Решение № 3911 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3911 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20251100109282 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, от „Билдинг Компани“ ЕООД за осъждане на „Бумекс“ ЕООД да му заплати сумата от 44 600 лв., представляваща обезщетение за периода от 20.07.2021 г. до 06.02.2025 г., за претърпени имуществени вреди от наложен запор по банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД върху сума от 104 960 лв., въз основа на издадена в полза на ответника обезпечителна заповед от 16.07.2021 г., по гр. д. № 8826/2021 г. на СГС.

В исковата молба са наведени твърдения, че през 2021 г. по подадена молба за обезпечение на бъдещ иск от ответника е образувано гр. д. № 8826/2021 г. на СГС, като въз основа на обезпечителна заповед от 16.07.2021 г. е наложена обезпечителната мярка „запор“ върху банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД за размера на исковата претенция от 104 960 лв. Сочи, че за обезпечението съдът е определил „Бумекс“ ЕООД да внесе гаранция от 10 496 лв., след което е било образувано изпълнително дело №20217860400459 по описа на ЧСИ М.М. с рег. №786 и на 20.07.2021 г. е бил наложен запор на банковата сметка до размера на исковата претенция. След това е било образувано гр. д. № 10110/2021 г. по описа на СГС, с решението по което е отхвърлен искът на „Бумекс“ ЕООД, а в последяващото обжалване пред САС е било потвърдено решението на СГС. При обжалване пред ВКС не е било допуснато до касационно обжалване решението на въззивната инстанция.

Ищецът е подал молба за отмяна на определение № 1109/13.07.2021 г., с което е била наложена обезпечителната мярка, и която молба е уважена, а изпълнително дело №20217860400459 - прекратено.

Твърди, че запорирането на сума в такъв размер е довело до затруднения и усложнения в бизнеса на дружеството, тъй като „Билдинг Компани“ ЕООД има основна дейност строителство и се нуждае от свободен ресурс във връзка със закупуване на строителни материали.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Бумекс“ ЕООД е депозирало отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователен, предвид че ищецът няма правен интерес от предявявана на иска, както и че запорът на банковите сметки не е довел до пропуснати ползи. Сочи, че не може да се установи пряка и непосредствена връзка между увреждането (пропуснатите ползи) и действията на „Бумекс“. Твърди, че липсват доказателства 1 запорираното вземане да е изискуемо към периода, за който се претендира лихвата за забава, както и за обстоятелството, че е реално претърпяна вреда от „Билдинг Компани“ ЕООД.

Счита, че е недопустимо законната лихва самостоятелно да определя размера на обезщетението, както и че претендираната сума от ищеца е прекомерна. Ответникът навежда твърдения, че не е доказано, че е извършено противоправно деяние по негова вина, че е действал добросъвестно и законосъобразно, съответно не може да му се вмени отговорност за заплащане на обезщетение.

Във връзка с дадени от съда указания с определение от 30.01.2026 г., както и с оглед постановеното решение № 22 от 28.01.2026 г., по т. д. № 2343/2024 г., II т. о. на ВКС, с което е уеднаквена съдебната практика по приложението на чл. 403 ГПК, ищецът е уточнил с молба от 11.02.2026 г. и 24.02.2026 г., че сумата от 104 960 лв. представлявала оборотен капитал на дружеството, предназначен за финансиране на текущата строителна дейност, изразяваща се в закупуване на строителни материали на текущи пазарни цени, навременно изпълнение на договори, по-ранно фактуриране и участие в нови обекти. Поради запорирането на сумата „Билдинг Компани“ ЕООД е сключило Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №00063/840/26.07.2021 г. на стойност 1 000 000 лв., чрез който е усвоявало средствата по отпуснатата кредитна линия поради невъзможност да използва собствените си средства. Твърди се, че между вредите и допуснатото обезпечение е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй като без наложения запор дружеството не би имало необходимостта от усвояването на кредита, а запорът е бил единствената причина за блокиране на собствените средства.

Поддържа, че законната лихва върху запорираната сума представлявала минималният обективен критерий за определяне на размера на обезщетението за лишаване от ползване на паричния ресурс за процесния период.

В съдебно заседание „Бумекс“ ЕООД възразява срещу така направеното уточнение с твърдения, че банковият кредит е усвоен по желание на ищеца, а запорът е резултат от съдебно решение, за което не може да се търси отговорност от ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че е подадена молба от „Бумекс“ ЕООД за обезпечаване на бъдещ иск и е образувано гр. д. 8826/2021 г. по описа на СГС, по което е издадена обезпечителна заповед; наложен е запор на банковите сметки на „Билдинг Компани“ ЕООД до размера на сумата от 104 960 лв. по изпълнително дело №20217860400459 по описа на ЧСИ М.М. в периода от 20.07.2021 г. до 06.02.2025 г.; че е отхвърлен обезпеченият иск на „Бумекс“ ЕООД, решението по което е влязло в сила на 06.02.2025 г., а обезпечението е било отменено и изпълнителното дело – прекратено.

По делото са представени горепосоченият договор за поемане на кредитни ангажименти, както и Анекс №7 към него, според който е променен срокът за усвояване на кредита. С молба с вх. № 25694/24.02.2026 г. ищецът е допълнил, че вследствие на наложения запор дружеството е било принудено да усвоява кредитен ресурс и реално е заплатило 57 208,17 лв. за договорни лихви и 38 658,91 лв. за банкови такси, като кредитът е бил сключен непосредствено след запора, наложен на 20.07.2021 г. Твърди се, че с претендираните 44 600 лв. се иска много по-малко от действително понесените разходи от общо 95 867,08 лв., съответно е изключена опасността от неоснователно обогатяване.

Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК са следните: 1) допускане на обезпечение за бъдещ иск; 2) отхвърляне на иска, по който е допуснато обезпечение; 3) възникване на преки и непосредствени вреди от обезпечението.

Съгласно решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2012 г., II т. о., ТК в производството по чл. 403 ГПК на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи.

2

В решение № 22 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2343/2024 г., II т. о., ТК съдът е разгледал и хипотезата, в която се иска обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода на запора, като е прието, че законната лихва не може да бъде критерий за присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 403 ГПК, тъй като липсва уредена, както със специалната норма на чл. 403 ГПК, така и с общата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД презумпция, че вреда под формата на пропусната полза от невъзможността поради наложен запор да бъде ползван паричен ресурс или да бъде искано изпълнение на вземане от трето лице, е винаги налице (презюмира се), нито законодателно е определен размерът на тази вреда или размерът на дължимото за пропуснатата полза обезщетение. Прието е, че вреди под формата на пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Този извод на състава на ВКС е мотивиран и с постановеното ТР № 3 от 13.01.2023 г., по тълк. д. № 3/2021 г., по описа на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивната част на същия тълкувателен акт е извършено деление на имуществените вреди на два вида: претърпяна загуба и пропусната полза.

Безпротиворечиво е в правната доктрина и съдебната практика, че претърпяната загуба представлява намаляване на имуществото на увредения, а размерът й се явява разликата между имотното състояние преди увреждането и това, което кредиторът е имал ако не бе осъществен деликта. Не е съществува спор и, че претърпяната загуба следва да бъде реално настъпила, а доказването й е в тежест на ищеца (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК).

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че вредите от допуснато обезпечение под формата на претърпяна загуба или пропусната полза не могат да бъдат хипотетични, а трябва да бъдат доказани със сигурност, като е необходимо и винаги да съществува причинна връзка между деликтното поведение на ответника и настъпилите вреди.

С двете си уточнителни молби ищецът е заявил, че наложеният запор го е принудил да усвоява кредитен ресурс и реално е заплатил 57 208,17 лв. за договорни лихви и 38 658,91 лв. за банкови такси (или общо 95 867,08 лв.), като кредитът е бил сключен непосредствено след запора, наложен на 20.07.2021 г.

По делото се установява, че с действията си за процесния период ответникът е лишил ищеца от възможността да ползва и да се разпорежда със сумата от 104 960 лв.

Съдът приема, че запорирането на сумата от 104 960 лв. в периода от 20.07.2021 г. до 06.02.2025 г., въз основа на допуснатата по искане на ответника обезпечителна мярка, е от естество да причини затруднение в дейността на ищеца, който е извършвал строителство според неоспорените му твърдения и вписаното в предмета му на дейност по партидата му в ТРРЮЛНЦ. Логично е търговецът да се нуждае от оборотен капитал, което се потвърждава и от сключването на представения по делото договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №00063/840/26.07.2021 г. Не може обаче да се приеме, че самото сключване на кредитната линия за целия лимит е породено единствено и само от наложения запор, защото договорът с „Уникредит Булбанк“ АД е предвиждал предоставянето за усвояване на лимит от 1 000 000 лв., което е почти десет пъти повече от размера на запорираната сума от 104 960 лв. и ясно показва, че финансовите нужди на „Билдинг Компани“ ЕООД са значително по-големи, т.е. мотивът за сключването на договора след налагането на запора не е единствено блокирането на тези парични средства, тъй като в противен случай кредитният лимит би бил уговорен именно до размера на запорираната сума. От друга страна, следва да се проведе разграничение между сключването на договора, за което мотивът на ищеца не е бил единствено наложеният запор, и уговарянето на кредитен лимит именно в този размер, защото ползването на заемен капитал сочи нуждата от парични средства и може да обоснове извод, че уговарянето на лимита в този му размер (а не в по-малък) е провокирано и от внезапното блокиране на сумата от 104 960 лв.

Поради гореизложеното съдът приема, че наличието на причинна връзка не следва да 3 се отрича изцяло. Обстоятелството, че кредитната линия е била договорена и за сума над наложения запор, не изключва възможността уговарянето и усвояването на част от кредитния ресурс да е било обусловено именно от невъзможността ищецът да ползва собствените си средства. Запорирането на 104 960 лв. обективно е намалило разполагаемия финансов ресурс на ищеца с тази сума. Доколкото ищецът е усвоявал средства от кредитната линия, а усвоеното за всяка от процесните години надвишава размера на запора, налага се изводът, че той е имал нужда и от запорираните средства. В случая предназначението на усвоените средства - за каква точно дейност на търговеца са изразходвани, е правно ирелевантно, а от значение е единствено обстоятелството, че средствата са му били необходими и той е бил принуден да ги набавя на цената на кредитна линия, тъй като запорът безспорно го е лишил от достъп до паричен ресурс. Ето защо е икономически обосновано и справедливо да се приеме, че до този размер необходимостта от външно финансиране се намира в причинна връзка с процесното ограничение от наложения запор.