Определение № 27 от 13.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 13.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.а

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600049 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Добрич срещу определение от 11.01.2024 г., постановено по НОХД № 464/2023 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

След проведено разпоредително заседание първата инстанция е прекратила съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиво формулирано обвинение, препятстващо правото на обвиняемия да реализира правото си на защита.

С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът счита, че в обвинителния акт ясно е изложил какви са били служебните задължения на предаденото на съд лице, които то не е изпълнило. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на протестираното определение.

Не са постъпили възражения срещу протеста.

Варненският апелативен съд намира частния протест за допустим.

Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок. Разгледан по същество се преценява като неоснователен.

Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дали страните са правели възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент, Окръжен съд Добрич е констатирал несъответствие между фактическото и юридическото съдържание на обвинителния акт, което 1 от своя страна е счел, че нарушава установения минимален законов стандарт за съдържанието му. Посочил е, че обвинението по чл.301, ал.1 от НК срещу подс.Г. К. се изразява в това, че е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не констатира незаконността на строеж, съобразно служебните си задължения, визирани в чл. 223, ал.2, т.1 от ЗУТ, като във връзка с това и да не състави констативен акт по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ. Първата инстанция правилно е констатирала, че посоченото в диспозитива на обвинителния документ, е в сериозно противоречие с фактите, съдържащи се в обстоятелствената му част. Прокурорът е описал подробно и в хронология предприети действия от подс.К., завършили в крайна сметка с издаденото от Община Ген.Тошево Удостоверение за търпим строеж № 009/05.04.2022г. Очевидно описаното поведение на подсъдимия (съобразно възприетото от публичното обвинение за осъществено) не сочи на неговото бездействие. Касае се безспорно за активно поведение и затова възприетото изпълнително деяние по ал.1 на чл.301 от НК е лишено от логика. Всъщност изложеното от прокурора в частния протест, че било ясно описано в обвинителния акт, че извършеното от подсъдимия „узаконяване“ на гаража на Силке Янда е в грубо нарушение на закона, отново не говори за бездействие. Поддържаната позиция не е съобразена с обвързващото тълкуване, дадено от върховната съдебна инстанция с Постановление № 8 от 30.XI.1981 г. по н. д. № 10/81 г., Пленум на ВС, където ясно е посочено, че изпълнителните деяния по ал.1 на чл.301 НК са свързани с приемане на дар или друга имотна облага, за да бъде извършено или за да не бъде извършено действие по служба или загдето е било извършено или не е било извършило такова действие, без да се нарушават служебните задължения . Според т.6 , когато извършените действия не са съобразени със задълженията на дееца, установени със закон, правилник, наредба, заповед или друг акт – то тогава е налице нарушение на службата, т.е. касае се за друга форма на изпълнително деяние - такава по смисъла на ал.2 или ал.3 на чл.301 от НК.

Противоречието между фактическо и юридическо обвинение е съществено и не може да бъде преодоляно от съда в рамките на съдебното производство без това да наруши правата на предаденото на съд лице. Затова и прокуратурата следва да изпълни задълженията си да формулира обвинението (както фактическото, така и юридическото) по начин позволяващ ясно извличане на всички обективни и субективни елементи на приписаното на подсъдимия обвинение и неговата правна квалификация по единен и синхронен начин.

От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правните рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус това изискване не е постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4. 2). Посочено е, че "чрез обвинителния акт прокурорът 2 развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган", както и че "главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита".

В обобщение на всички изнесени съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.01.2024 г., постановено по НОХД № 4642/2023 г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което е прекратено съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3