Определение № 554 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Пазарджик, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500569 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№3456/30.06.2023г., подадена от „К.“ ЕАД, представлявано от С. Я.Изпълнителен директор, действащ чрез пълномощника си ст.юриск.Е. В. срещу Решение №208/09.06.2023г., постановено по гр.д.№164/2022г. по описа на РС- Велинград, постановено в производство по реда на чл.250, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.1 от ГПК, в частта в която молбата на „К.“ ЕАД е уважена частично по отношение искането за допълване на разноските с държавна такса по насрещния иск- разликата над присъдената сума от 29,03лв. до пълния претендиран размер от 99,20лв., както и в частта, в която съдът е оставил без уважение искането за изменение на Решение №147/2023г. в частта, в която на адв.Ф. е присъден хонорар за отхвърления главен насрещен иск, за отхвърлената част от насрещния иск и искането за намаляване на хонорара по иска за нищожност.

Твърди се, че решението в обжалваните му части е неправилно, тъй като противоречи на процесуалния закон. В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени като неправилно Решение №208/2023г. постановено по гр.д.№164/2022г. по описа на РС- Велинград, в частта, в която е оставено без уважение искането за допълване на разноските с държавна 1 такса по насрещния иск- за разликата над присъдената сума от 29,03лв. до пълния претендиран размер от 99,20лв., както и в частта в която съдът е оставил без уважение искането за изменение на Решение №147/2003г. в частта относно адвокатския хонорар на адв.Д. Ф.. Вместо това се моли да бъде постановено решение с което се присъди на „К.“ ЕАД пълния размер на заплатената държавна такса, както и да се измени решението относно дължимите разноски на адв.Ф., като й бъдат присъдени единствено разноски за уважения първоначален иск за нищожност в минимален размер, съгласно действащата към датата на входиране на исковата молба редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 586,19лв.

В указания срок от другата страна в процеса- М. М. С., чрез процесуалния й представител адв.Д. Ф. не е постъпил писмен отговор. Такъв не е постъпил и от страна на ответника по делото- „А. Т.“ ЕООД.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение №147/13.04.2023г., постановено по гр.д.№164/2022г. по описа на РС- Велинград е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сключения между М. М. С. и „К.“ АД, Договор за потребителски кредит №2118598 от 24.02.2020г.

Прогласен е за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави, сключения между М. М. С. и „А. Т.“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2020г.

Осъдена е на основание чл.7, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, М. М. С. да заплати на „К.“ АД по предявения насрещен иск от „К.“ АД против М. М. С., сумата от 72582лв.- главница по Договор за потребителски кредит №2188598 от 24.02.2020г., като е отхвърлена за разликата над нея, до претендираната, като частичен иск сума от 2480лв. от сумата 3601,36лв. главница по Договор за потребителски кредит №2188598 от 24.02.2020г.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, „К.“ АД, да заплати на М. М. С., разноски по гр.д.№164/2022г. на РСВелинград в размер на общо 4040,95лв.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, „К.“ АД, да заплати на адв.Д. Ф. от САК, сумата от 1287,70лв., 2 представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр.д.№164/2022г. на РС- Велинград.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, „А. Т.“ ЕООД, да заплати на адв.Д. Ф. от САК, сумата от 789,50лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр.д.№164/2022г. на РС- Велинград.

Осъдена е на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, М. М. С., да заплати на „К.“ АД, възнаграждение за процесуално представителство за юрисконсулт в размер на 100лв.

Видно от Молба с вх.№2562/18.05.2023г. подадена от „К.“ ЕАД се установява, че с нея е поискано допълване на Решение №147/13.04.2023г. по гр.д.№164/2022г. на РС- Велинград, в частта с която съдът не се е произнесъл по претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдената сумата от 725,82лв. по частично уважения насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, за допълване на решението в частта за разноските с присъждане на разноски за държавна такса в размер на 99,20лв. по предявения насрещен иск, както и за изменението му в частта за разноските, като се намали присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на адв. Ф..

От Молба с вх.№2563/18.05.2022г. от А. Т. ЕООД е видно, че е поискано изменение на Решение №147/13.04.2023г. по гр.д.№164/2022г. на РС- Велинград в частта за разноските. Доводи в тази насока, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като е взел предвид редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на приключване на устните състезания, а не към датата на подаване на исковата молба.

Видно от Решение №208/09.06.2023г., постановено по гр.д.№164/2022г. по описа на РС- Велинград е допълнено, на основание чл.250, ал.3 от ГПК, Решение №147/13.04.2023г. по гр.д.№164/2022г. на РС- Велинград, в частта по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, с което М. М. С. е осъдена да заплати на „К.“ ЕАД, сумата от 725,82лв., като е осъдена М. М. С., да заплати законна лихва върху сумата от 725,82лв.

