Решение № 1 от 04.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. А.

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. А. при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100604398 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на частния тъжител Т. М. М., подадена от упълномощения му повереник адв.С. И., срещу присъда от 25.05.2022 год., постановена по НЧХД № 16371/2019 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, с която съдът е признал за невиновна и е оправдал подсъдимата Н. Ж. Д. на осн. чл. 304 от НПК по обвиненията, че:

1. На 30.05.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от нейния електронен адрес [email protected] на електронен адрес на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - [email protected] адресирано до ф частният тъжител Т. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на катедра „Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е разгласила позорни обстоятелства за частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия „Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите, че представлява „Наивно любителски експеримент със силно съмнителен резултат“, „Само защото някой - бил той и проф. М. - е решил, че разбира от измервания и от измервателна техника“, „Оставете колегите, които разбират от измервания и от измервателна техника да преценят необходимостта на лабораторията по метрология от ново оборудване и вложете вашите дарени пари в нещо наистина смислено!“ - престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК;

1

2. На 31.05.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от нейния електронен адрес [email protected] на електронен адрес на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - [email protected]. адресирано до частният тъжител Т. М. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на катедра „Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е казала нещо унизително за честта на частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия „Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите „Дуплика!“ “Плагиатството е наказуемо!“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.

1 и т. 2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК;

3. На 04.06.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от нейния електронен адрес [email protected] на електронен адрес на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - [email protected] адресирано до частният тъжител Т. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на катедра „Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е разгласила позорни обстоятелства за частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия „Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите „Не знам през каква рецензия е минавала статията с автор Д.Д., но в теоретичната си част е плагиат на статия, която се намира в интернет от 1995 г. А експериментът е повече от жалък!“, „Това е пълна бутафория, пародия! И това го прави човек с професорска титла, позволяващ си да подлъгва и студентите - и дори да ги изнудва да си вземат изпита, както съм чувала!, „Но нашият колега Т. М. е достоен за нобелова награда, защото постига ефект на квантуване на проводимостта не в наноструктури - наножички или нанотръбички, а в проводници с дължина 15 мм и дебелина 500 микрона!

Това си е наистина постижение на шарлатанията!“, „Резултатите са съчинени и е недостойно такава шарлатания, да ни се пробутва за метрологичен експеримент“ и P.S. „Не дай си боже да попаднете на подобен лекар шарлатан - да ви зашие раната вместо с CatGut- с канап“ - престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК и 4. На 10.06.2018 г. в гр. София, в електронно писмо, изпратено от нейния електронен адрес [email protected] на електронен адрес на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“ - [email protected] адресирано до частният тъжител Т. М., с явно копие до проф. В.П. - ръководител на катедра „Теоретична физика“ и членовете на факултетния съвет на Физически факултет на СУ „Св. К. О.“, публично, е разгласила позорни обстоятелства за частният тъжител Т. М. М. по повод публикувана от същия статия „Измерване на константата на Планк чрез квантуване на Ландауер за студентски лаборатории“ в Европейско физично списание, с думите „Действително, проф. М., аз нямам квалификация по квантова физика, така както и Вие нямате квалификация по измервания!“ - престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

2

С присъдата, на основание чл.190, ал. 1 от НПК, първостепенният съд е възложил частния тъжител Т. М. М. да заплати на подсъдимата Н. Ж. Д. направените по делото разноски в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник – адв.

Н. А., а по сметка на СРС да заплати сумата от 1258 (хиляда двеста петдесет и осем) лева.

Частният тъжител обжалва изцяло първоинстанционната присъда, като намира същата необоснована и за постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В подкрепа на твърденията за наличието на пороци са посочени конкретни доводи и се прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и осъждането на Н. Ж. Д. по повдигнатите й обвинения.

В допълнение към въззивната жалба, частният тъжител чрез процесуалния си представител излага съображения относно необосноваността и незаконосъобразността на първоинстанционната присъда, като твърди че са били засегнати репутацията и доброто му име. Сочи се, че са били отправени безпочвени обвинения в плагиатство, шарлатания, обидни квалификации за неговата личност, целенасочена клеветническа кампания с цел дискредитиране и публично унижение и накърняване на честта и достойнството му. Твърди се, че инкриминираните престъпления са осъществени от подсъдимата, както от обективна, така и от субективна страна, а изводите на РС – София за липса на данни за извършено престъпление, са неубедителни и едностранчиви. Изложено е несъгласие със заключението на първостепенния съд, че в случая се касае за субективни възприятия, оценъчни съждения на подсъдимата под формата на критики във връзка с публикуваната статия. Според изложените аргументи в допълнението към въззивната жалба, неправилно СРС е възприел, че предмет на делото е статията „Измерване на константата на Планк чрез квнтуване на Ландауер за студентски лаборатории“, публикувана в Евройпейско физично списание, поради което и присъдата се смята за необоснована и незаконосъобразна.

