под страх от наказателна отговорност, в декларацията приложена към застрахователната преписка. Съдът изцяло 2 кредитира показанията на свидетеля, който не е заинтересован от изхода на делото, като с оглед на по-горе обсъдените обстоятелства приема, че настъпването на произшествието е било неизбежно, защото както и самият свидетел посочва, камъните са падали непосредствено от дясната страна на автомобила по време на преминаването му и препятствието е било непредвидимо, доколкото не е имало камъни на асфалта преди това, нито каквото и да било обозначение.

Видно от приложените към делото писмени доказателства, към момента на ПТП увреденият при него лек автомобил е бил застрахован в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД на основание имуществена застраховка „Каско на МПС“. Чрез писмените доказателства се установяват и причинените щети. Вещото лице по неоспорената от страните по делото САТЕ е определило уврежданията, тяхната действителна стойност, като въз основа на анализираните от него доказателства е приело за доказано и наличието на причинно – следствена връзка между произшествието и щетите, причинени на автомобила. Стойността на уврежданията, определена от вещото лице на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 136,61 евро с ДДС. От приетото по делото платежно нареждане от 31.01.2020 г., се установява, че на физическото лице собственик на автомобила е заплатена сумата от 95,61 евро.

До ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение по щетата. Същата е получена на 12.03.2020 г., но претендираната сума не е изплатена. Размерът на законната лихва за периода, за който се претендира обезщетение за забава от ищеца – от 12.04.2020 г. до 02.01.2025 г., върху главницата от 95,61 евро, възлиза на 51,70 евро, изчислен с калкулатора за изчисляване на законна лихва на интернет-страницата на Национална агенция за приходите.

Изложеното от фактическа страна се установява от обсъдените от съда писмени доказателства, заключението на експертизата и показанията на свидетеля, които относно така приетото са безпротиворечиви. Липсват данни за съпричиняване, тъй като увреждането е резултат на обстоятелства, които не са повлияни от действията на водача и последният не е можел да продотврати произшествието. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи не са били задължени да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие, тъй като не е налице нито една от хипотезите посочени в чл.

125 от Закона за движение по пътищата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са следните:

Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищцецът успя да докаже, че са налице предпоставките на чл. 410, ал.

1, т. 2 от КЗ: 1.) валидно застрахователно правоотношение между увредения и застрахователя, покриващо съответния риск; 2.) вреди, причинени на увредения; 3.) възлагане на съответна работа от ответника – възложител на трето лице – изпълнител; 4.) противоправно поведение на лице/лица, служител/и на изпълнителя, при или по повод възложената работа; 5.) причинна връзка между вредите и противоправно поведение на служител/и на изпълнителя; 6.) размер на вредите; 7.) плащане на застрахователното 3 обезщетение от застрахователя в полза на увредения застрахован.

Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища се управляват от АПИ, като в това понятие се включва и поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по поддържане, както следва: поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От установеното по делото безспорно се установява, че е налице противоправно бездействие на служители на ответника, свързано с поддържане на пътя в състояние, което е станало причина за инцидента на 24.12.2019 г.

По изложените съображения съдът приема, че главният иск е изцяло основателен и доказан. По делото са представени Общите условия на ищеца, от които е видно, че покритие „Каско на МПС“ включва всички рискове, като по делото е доказано наличието на сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. Размерът на главния иск се равнява на размера на изплатената от застрахователя сума.

Основателен изцяло е и акцесорният иск, доколкото обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните (чл. 6, ал. 2 от ГПК).

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски. Дължимите разноски, посочени в списъка (молба от 19.02.2026 г. по делото), са както следва: държавна такса в размер на 51,13 евро, възнаграждение на вещо лице – 225 евро и 25 евро за депозит за разпит на свидетел. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съобразно вида и количеството на извършената дейност, намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер от 200 евро (чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ).

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителните директори В. В. И., В. В. М. и В. А. В., сумата от 95,61 евро, представляваща непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-19-277414/27.12.2019 г. на „ЗК Лев Инс“ АД, за вреди на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, 4 причинени вследствие на ПТП, настъпило на 24.12.2019 г., на републикански път II-16 в района на с. Бов (гара Бов), общ. Своге, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 34,91 евро за периода от 12.04.2020 г. до 02.01.2025 г.

О С Ъ Ж Д А Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителните директори В. В. И., В. В. М. и В. А. В., сумата от 501,13 евро – направени разноски по гр.д. № 213/2025 г. по описа на Районен съд Своге.