3 от датата на предявяване на иска- 14.04.2022г., до окончателното плащане на сумата.

Допълнено е, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Решение №147/13.04.2023г. по гр.д.№164/2022г. на РС- Велинград, в частта по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, като е осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. М. С., да заплати на К.“ ЕАД, разноски по гр.д.№164/2022г. на РС- Велинград за държавна такса в размер на 29,03лв.

Оставена е без уважение молба вх.№2562/18.05.2023г. от „К.“ ЕАД, за изменение на Решение №147/13.04.2023г. по гр.д.№164/2022г. на РСВелинград, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Оставена е без уважение молба вх.№2563/18.05.2022г. от „А. Т.“ ЕООД, за изменение на Решение №147/13.04.2023г. по гр.д.№164/2022г. на РСВелинград, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

При тези данни, от правна страна въззивния съд приема следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а по съществото си е неоснователна.

Възраженията които се релевирани в подадената жалба са съответни на тези в подадената молба по реда на чл.248 от ГПК от страна на жалбоподателя „К.“ ЕАД. В този аспект следва да се посочи, че от страна на първоинстанционният съд са изложени обосновани доводи, защо следва да се присъди конкретно ДТ в размер на 29,03лв. Съответно се визират мотивирани изводи, които са дали основание на първата инстанция да остави без уважение искането за изменение на постановеното от последната решение относно адвокатския хонорар на адв.Д. Ф..

В конкретният казус, настоящата инстанция напълно споделя изведените правни изводи от страна на първоинстанционният съд, като не намира основание за уважаване на направеното искане за присъждане на пълния платен размер на ДТ за разликата от 29,03лв. до претендирания размер на 99,20лв. Съответно не са налице основания за корекция и на изложените съображения да се остави без уважение молбата на „К.“ ЕАД за изменение на процесното решение на РС, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1287,70лв. присъдено в полза на адв.Д. Ф..

4

Следва да се посочи, че решението имащо характер на определение постановено по реда на чл.248 от ГПК не се обжалва в частта му с която е оставена без уважение молбата на „А. Т.“ ЕООД, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 789,50лв., които са присъдени в полза на адв.Д. Ф.. Предвид на това, решението в тази му част е влязло в законна сила, като необжалвано от страните по делото.

Относно спорът по същество следва да се посочи, че отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори „Държавни такси и разноски“. Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най- общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпредЕ. в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски /ако такива са поискани своевременно/, съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част.

Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл.78, ал.2 от ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл.78, ал.4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Видно от мотивите на решението на районния съд, исковата претенция на „К.“ ЕАД по неговия предявен насрещен иск е отхвърлен частично по съображения, че част от исковата претенция е била погасена в хода на съдебното дело. Не се визира изцяло погасяване на дължимата се сума, като такова не е налице.

В случая, като правилно следва да се приеме становището на първоинстанционният съд, че законът не урежда изрично как се разпределя между страните отговорността за разноски в процесната хипотеза- когато иска е частично отхвърлен поради погасяване на част от дълга в хода на процеса. Предвид на това на практика не може да намери приложение нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, която изисква да се изследва поведението на ответника за даване повод за завеждане на делото. Ето защо при тези 5 изложени съображения следва да се приеме, че на практика, правилно е приложена разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и присъдената ДТ е изчислена по съразмерност.

По отношение на възраженията касаещи неправилно определяне на възнаграждението на адв.Д. Ф. то следва да се отбележи, че същите не могат да се споделят като основателни. По съществото си, те са в насока, че на адв.Ф. следва да се присъдят разноски единствено за оказана безплатна правна помощ по предявения от жалбоподателя иск за нищожност. В тази насока следва да се отбележат отново изложените по- горе съображения за неоснователност на доводите изложените от жалбоподателя, че по насрещния иск не се дължат разноски, тъй като същият е частично отхвърлен поради извършено плащане в хода на делото и с поведението си М. С., същата е станала причина за завеждане на делото.

Правилно в случая е присъдено адвокатско възнаграждение за двата иска, този предявен от ищцата М. С., респективно по предявения насрещен иск от страна на „К.“ ЕАД, като те са изчислени по съразмерност. В този смисъл няма и основание да се възприема за относима цитираната съдебна практика във въззивната жалба, тъй като както обосновано е отбелязано и от районния съд то тя е неприложима в конкретния случай, тъй като е постановена в хипотези, при които довереник и доверител уговарят размера на адвокатското възнаграждение, а не при предоставена правна помощ, какъвто е настоящия случай.

Следва да се посочи, определените от съда размери на адвокатските възнаграждения са в предвидения от чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата минимуми, поради което не е налице основание за изменяването им.