Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 24.04.2024, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 119/2023
Вид
Решение № 32
Подписан
24.04.2024
В сила
29.05.2024
Състав
АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 277 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 48, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 48, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 211, ал. 2, т. 1 · Закон за горите
  • чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
  • чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 · Закон за горите
  • чл. 9а · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200119 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба подадена от К. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , чрез пълномощник , против Наказателно постановление № 115 от 04 .05.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание, както и в писмена защита.

Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, както и в писмена защита, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика, 1 жалбоподателят работи като ...... в ........... По силата на Заповед № 612 от 29.10.2019 г., издадена от директора на ... на основание чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, той е оправомощен да издава превозни билети за транспортиране на добита дървесина от временен склад за района на II-ри горски стопански участък (ГСУ) „Своге“.

На 30.12.2021 г. разпитаните от съда свидетели М. и Б., в присъствието на жалбоподателя, извършили документална проверка в мобилното приложение „ИАГ CHEK Point” и установили, че на 16.12.2021 г. той е издадал 5 броя превозни билети с №№ 5485/00641, 5485/00642, 5485/00643, 5485/00644 и 5485/00646 – с направление „Тир станция“. Въз основа на горепосочените билети на 17.12.2021 г. жалбоподателят е издал последващ билет № 5485/00657, а въз основа на този билет на 19.12.2021 г. издава последващ билет № 5485/00659, без обаче да изпълни задължението си да и з п р а т и SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ София. За установеното проверяващите съставили на 30.12.2021 г. констативен протокол, като въз основа на него на 19.01.2022 г., отново в присъствието на жалбоподателя, е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 19.12.2021 г., в „РДГ София, общ. Своге, земл. Своге, главен път София – Мездра до бензиностанция Лукойл“, въззивникът е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ и е издал документ (последващ превозен билет № 5485/00659 от 19.12.2021 г. ) в нарушение на подзаконовите актове по прилагането на Закона за горите, а именно чл. 9а и чл. 16, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (не е изпратил SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ). Актът е подписан от актосъставителя М., жалбоподателя Т. и свидетеля Б.. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта, връчен му на датата на съставянето му, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на така съставения АУАН, на 04.05.2022 г., е издадено обжалваното НП, като в него нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани по същия начин, както в АУАН, с изключение на това, че в НП изобщо не е посочено мястото, където е извършено нарушението. НП е редовно връчено на въззивника на 24.06.2022 г., а жалбата е постъпила в РДГ на 07.07.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите горски служители, които са безпротиворечиви и логически издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна.

Основателни са изложените от жалбоподателя, чрез пълномощника, твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. В съставения АУАН мястото, където се твърди да е извършено нарушението е посочено по следния начин: „РДГ София, общ. Своге, земл. Своге, главен път София – 2

Мездра до бензиностанция Лукойл“. Очевидно е наличието на противоречие в самия АУАН относно този негов задължителен реквизит, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, доколкото РДГ София се намира на адрес: гр. София, ул.

„Аксаков“ №14, а не на главен път София – Мездра. Изписаното с печатни букви в бланката на АУАН относно този реквизит (РДГ, ТП ДГС/ДЛС, община, землище, местност, отдел, подотдел, кад. №) представлява едно примерно изброяване, но това не означава, че то трябва да бъде преписано дословно от актосъставителя, който вместо това е следвало да посочи точното място на извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, където обвинението за съответното административно нарушение следва да бъде пълно, точно и да отговаря на изискванията по чл.

42, ал. 1 от ЗАНН, какъвто не е настоящият случай. Съществено нарушение на описаните правила е да се повдигне ново обвинение едва с наказателното постановление, като се посочи точното място на извършване на твърдяното нарушение, с което производството пред органа приключва. По този начин би било нарушено правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, което би обусловило незаконосъобразност на НП. Поради това, посоченото обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на НП, издадено въз основа на така съставения АУАН.

Отделно от това, в НП изобщо липсва посочване на мястото, където се твърди да е извършено нарушението – задължителен негов реквизит, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на последния е недопустимо същият да се извежда от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка. За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно, и достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение (като фактическо и правно единство) и неговите обективни и субективни признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Недопустимо е толкова съществен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто е мястото на неговото извършване, да не е посочен в НП. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство са накърнили правото на защита на санкционираното лице, като са препятствали възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си. Наред с това, те препятстват възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол върху наказателното постановление. Това е така, тъй като мястото на извършване на нарушението е реквизит, който има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, доколкото е елемент от фактическия състав, така и с оглед преценка за спазване на правилата за местната 3 подсъдност, визирани в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и при липса на посочено място на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед подсъдността на сезирания съд. Ето защо, същите съставляват абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че чрез посочването в АУАН като място на извършване на нарушението и РДГ София, и общ. Своге, земл. Своге, главен път София – Мездра до бензиностанция Лукойл, се създава неяснота дали административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за действие – за това, че е издал превозния билет, в който случай мястото на извършване на нарушението ще е там, където е издаден билетът или за бездействие – за това, че не е изпратил SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ, в който случай нарушението ще е довършено там, където се дължи действието – в РДГ София. Аргумент за последното представлява и разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща, че когато нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на органа, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията.

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, се налага наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е предвидено същото наказание и за лице по чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. От анализа на тези цитирани разпоредби се установява, че изпълнителното деяние по т. 1 е пасивно, под форма на бездействие, а по т. 2 е активно действие. Ето защо, обстоятелството дали административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че не е изпратил SMS на дежурния телефон на РДГ София за издаден превозен билет за последващо преместване с № 5485/00659 от 19.12.2021 г. или за това, че е издал превозния билет е от съществено значение за определяне на приложимата санкционна разпоредба.

Накрая следва да се посочи, че в случая е било напълно възможно точно да се определи от актосъставителя и от АНО местоизвършването на нарушението, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и на това основание да се приеме, че непосочването му не съставлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като, ако се твърди, че административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че не е изпратил SMS на дежурния телефон на РДГ София, както се посочи, нарушението ще е довършено там, където се дължи действието – в РДГ София на адрес гр. София, ул. „Аксаков“ № 14, а ако се твърди, че същата е ангажирана за това, че е издал превозния билет – мястото на извършване на нарушението ще е мястото на издаване на превозния билет, 4 което е изрично посочено в същия – LAT: 42.95685215, LON: 23.35677767, представляващи координати на географска координационна система, при въвеждането на които на адрес: https://www.google.com/maps, мястото на издаване на превозния билет, а оттук и мястото на извършване на нарушението може да бъде установено с точност. Вместо това, в АУАН се сочат различни места на извършване на нарушението, а в НП изобщо не е посочено същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на административният орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното.