Решение № 87 от 13.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Свищов, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20264150100002 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и 55 от ЗЗД.

Ищцата П. Т. Г., чрез адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №3109961/13.01.2025г., сключен с „К.“ ЕАД. Съгласно договора /според исковата молба/ получила кредит в размер на 1000,00 лева, които трябвало да върне за срок от 13 месеца. Посочва се, че съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема е в размер на 30,60 %, а годишният процент на разходите е 35,27 %. В чл. 4.1 от Договора било предвидено, че ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с „А.“ ЕООД, с цел обезпечаване на сключения Договор за кредит. На 13.01.2025 г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „А.“ ЕООД с цел да обезпечи сключения договор за кредит, като по него трябвало да заплати възнаграждение в размер на 754,66 лева. Ищецът предсрочно погасил задълженията си по два договораДоговора за потребителски кредит, сключен с ответника „К.“ ЕАД и Договор за поръчителство с „А.“ ЕООД, като превела сумата 1050,00 лева по договора за кредит и 200,00лева по договора за поръчителство. Счита, че процесният договор за кредит № 3109961/13.01.2025 г., сключен с „К.“ ЕАД е 1 недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, се сочи, че ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

Навежда твърдение, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ищецът твърди, че посоченото ГПР в размер на 35.27%. не е коректно.

Посочва се, че освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка се счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Смята се, че ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон.

Невключването на таксата "поръчител" в разходите по заема според ищеца цели единствено въвеждане в заблуждение на ищцата относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите.

Смята се, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се посочва, че се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, заплатена по недействителен Договор за кредит от 13.01.2025 г., ведно със законната лихва 2 от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е иск и против „А.“ ЕООДСчита, че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „А.“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Счита, че е нарушен принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД- налице е явна нееквивалентност между престациите, тъй като сумата, която се начислява чрез него е в размер на 60% от сумата на отпуснатия кредит. На следващо място, заплащането на сумата по договора за поръчителство ледвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. От друга страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на "А." ЕООД е "К." АД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К." АД. Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "К." АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.л.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските 3 взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Договорът бил нищожен, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза и Договора за предоставяне на поръчителство били нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл.

146 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Отделно от това, сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава нещо насреща, като той бил принуден да сключи този договор и то с предварително посочено от заемателя дружество, като условие за отпускане на кредита. Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез него се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 от ЗЗД вр.чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника "А." ЕООД да заплати на ищеца сумата от 200 лева, заплатена по Договор за предоставяне на поръчителство от 13.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В хода на устните състезания на взема становище. В писмена молба преди съдебно заседание взема становище, да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез юрисконсулт А. И. е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че ищецът има валидно сключен Договор за потребителски кредит № 3109961/13.01.2025 г., сключен с „К.“ ЕАД, както и че задълженията по този договор са погасени. Счита, че процесният договор за кредит № 3109961/13.01.2025 г., сключен с „К.“ ЕАД отговора на изискванията на ЗПК и не са налице нарушения, които да водят до недействителност на основание чл.

19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Посочените в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, са изчислени по формула и е ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

4

Претендира заплащане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба преди съдебно заседание взема становище да бъде отхвърлен предявения от ищеца срещу дружеството искове.

Ответникът „А.“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Счита, че не е налице нарушение на добрите нрави, на ЗПК или ЗЗП. Не оспорва, че ищецът има валидно сключен Договор за потребителски кредит № 3109961/13.01.2025 г., сключен с „К.“ ЕАД , както и че задълженията по този договор са погасени. Не оспорва сключването на незадължителен Договор за предоставяне на поръчителство с ищеца, както и че задълженията по него са погасени. "А." ЕООД е получило не претендираните с исковата молба 200,00 лева /102,26 евро/, а 68,27 евро, за което представя справка. Оспорва, че Договора за предоставяне на поръчителство е задължителен да се сключи, за да се получи кредита.

Посочва, че не е задължително да се сключва и не е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва, че Договора за кредит нарушава чл. 11, ал. 1 и чл. 19 от ЗПК. В Погасителния план към договора за кредит изрично бил посочен фиксиран ГЛП- 30,60%, което е по-малко от 5 пъти размера на законната лихва. Погасителния план имал изискуемото се по ЗПК съдържание с посочен брой погасителни вноски, размер на всяка една от тях, компоненти от които е съставена вноската. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и "А." ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира заплащане на направените по делото разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли претенцията на ищцата за разноски, тъй като счита, че не са налице предпоставките по чл. 38 от ЗАдв. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи претенцията за разноски в полза на ищцата, моли да бъде определено справедливо възнаграждение, като бъде отчетена ниската правна и фактическа сложност на производството, а съгласно наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът би могла да бъде определен и под минимума.

5

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 13.01.2025 г. между „К.“ ЕАД и П. Т. Г., е сключен договор за потребителски кредит № 3109961, по силата на който „К.“ АД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 1 000 лева и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление, със срок на погасяване 13 месеца, с уговорена годишна лихва – 30,60 %, ГПР – 35,27 % и общо задължение 1191,01 лева. Посочено е в чл.3 от договора, че К. одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда предвиден в Общите условия.

В т. 12, раздел III от Общите условия към договора за кредит е посочено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К.“ банкова гаранция съгласно общите условия за срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Според § 17 от Раздел 2 от общите условия обезпечение означава: банкова гаранция, издадена в полза на „К.“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „К.“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „К.“ за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от 6