Решение № 431 от 31.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330105073 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу В. Т. А. от гр. П., с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 435.96 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 62.16 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8614 от 10.12.2023 г. по ч.гр.д. № 17886 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик 1 на обект, находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия.

Поддържа, че за процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация, включваща главница за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. в размер на 435.96 лева, както и обезщетение за забава в размер на 62.16 лева за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17886 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника В. А. – адв. К., с който се изразява становище за допустимост на исковата претенция. Посочва се, че не се възразява срещу поисканото събиране на доказателства от ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17886 по описа за 2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 8614 от 10.12.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, 2 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Въпреки че по делото не са ангажирани доказателства от ищцовата страна за публикуването на Общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период, то не съществува пречка съгласно разрешението на въпроса, дадено в Решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД от 2007 г. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че Общите условия от 2007 г. са публикувани на 24.12.2007 г. в един централен ежедневник /вестник "Новинар"/ и в един местен ежедневник /вестник "Марица"/, поради което са влезли в сила. Ето защо, не е необходимо доказване на това обстоятелство - по арг. от чл. 155 от ГПК. /В този смисъл и Решение № 1264 от 20.10.2023 г. по в. гр. д. № 1734 / 2023 г. на ОС Пловдив/.

По делото не се твърди от ответника да е възразил срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което те го обвързват, без да е необходимо изричното им приемане.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

3

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавни имот /л.82/, видно от който ответницата и с. й И. Ц. А. /удостоверение за семейно положение - л.84 / са придобили процесния недвижим имот на 29.09.1988 год. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест, да е извършил разпоредителни сделки с имота след неговото придобиване. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ. същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Посоченото се потвърждава и от изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. За пълнота следва за се посочи още, че клиент на топлопреносното предприятие и живущ в топлоснабдената сграда, дължи винаги заплащане на топлоенергията за сградна инсталация.

Последното се извежда както от чл. 153, ал. 6 ЗЕ, така и от Тълкувателно 4

Решение № 2 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Разгледаното положение не противоречи и на правото на ЕС, предвид приетото с Решение от 05.12.2019 г. на Съда на ЕС по присъединени дела C-708/17 и С‑725/17, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза /л.99-101/, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. АС, обслужваща жилищния блок в ***, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. През имота на ответника не преминава щранг лира. Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение "ТЕХЕМ" ЕООД.

В имота на ответника няма налично водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ, и такава услуга не е начислявана за процесния период. В имота на няма отоплителни тела, снабдени с ИРУ. Всички отоплителни тела са отсъединени и датапени. За целия процесен период за апартамента е разпределена 3,15929 MWh ТЕ за сградна инсталация. Установява се, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост , приложение чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника отопляеми обем е 124 м3. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 год. е общо 3,15929 MWh в това число 3,15929 MWh за отдадена от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния 5 счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л.85-94/ и изслушване на вещото лице в с.з. се установява, че размерът на задължението на ответника за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. възлиза на 435.96 лева, а обезщетение за забава в размер на 62.16 лева за периода 02.12.2021 г. – 04.12.2023 г.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 435.96 лева, която кореспондира с претендираната такава.