Определение № 9170 от 24.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9170 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503538 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. З. срещу Определение № 7489/23.02.2026 г. по гр.д. № 70134/2024 г. по описа на СРС, с което е оставена без разглеждане молба вх. 43770 от 11.02.2026 г., подадена от М. И. З., за спиране на изпълнението по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 70134/2024 г. по описа на Софийски районен съд, по който е образувано изпълнително дело № 20251110402224 по описа на ДСИ Р.Д. при Софийски районен съд.

В частната жалба се излагат съображения, че неправилно СРС е приел, че молбата за спиране на изпълнителното производство е процесуално недопустима.

Подробно аргументира, че спирането на изпълнителното дело е в интерес на децата и неправилно районният съд бил приел, че жалбоподателят се опитва да измени определения режим на лични отношения. Счита, че са налице предпоставките на чл.

432 ГПК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено спиране на изпълнението. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като прецени доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, констатира следното:

СРС е сезиран с искова молба на Р.К.В. – З.а срещу М. И. З. за развод на основание чл. 49 СК, като е направено искане по чл. 323, ал. 1 ГПК за постановяване на привременни мерки, както следва: упражняването на родителските права спрямо двете деца да се предостави на майката Р.К.В. – З.а, а между бащата М. И. З. и двете деца да се определи режим на лични отношения, като ответникът бъде осъден да заплаща и ежемесечна издръжка.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска, като е поискал определяне на привременни мерки, по силата на които на него да му бъде предоставено упражняването на родителските права, а по отношение на майката да бъде определен режим на лични отношения и да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка. Подал е и насрещен иск, с който е направил идентично искане за привременни мерки.

С Определение № 5519/01.02.2025 г. по гр.д. № 70134/2024 г. СРС е определил привременни мерки, като е предоставил привременно упражняване на родителските 1 права на майката Р.К.В. – З.а, определил е режим на лични отношения с бащата М. И.

З., определил е привременно местоживеене на децата при майката и е задължил ответника З. да заплаща на децата чрез майка им ежемесечна издръжка.

Така постановените привременни мерки не са изменяни.

Издадени са изпълнителни листове във връзка с привременно предоставените родителски права и определеното местоживеене на децата, като същите са получени от ищцата, чрез процесуални представители. Въз основа на изпълнителните листове е образувано изп. д. № 20251110402224 по описа на ДСИ Р.Д..

С молба вх. № 43770/11.02.2026 г. ответникът З. е поискал СРС да спре изпълнителното делото /в частност предстоящите изпълнителни действия по предаване на децата/ с аргументи, че се създава непосредствена опасност за живота и здравето на децата.

На 13.02.2026 г. съдията-докладчик е разпоредил тази молба да се изпрати по компетентност на ДСИ Д. по посоченото изпълнително дело.

С Разпореждане от 17.02.2026 г. ДСИ е върнал молбата на СРС с аргументи, че не е компетентен да се произнесе по същата, тъй като не са налице законови предпоставки или съдебен акт за спиране на изпълнението, а молбата по същество съдържа искане за преустановяване на действието на привременните мерки.

С Определение № 7489/23.02.2026 г. СРС е оставил молбата без разглеждане като недопустима, като е приел, че не са налице предпоставки по чл. 432 ГПК, а чрез молбата се прави опит да се постигне изменение на действащите привременни мерки.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

С молба вх. № 43770/11.02.2026 г. ответникът З. е поискал съдът да спре изп. д.

№ 20251110402224 по описа на ДСИ Р.Д., а самото то е образувано за изпълнение на привременни мерки, които сами по себе си имат временен и обезпечителен характер.

Ответникът има възможност по всяко време да иска изменение на привременните мерки при промяна на обстоятелствата, но е недопустимо да иска преустановяване на действието им чрез спиране на изпълнителното производство, по което същите се изпълняват. Ето защо, правилно районният съд е приел молбата му за недопустима.

В допълнение следва да се посочи, че в чл. 432, ал. 1 ГПК са изброени случаите, при които изпълнителното производство се спира, като подадената от ответника молба вх. № 43770/11.02.2026 г. не попада в никоя от посочените хипотези.

Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Жалбоподателят М. И. З. няма право на разноски в настоящото производство, тъй като не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7489/23.02.2026 г. по гр.д. № 70134/2024 г. по описа на СРС, с което е оставена без разглеждане молба вх. 43770 от 11.02.2026 г., подадена от М. И. З., за спиране на изпълнението по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 70134/2024 г. по описа на Софийски районен съд, по който е образувано 2 изпълнително дело № 20251110402224 по описа на ДСИ Р.Д. при Софийски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3