Решение № 98 от 07.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Смолян, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440101014 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Ищецът Р. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: * обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 З*, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1919, 87 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 11.10.2019г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.10.2022г. до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 181, ал. 3 З*, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 252 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 17.08.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2019. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 64 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, начислена за периода от 01.09.2019г. до 17.10.2022г.

1 иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 319, 14 лв.

/размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска – 17.10.2022г.

Ищецът излага, че е служител в системата на *в * - Смолян /РДГПСмолян/, в г*, където заема длъжността „*“. Същият изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За времето от 11.10.2019г. до 30.09.2022г. ищецът положил общо 1600 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1828 часа дневен труд. Твърди, че разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд, представлява 228 часа положен труд, който не му е заплатен от страна на ответника. Излага, че положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен при изплащането на полагаемото му се възнаграждение, като не е ползвал и компенсация във вид на почивка. В исковата молба се твърди, че по време на служебното правоотношение на ищеца са действали последователно Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 81213776/29.07.2016 г„ Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 81213-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В цитираните горе наредби, с изключение на тази от 2014г., е предвиден редът за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен. Ищецът посочва, че в разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрично норма липсва. Липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в * часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *. В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в *, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл.

9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между 2 нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба се излага, че лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Позовава се на разпоредбите на в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.

Излага, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца, следващ отчетното тримесечие. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия. Ищецът претендира лихва за забава за дължимото възнаграждение за периода от 11.10.2019г. до 30.09.2022г., като началната дата за изчисляване е 01.11.2019г., а крайната дата за изчисляване е 17.10.2022г. - датата на входиране на исковата молба в съда.

Ищецът сочи, че за периода от 17.08.2019г. до 01.08.2020г. на основание чл.181 ал.З от З* му се дължи плащане и на полагаемата му се левова равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки, тъй като същият е работил при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология и на 12часови смени при сумирано изчисляване на работното време - чл.2 т.7 от Наредба № 8121з-904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на * за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч. Въпреки нормативно установеното на ищеца право да получава безплатна храна и ободряващи напитки заради специфичните условия на труд, такива не са му били осигурявани за компенсиране поне на част от здравословните аспекти на непрекъсваемия работен процес в режим на дежурства с продължителност по-голяма от нормално установената 8-часова такава и при неблагоприятни температури.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника – * – гр. София, със седалище и адрес на управление: *, който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. Ответникът излага, че предвид настъпилата съществена законодателна промяна през сочения от ищеца период от 01.07.2019г. до 31.07.2022г., следва да се направи следното разграничение: с ДВ, бр.60 от 07.07.2020г. в Закона за министерство на вътрешните работи /З*/ са въведени съществени нормативни изменения, 3 пряко засягащи предявените в настоящото производство искове. Съгласно чл.187, ал.4 от З* (нова ДВ, бр.60 от 07.07.2020г.) при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 на чл.187 от З*. Отделно от това, с обнародването в ДВ, бр.60/07.07.2020г. на изменение и допълнение на З* е регламентирана и промяна в правния режим относно иска по чл.181, ал.З от З*, като е регламентирано следното изменение: “на служителите по чл.141, ал.1 и ал.З, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл.142, ал.1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00часа, за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.“. В този смисъл, след въведените законодателни промени, трудовото възнаграждение, както и другите полагащи се на ищеца суми, са изплащани съобразно действащата нормативна уредба, регламентираща тези права и предявените от ищеца с настоящата искова молба искове за част от процесния период от 07.07.2020г. до 31.07.2022г. са изцяло удовлетворени по искания от него в исковата молба начин. Ответникът посочва, че в З* няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. З* е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в *, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в З* и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.

Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 10 (предишна ал. 9) във връзка с ал. 8 (предишна ал. 7), чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от З*, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г.

(обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) и Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 3, ал. 3, съответно ал. 2, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд. Ответникът излага, че с оглед предвидената в чл. 187 от З* еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - З* и 4 подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал. 10 от З* - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.