Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 304 от 21.11.2024, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 227/2023
Вид
Решение № 304
Подписан
21.11.2024
Състав
Петко Русев Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Елин Пелин, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820100227 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. София, *** Б, срещу К. И. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. София, *** и настоящ адрес - с.

Осоица, общ. Горна Малина, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 347,23 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 09.2019 г. до 04.2021 г.; 52,83 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 06.04.2022 г.; 15,41 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 05.2019 до 06.2020 г.; 3,49 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот – магазин № 3, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, бул. С.

Стамболов № 2, за който не са платени сумите за топлинна енергия от 09.2019 г. до 04.2021 г.

Ответникът К. И. Щ. не е открит на адреса, посочен в исковата молба – гр. София, ул.

„Стоил войвода“ № 12. Видно е от служебна справка от НБД Население, че е регистриран постоянен адрес - гр. София, *** и настоящ адрес - с. Осоица, общ.

Горна Малина. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на 22.05.2023 г. на постоянния адрес и на 10.10.2023 г. на настоящия адрес, като в сроковете по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ няма активен трудов договор.

Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се 1 определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, което е било внесено от ищеца според представеното преводно нареждане от 14.12.2023 г. С определение от 02.01.2024 г. за особен представител на ответника е назначен адвокат З. И. Р.-К. от САК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител адв. З. И. Р.-К., в които се твърди, че исковете са неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител адв. З. И. Р.-К. оспорва исковете. Твърди се, че ответникът е абонат на „Топлофикация София“ и е получавал доставка на топлинна енергия и топла вода. Сочи се, че вещото лице по техническата експертиза не отговорило на въпроси за общия топломер и абонатна станция, а другото вещо лице твърди, че имало разминавания в счетоводството на „Топлофикация София“. Твърди се, че ответникът не получавал фактури, а по делото имало писмо, че дължи 6881,87 лева на „Топлофикация София“.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 717/2022 г. на РС Елин Пелин, че по подадено заявление от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на 13.04.2022 г. и след изпращане по подсъдност на дело № 19938/2022 г. на СРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от: 347,23 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 09.2019 г. до 04.2021 г.; 52,83 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 06.04.2022 г.; 15,41 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 05.2019 до 06.2020 г.; 3,49 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. След процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК са дадени указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415 ГПК, като съобщението е получено на 15.02.2023 г., след което на 27.02.2023 г. е подадена исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

Според нотариален акт 23.12.2016 г. чрез договор за дарение Лиляна И. Щ.а е дарила на сина си К. И. Щ. правото на собственост на ½ идеална част от съсобствен между дарителя и дарение недвижим имот с идентификатор *** на адрес: гр. София, СО район Възраждане, ***, ет. 1, магазин № 3.

Според справка от Агенция по вписвания от 14.05.2024 г. са налице вписвания: на 23.12.2016 г. дарение на недвижим имот с дарител Лиляна И. Щ.а дарен К. И. Щ. за самостоятелен обект в сграда по док. 20.200 кв. м. магазин № 3, гр. София, общ. Столична бул. С.

2

Стамболов № 2, ет. 1 с идентификатор ***; на 30.06.2022 г. учредяване на договорна ипотека с кредитор Н. Ф. ипотекарен длъжник К. И. Щ. за самостоятелен обект в сграда по док. 20.200 кв. м. магазин № 3, гр. София, общ. Столична ***, ет. 1 с идентификатор ***.

Представен е протокол от 23.08.2002 г. на собствениците/възложители на ЕС на адрес: гр.

София, ***, според който е взето решение да бъде сключен договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване. Приложен е списък на собственици/възложители. Видно е от договор № 2164/30.09.2002 г., че е сключен между етажната собственост на адрес: гр. София, ***-възложител и „Бруната България“ ООД – изпълнител, като изпълнителят приема да извърши за възложителя услугата топлинни счетоводство.

Установява се от представения договор от 28.05.2018 г., че същият е сключен между „Топлофикация София“ ЕАД възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Представено е писмо до К. И. Щ., в което се сочи, че към 10.06.2021 г. извънсъдебните задължения за неплатена топлинна енергия и дялово разпределение при „Топлофикация София“ ЕАД за магазин № 3 с адрес Ст. Стамболов” № 2 с инсталация 4000063824 и договорна сметка № 2200050644 е в размер на 6881,87 лв. главница и лихва.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 03.08.2007 г. и одобрени с Решение ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.

Представени са справки за използвана топлинна енергия за процесния период, формуляри за отчет и индивидуални справки за използвана ТЕ за абонатен номер 357966.

Установява се от заключението на вещото лице инж. С. К. Жечков по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр. София. Задълженията на делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки плюс начисленията за топлинни счетоводител т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.

Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че за периода 09.2019 – 04.2021 изравнителните сметки са в общ размер на – 204,81 лева и представляват разлика за получаване. За процесния период 09.2019 – 04.2021 не са заплатени за топлинна енергия от 254,93 лева и такси ФДР от 34,68 лева.

3

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал, а за нея са възникнали задължения за плащане на цената на потребената топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на 4 доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Установява се от представените писмени доказателства-нотариален акт от 23.12.2016 г. и справка от Агенция по вписвания от 14.05.2024 г., че ответникът е собственик на процесния имот. Според нотариален акт 23.12.2016 г. чрез договор за дарение Лиляна И. Щ.а е дарила на сина си К. И. Щ. правото на собственост на ½ идеална част от съсобствен между дарителя и дарение недвижим имот с идентификатор *** на адрес: гр. София, СО район Възраждане, ***, ет. 1, магазин № 3. Според справка от Агенция по вписвания от 14.05.2024 г. са налице вписвания: на 23.12.2016 г. дарение на недвижим имот с дарител Лиляна И. Щ.а дарен К. И. Щ. за самостоятелен обект в сграда по док. 20.200 кв. м. магазин № 3, гр. София, общ. Столична ***, ет. 1 с идентификатор ***; на 30.06.2022 г. учредяване на договорна ипотека с кредитор Н. Ф. ипотекарен длъжник К. И. Щ. за самостоятелен обект в сграда по док. 20.200 кв. м. магазин № 3, гр. София, общ. Столична ***, ет. 1 с идентификатор ***.