Присъда № 109 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 109 от 27.05.2025г., постановена по НОХД № 4799/2024г. по описа на ПРС – Х н.с.

От Районна прокуратура – Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 795/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 14593/2023 г., по описа на Районна прокуратура – Пловдив, срещу С. А. В., ЕГН: ********** за това, че на 27.11.2023 г. в гр.

Пловдив пред Д. А. А. и Б. И. И., полицейски служители при 01 РУ-МВРПловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство №**********, британски образец, на името на S.A.V., на което е бил придаден вид, че изхожда от компетентните органи на Обединеното Кралство Великобритания – като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Производството по делото се е развило по общия ред.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като след анализ на доказателствата намира, че същите водят до извод за осъществяване на деянието от обективна и субективна страна. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, като се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан. Предлага направените по делото разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство да бъде отнето и унищожено.

Защитникът на подсъдимия – адв. Н., намира, че обвинението се явява недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Анализира подробно доказателствата, като намира, че от същите не се установява подсъдимият да е представял или използвал неистински документ пред полицейските служители. Предлага съдът да признае подсъдимият за невинен и да го оправдае.

Подсъдимият в хода на процеса дава обяснения, като излага своята версия на развилите се събития. В правото си на лична защита поддържа казаното от своя защитник, В правото си на последна дума моли съдът да го счете за невинен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Подсъдимият С. А. В. е роден на **** г. в *****, живущ в *****, б., български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********

Подс. В. към 27.11.2023г. нямал издадено свидетелство за управление на МПС. На неустановена дата преди 27.11.2023 г. се снабдил по неизяснен начин с документ под формата на пластика, на който бил придаден вид, че представлява свидетелство за управление на моторно превозно средство №********** за категориите АМ, В, В1, С и С1, британски образец, издадено на 15.08.2021 г. от съответните власти в Обединеното кралство Великобритания. Въпросният документ съдържал снимката и личните данни на подсъдимия, включително трите му имена, изписани на латиница (S.A.V.).

Посоченият документ обаче не бил издаден от компетентните държавни органи в Обединеното кралство Великобритания, като подс. В. не бил придобивал правоспособност за водач на МПС на територията на тази държава, нито е придобивал правоспособност на територията на България.

На 27.11.2023 г. подсъдимият излязъл да обядва заедно с негов приятел – св. К. Т.. Двамата се придвижвали в южната част на гр. Пловдив с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Сироко“ с регистрационен номер ****, което било собственост на св. Т., но се управлявало от подс. В.. След спирането им пред заведение „Тромпета“, на същите била извършена рутинна проверка от св. Д. А. и св. Б. И. – дежурни полицейски служители при 01 РУМВР-Пловдив. По време на проверката присъствал и полицейския служител св. Г.. Полицейските служители поискали документи за проверка, като св. Т. им представил личната си карта, а подс. В. им представил личната си карта и горепосоченото свидетелство за управление. Тъй като то било британски образец, полицейските служители извършили справка за задграничните пътувания на подсъдимия. Въз основа на нея констатирали, че към датата на издаване, фигурираща в свидетелството – 15.08.2021 г., той се е намирал на територията на Република България, а не в Обединеното кралство Великобритания. Поради това полицейските служители се усъмнили в истинността на документа и отвели подс. В. в сградата на районното управление за предприемане на по-обстойна проверка по случая. Св. А. задържал в себе си представеното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство и впоследствие го предал доброволно за нуждите на разследването.

В хода на наказателното производство била изготвена съдебнотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че предоставеният за изследване обект – свидетелство за управление на МПС „DRIVING LICENSE № **********“, издадено от Кралство Великобритания на името на С. А. В., ЕГН **********, е изцяло неистински документ и същият не е изготвен по съответния ред от компетентен орган.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

2

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства:

- обясненията на подсъдимия;

- показанията на свидетелите А. (включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), И. (включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), Т. (включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК) и Г. ;

- заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза на в.л. С., приобщено по делото;

- писмените доказателства и доказателствени средства –АУАН № 616487/27.11.2023г., справки за нарушител-водач, справка за регистрация на МПС, Протокол за извършена проверка в помещение, справка за съдимост, характеристична справка, справки за пътуване на лице, Заповед за задържане на лице, Протокол за доброволно предаване от 27.11.2023г., приемопредавателен протокол, Писмо 6212-18658/31.07.2024г. от ДМОС, ежедневна форма на отчет от 27.11.2023г. и часови график, протокол за обиск на лице, АУАН № 616486/03.11.2023г., писмо вх. № 46805/25.04.2025г.и др.

- вещественото доказателство – свидетелство за управление на моторно превозно средство № **********, намиращо се по делото.

В хода на производството основен въпрос, който се поставя, е на първо място дали подс. В. е използвал въпросното СУМПС пред полицейските служители, като при така събраната доказателствена съвкупност отговорът му е еднозначен и положителен.