Въззивната жалба и допълнението към нея са били връчени на подсъдимата и нейния защитник, като от същите не са постъпили писмени възражения.

С определение от 21.11.2022 г., постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съдебен състав е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител Т. М. М. – адв. И. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.

Пледира за отмяна на първоинстанционата присъда, като немотивирана и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според повереника, изводът на съда, че изразите посочени в процесните имейли, обективно не се съдържат нито позорящи за пострадалия обстоятелства, нито достатъчно информация за извършени от подсъдимата престъпления, е 3 незаконосъобразен. Иска се въззивният съд да приеме, че съображенията на СРС, относно липсата на данни за извършеното престъпление, не са убедителни и са едностранни. Според адв.И., написаните думи и изрази от подсъдимата Д. уронват честта и достойнството на тъжителя, а оправдаването й не се основава на изискванията за обективно, всестранно изследване на всички обстоятелства и писмени доказателства по делото. Твърди се, че в инкриминираните изрази всеки един конкретен факт е свързан с личността на тъжителя, тъй като спрямо него са разпространени позори обстоятелства и внушения. Излагат се доводи, че СРС неправилно е заключил, че се касае до субективни възприятия на подсъдимата, които по принцип не подлежат на доказване и се твърди, че в процеса никога предмет на делото не е била самата статия, в която Д. твърди, че е плагиатствана, а написаното от нея в електронните адреси. Адв. И. намира, че клеветата е обоснована в документираните електронни писма, които са изпратени до целия Факултетен съвет на Физическия факултет.

Тъжителят Т. М. поддържа жалбата и в съдебните прения сочи, че СРС е кредитирал неверни твърдения. Според него справедливата присъда изисква и обществено порицание, тъй като се касаело за ерозия на българското висше образование. В депозираната от него в писмен вид „защита“ по същество се преповтарят направените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи, като е поискано налагане на справедливо наказание по отношение на подсъдимита Д..

Упълномощеният защитник на подс. Н. Ж. Д. - адв. А. оспорва въззивната жалба и се позовава на изтекла абсолютна давност. Прави искане да се отмени първоинстанционната присъда, а наказателното производство спрямо подзащитната му да бъде прекратено, като се присъдят разноските в нейна полза.

Защитата, алтернативно на горното искане и в случай, че настоящият въззивен състав приеме, че давностния срок не е изтекъл, моли да се отхвърли жалбата на тъжителя и да се потвърди първоинстанционната присъда.

Процесуалният представител на подсъдимита не оспорва размяната на електронни съобщения между М. и Д., но според него чрез съобщенията се критикуват статии и провеждането на експеримент и не са имали за цел засягането на честта на тъжителя. Според адв.А. инкриминираните по делото изрази, за които се твърди, че са обидни и клеветнически, са извадени от всякакъв контекст и в действителност никой от тях не е такъв. Излагат се доводи, че същите са несъставомерни и прави искане, ако въззивният съда приеме, че е необходимо да се разгледа делото по същество, да се потвърди оправдателната присъда по отношение на подсъдимата Н. Д. и да се присъдят в нейна полза и направените от нея разноски за производството.

В пренията си защитата е направила и второ алтернативно искане, а именно ако се приеме, че инкриминираните изрази са годни да ангажират наказателната отговорност на подсъдимата, да се прецени дали няма основания за прилагането на реторсия във връзка с твърденията на тъжителя относно подсъдимата в кореспонденцията между тях.

4

В правото му на реплика, тъжителят Т. М. излага отново аргументи, че е обвинен в плагиатство и шарлатания, което според него е основното, а не в незначителни факти, които са изложени от защитата и са ирелеванти към делото.

В допълнителна молба, депозирана в деловодството на Софийски градски съд, адв.И. е изложила възражения, че абсолютната погасителна давност не е изтекла, като следва да се има предвид действието на разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. – ДВ бр.44 от 2020 год. , в сила от 14.05.2020 год.) , в сила от 13.03.2020 год., според която от влизането на закона в сила до отмяната на извънредното положение, спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата, съгласно приложението, както и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права на частноправните субекти. Според повереника на тъжителя Т. М. М., по настоящето дело, давностният срок не е изтекъл (твърди се, че ще изтече м.март 2023 г.).