Решение № 643 от 30.06.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2170/2021
- Вид
- Решение № 643
- Подписан
- 30.06.2022
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 7, ал. 2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 643 гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20212100102170 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на СТ. ХР. К., с ЕГН **********, с адрес *****, представляван от адвокат Станко Кралев от БАК, срещу „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” №7, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 80 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие от телесни увреждания причинени при ПТП на 27.07.2018г. от водача СТ. Т. Н. при управление на лек автомобил „БМВ 320Д”, с peг. № ********* – застрахован при ответното дружество по застраховка “гражданска отговорност”, както и сумата от 984,60 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за лечение на травмите от увреждането, ведно с лихва за забава от 10.07.2021 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 27.07.2018 г. е настъпило ПТП в Община Несебър, на главен път I-9, срещу магазин “Виденов”, в посока на движение гр. Варна- гр. Бургас, при което водачът СТ. Т. Н. при управление на лек автомобил „БМВ 320Д”, с peг. № *********, при предприемане на маневра „завой наляво”, за навлизане в крайпътна територия, където се намира железарски магазин „Ваф Мастерс”, навлиза в лентата за насрещно движение, като я затваря и така не пропуснал да премине движещия се по главен път направо мотоциклет „Кавазаки”, управляван от ищеца, в следствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклета СТ. ХР. К., изразяваща се в счупване малеола на големия пищял на левия крак, което се квалифицира като трайно затруднение движението на левия крак, за срок от около 2,5-4,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и причинил разкъсноконтузии рани в областта на глезена и охлузване по гърба. За инцидента е било образувано НОХД №743/2020 год. по описа на Районен съд – Несебър, приключило с решение №247/16.10.2020 год. частично изменено с Решение №62/18.06.2021 год. по ВНОХД №137/2021 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което СТ. Т. Н. е признат за виновен и 1 е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба”.
В исковата молба се сочи още, че към датата на ПТП е била сключена валидна застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, към което е отправено надлежно искане за заплащане на обезщетение на 10.07.2021 г., но към момента не е сключено споразумение с ответника.
Описват се подробно извършените медицински прегледи и интервенции, издадени направления и болнични и амбулаторни листи в периода от датата на инцидента до 16.12.2019 г., когато за пореден път е постъпил на лечение. На 27.07.2018 г. ищецът е бил приет във “Вива Клиник”, с диагноза открита фрактура на тибиалния малеол вляво, направен е рентген на ляв глезен и е насочен за консултация с ортопед и хирург. В УМБАЛ - Бургас и е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология, където е опериран и е поставена метална остеосинтеза. На 20.09.2018 год. е насочен за рехабилитация. На 02.04.2019 г. е насочен за екстракция на металната остесинтеза, за която е постъпил на 03.04.2019 г. в УМБАЛ Бургас. Твърди се, че въпреки извършените две оперативни интервенции, осем месеца след премахването на импланта ищецът продължава да изпитва болки и има ограничения в движенията на ставата. Постъпил отново за лечение на 16.12.2019 г., при което след рентгенография се установяват артрозни промени на глезена изразяващи се в хроничен синовит с дифузни хондрални лезии на табията и талус с преден тибио-таларен импийджмънт, извършена е абразия и моделаж на предно-медиалня ставен компонент.
Твърди се, че до момента ищецът не е възстановен напълно от травмите, лишен е от възможността да спортува и да работи като барман, предвид естеството на работата.
Посочва, че от процесното ПТП са причинени силни болки и страдания за продължителен период от време, ограничения в свободата на придвижване и необходимост от помощ на придружител за повече от 2 години, като страданието му продължава и днес, без изгледи за пълно възстановяване. Подчертава, че физическите страдания са били съпроводени и от психически такива, изразяващи се в безсъние, безпокойство и тревожност. Спрял е да управлява двуколесни МПС и изпитва страх при управление на автомобил, дори и когато се вози като пътник. Затова се иска изплащане на обезщетение от застрахователя за нанесените имуществени и неимуществени вреди, в посочения размер. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер.
Не се оспорва механизма на настъпване на ПТП, като предвид влязлата в сила присъда срещу водача, се сочат като безспорни фактите относно противоправността на действията на водача на лекия автомобил и неговата вина. Не се оспорва също така съществуването на застрахователно правоотношение по силата на сключената застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за управлявания от виновния водач лек автомобил. С отговора на исковата молба се твърди, че в хода на наказателното производство не е изследвано поведението на ищеца, като участник в инцидента и се сочи, че на същия е бил съставен АУАН, за нарушения на правилата за движение. Твърди се, че с поведението си ищецът е изложил на риск собствения си живот и здраве, като при спазване на предписаното от закона поведение би могъл да предотврати настъпването на инцидента.
Посочва, че като водач на мотоциклет ищецът не е съобразил скоростта на движение с пътната обстановка, за да бъде в състояние на спре при предвидимо препятствие. Счита, че неговото поведение е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди и техния размер. Затова се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. На следващо място се твърди, че претедираното обезщетение е прекомерно с 2 оглед на справедливостта и получените травматични увреждания, спазването на определения му оздравителен процес и положените от лицето грижи, както и с оглед икономическите условия. По претенцията за имуществени вреди се оспорва необходимостта от извършването на посочените от ищеца разходи за медицински изделия и услуги. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че лицето е било здравно осигурено и тези разходи не се покриват от Здравната каса. Затова претенцията се счита за неоснователна и се излагат доводи за прекомерност на търсеното обезщетение с исковата молба, както и че искането не съответства на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди, имуществени вреди и лихва за забава.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
В случая по делото е безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на инцидента, по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за лек автомобил „БМВ 320Д”, с peг. № *********, сключен със ЗАД“ОЗК – Застраховане“ АД.
Не се спори, че на посочената дата 27.07.2018г. е възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „БМВ 320Д”, с peг. № *********, управляван от СТ. Т.
Н., от което са произлезли вреди за ищеца – водач на мотоциклет „Кавазаки”.
С влязла в сила присъда по НОХД 743/2020 г. на РС-Несебър, водачът на лекия автомобил СТ. Т. Н. е признат за виновен в това, че на 27.07.2018г. е нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал настъпването на пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца СТ. ХР. К..
На основание чл. чл. 300 ГПК и с оглед изявленията на страните по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване настъпването на ПТП на 27.07.2018г., както и противоправността на деянието и виновността на дееца. Механизма на настъпване на вредите е изяснен в наказателното производство, като не се спори, че на посочената дата, на главен път I-9, срещу магазин “Виденов”, в посока на движение гр. Варна- гр. Бургас, при управление на лек автомобил „БМВ 320Д”, с peг. № *********, водачът СТ. Т. Н. предприема на маневра „завой наляво”, за навлизане в крайпътна територия, където се намира железарски магазин „Ваф Мастерс”, навлиза в лентата за насрещно движение, като я затваря и така не пропуснка да премине движещия се по главен път направо в посока гр.
Бургас, мотоциклет „Кавазаки ГПЗ 500С”, управляван от ищеца, в следствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклета СТ. ХР. К., изразяваща се в счупване малеола на големия пищял на левия крак, което се квалифицира като трайно затруднение движението на левия крак, за срок от около 2,5-4,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и причинил разкъсно-контузии рани в областта на глезена и охлузване по гърба.
До застрахователното дружество е било отправено искане за изплащане на 3 обезщетение от ищеца К. на 01.07.2021 г.
С представеното по делото писмо от 16.08.2021 г. от ответното дружество е било отправено предложение за изплащане на обезщетение в размер на 4129.60 лв. за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Предвид установените и приети за безспорни факти по делото основният спорен въпрос е относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от причинената травма.
За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай.
За установяване на свързаните с преживяването обстоятелства по делото са разпитани като свидетели В.Ж.К. и В.Г.В., които описват ищеца като активен млад човек, който преди инцидента спортувал и работил като барман, с придобити специални квалификации в тази област. В резултат на претърпените травми той се затворил в себе си, спрял да общува и вече не можел да упражнява избраната от него професия, поради невъзможността да стои прав продължително време, каквото се изисква за работата като барман. Свид. К.а описва подробно грижите, от които синът й се е нуждаел след катастрофата – изпитвал е силни болки и в рамките на шест месеца се движил с патерица, претърпял редица оперативни интервенции и рехабилитация, но дори и към момента кракът му не се е възстановил напълно, продължава да получава оток и да се подува, което е придружено с болки и дискомфорт. Посочва още, че вече се страхува да шофира. Свидетелят В. описва периода след инцидента като доста тежък за ищеца, съпроводен с физически болки, прием на обезболяващи лекарства, трудности в придвижването и ежедневните дейности в продължение на месеци, нуждата от грижи от неговото семейство и близки хора. В момента се придвижва без патерици, но не е напълно възстановен.