На първо място, в показанията си св. А. изрично сочи, че по време на извършената проверка подсъдимият е представил въпросното СУМПС – „Доколкото си спомням, на подсъдимия сме му извършвали проверка в район „Южен“. Спомням си, че го бяхме спрели за извършване на проверка… Спомням си, че имаше някакво съмнение относно документа за управление на МПС … Свидетелството му за управление на МПС, което ни предостави, не беше българско. Беше чужд образец, ако не се лъжа мисля, че беше от Великобритания“ – св. А. в показанията си пред съда в с.з. на 15.01.2025г. За представянето на СУМПС от страна на подсъдимия на полицейските служители сочи и св. И.: „Водачът беше подсъдимият... Колата я управляваше подсъдимият. По време на проверката поискахме свидетелство за управление, малкия талон за автомобила…Помня, че подсъдимият ни предостави свидетелство за управление от Великобритания, след което го закарахме в районното управление…По принцип при представяне от водач на свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания, не го водим в районното, но в случая причината, поради която подсъдимият беше откаран в районното, беше, че имаше обаждане от други колеги, че въпросният човек шофира без шофьорска книжка, а се оказа, че има, и затова го спряхме основно... Поискахме от лицата шофьорска книжка, 3 малък талон и лична карта. От шофьора поискахме малкия талон на автомобила и шофьорска книжка, което е стандартното, а от пътника поискахме лична карта.“ – св. И. в показанията си пред съда в с.з. на 15.01.2025г. Че именно подсъдимият е представил процесното СУМПС сочи и св. Г.: „След като беше спрян, установихме водача С. А. В.…Поискахме документите на автомобила и на водача. Същият ги предостави.

Свидетелството за управление беше английски образец, образец Великобритания. Направена беше справка и се установи, че водачът не е имал извадено никога българско свидетелство за управление, при което същият беше поканен в Първо РУ – Пловдив и предаден на служител от Първо РУ - Пловдив за работа по случая“ – св. Г. в показания си в с.з. на 25.02.2025г.

Съобрази се възражението на защитата, че полицейските служители може да се явяват заинтересовани до някаква степен от изхода на делото, както и че св. И. се е ръководел от съставена докладна записка, като същите се счетоха за напълно неоснователни от съда. В хода на съдебното следствие е разпитан и пасажерът в автомобила – св. Т., който се явява напълно незаинтересован свидетел. Същият изрично в съдебно заседание разяснява, че именно подсъдимият е управлявал автомобила. Свидетелят разяснява в показанията си пред съда, че не си спомня какви документи е представил подсъдимият, като в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл.

2 от НПК изрично сочи какви са били представените документи: „Аз представих лична карта, а съквартирантът ми С. представи и шофьорска книжка“.

В обясненията си подсъдимият акцентира върху обстоятелствата покрай извършената проверка. По отношение на обясненията на подсъдимия, същите имат двояка природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита, като достоверността им следва да се преценя внимателно с оглед тяхната логичност, последователност и връзка с останалия доказателствен материал. Така подсъдимият първоначално разяснява, че не е предавал документи, а само ги бил поставил на автомобила по нареждане на полицейските служители – факт, който не се потвърждава от никой от останалите разпитани лица, вкл. от св. Т.. Отделно от това, дали подс. В. е връчил документите си лично в ръцете на полицаите, или същите са били поставени от него на колата, не води до различен извод за използването на същите, в частност на шофьорската книжка, още повече, че подсъдимият непосредствено преди проверката е управлявал лекия автомобил собственост на св. Т.. Не на последно място съдът съобрази и че подсъдимият в един момент говори, че в тефтерчето, което е оставил и което е съдържало документите му, е имало и шофьорска книжка, а в друг – че не желае да отговори дали такава се е съдържала – „Когато си давах документите, вътре в тефтерчето имах лична карта, дебитната ми карта за банкомат, всичко беше вътре. Шофьорската книжка беше вътре, но не съм подавал шофьорската книжка…В документите имаше шофьорска книжка, но аз не съм я предавал. Аз дадох документите в тефтерчето. Не искам да отговарям на въпроса дали е имало шофьорска книжка сред предадените 4 документи. Аз управлявах автомобила. Аз нямам книжка за управление на МПС.“ При всички положения обаче дори подсъдимият сочи, че сред документите му се е съдържала и шофьорска книжка, каквато обаче от представените по делото документи – справка за нарушител-водач (л. 8 от ДП) и Писмо 6212-18658/31.07.2024г. от ДМОС (л. 50 от ДП), се установява, че същият няма – нито българска, нито издадена от Великобритания. Видно от справките за задгранични пътувания е и че подс. В. към посочената в СУМПС дата на издаването й – 15.08.2021г., не е пребивавал във Великобритания, а е бил на територията на българската държава.

По отношение на възражението за начина на предаване на въпросното СУМПС, съдът не констатира да е налице нарушение на закона. Видно е, че същото е предадено с Протокол за доброволно предаване от св. А. на 27.11.2023г. (л. 34 от ДП), като в протокола изрично е посочен и номерът на досъдебното производство – 795/2023г. , поради което и възражението за неспазване на реда за приобщаване на вещественото доказателство се явява несподелимо. Предаването на СУМПС от св. А. на разследващия орган е и логично следствие с оглед именно на факта, че процесният документ е останал у св. А. след извършването на проверката на подсъдимия В..