Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 731 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 890/2023
Вид
Определение № 731
Подписан
24.07.2023
В сила
24.07.2023
Състав
Николай Джурковски, Емилия Колева, Александър Желязков

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. София, 23.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600890 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.С. З. - упълномощен защитник на осъдения Г. Е. Г., срещу протоколно определение № 3345 от 06.07.2023г. на Софийски градски съд, НО, 6 състав, постановено по н.ч.д. № 3268/2023г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 561/2013г. по описа на СОС.

В жалбата се поддържа, че осъденият Г. се е подобрил значително и е осъзнал своята грешка. През целия престой е работил, има множество награди, пускан е бил в отпуск. Г. е млад човек, който е останал сирак и желае колкото може по-бързо да се впише в обществото. Работи в лавката на следствения арест, с пари, контактува с различни хора, но няма наказания, няма липси на пари или други проблеми. Моли да бъде уважена молбата на Г. Г. за предсрочно условно освобождаване.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

Г. Е. Г. е постъпил в затвора гр.*** на 10.02.2023г. /преместен от затвора Враца/, като по отношение на лицето с начало 10.08.2023г. е приведено в изпълнение наказание 15 години лишаване от свобода по НОХД № 561/2013г. по описа на СОС за деяние по чл.116, ал.1, т.6 от НК, с пр.арест 9 дни.

Видно от постъпила по делото справка от Затвора гр.*** / л.21 от първ.д./, към 06.07.23г. Г. фактически е изтърпял 7 години 11 месеца и 06 дни. От работа са зачетени 1 година 6 месеца и 5 дни, или общо изтърпяното наказание е в размер на 9 години 5 месеца и 1

10 дни. Остатъкът е 5 години 6 месеца и 20 дни.

Като доказателства по делото, освен посочената справка от Началника на Затвора***, са приложени още доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНСЗ, изготвен от ИСДВР И. И., съгласуван с НС ЗООТ „***“ гл.инсп. З.Д. /л.4-5 първ.д./, препланиране на присъдата /л.6 от първ.д./, както и в цялост затворническото досие на л.св. Г..

Документите, изготвени във връзка с разглеждане на молбата за условно предсрочно освобождаване, еднопосочно обективират отрицателното становището на издалите ги длъжностни лице при Затвора гр.***.

Най-подробни данни относно лишения от свобода се съдържат в Доклада на ИСДВР по чл.155 от ЗИНЗС. В него са описани обстоятелствата от социално демографски характер, здравословното състояние и психически статус на Г., житейска история, криминално минало и съдебен акт, който се изпълнява в момента.

От посоченото доказателство става ясно, че лишеният от свобода Г. не е нарушавал установените правила в ЗО “***“, където е в момента, както и тези в затвора в гр.Враца. Не са констатирани конфликтни ситуации с други лишени от свобода. Отношението му към пенитенциарните служители е в рамките на законоустановените изисквания. Проявява интерес към различните форми на участие в организирани мероприятия. Редовно посещава спортната зала към затвора и се включва в отборните спортни прояви. Като отговорник за културно-масовата дейност и религиозната подкрепа в груповия съвет се ангажира с подготовката и провеждането на вътрешно групови мероприятия и изготвяне на списъци за посещение на курс „Християнски ценности“.

За продължителен период от време Г. е работил на основание чл.80 от ЗИНЗС като „чистач“ в училището и се е справял добре с изпълнението на възложените му задачи. За периода от 19.08.2021 год. до 13.09.2021 год. е бил включен и успешно завършва професионално обучение „Помощник в строителството“, специалност „Основни и довършителни работи“.

От 18.10.2021г. е назначен като „общ работник, строителни дейности“. Проявява интерес и към участие специализирани групови работи. Съгласен е с договорените дейности от плана на присъдата и проявява активност при тяхното реализиране.

На 17.02.2023г. Г. е преведен на територията на ЗО ОТ “***“, където е трудово устроен от 28.02.2023г. на ВРО като „общ работник“ в затворническа лавка ОСИН „Г.М.Димитров“. Има множество похвали за добро справяне с трудовите задължения. Към момента е награден последно със „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа” на 06.05.2023г. за времето от 07.00ч до 19.00ч. на основание заповед № 42/03.05.2023г. Към момента не е наказан.

Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР, първоначално изготвената оценка на риска от рецидив в средни стойности - 53 т., е редуцирана до 41 т. Ясно изразените дефицити в зоните на нуждите са: Нагласи - все още не е напълно критичен по отношение на извършеното престъпление и формално изразява съжаление за причинените вреди. Налице е лабилна мотивация за промяна; Начин на живот 2 и обкръжение - склонен към прояви на импулсивно и рисково поведение. Лесно се влияе от близкото обкръжение и Умения за мислене - в повечето случаи разпознава проблемите си, но склонността му към прибързани действия го кара да ги решава по неадекватен начин.

Самоуверен, надценява личния си опит в нови ситуации.

При Г. рискът от вреди за обществото е среден, което е обосновано с настоящото престъпление. Под въздействие на алкохол, влияние на близкото обкръжение и при наличие на личен конфликт има вероятност за подобни прояви след освобождаването му от затвора.

Рискът от вреди е насочен към познати пълнолетни лица, в т. ч. и попадащи в уязвима група - възрастни хора. Рискът от вреди е вероятен, но не е непосредствен. За персонала в затвора, за самия него и другите лишени от свобода, рискът от вреди е нисък – няма регистрирани случаи на обидно отношение към длъжностни лица или агресивни прояви към други л.св.

Успява да контролира емоциите си, не е изпадал в състояния на неовладян гняв. Не е имал автоагресивни прояви по време на престоя в затвора.

В обобщение, във връзка с молбата на Г. за условно предсрочно освобождаване, ИСДВР И. И. е изразил становище, че л.св. не е изпълнил заложените в плана на присъдата цели и задачи, който е действащ и към момента, което се потвърждавало и от наличната към датата на доклада дефицитна зона, която повишава значително рискът от повторно осъждане, респективно рискът от вреди към обществото. Според него Г. не е дал категорични доказателства за условното му предсрочно освобождаване, тъй като кумулативно посочените в чл.439а от НПК предпоставки не са изпълнени, а корекционният процес следва да продължава по отношение на констатираната дефицитна зона.

Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на Началника на Затвора гр.*** /инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието на л.2 от първ.д./. Същото е отрицателно, като е мотивирано с това, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени докрай, има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи, рискът от рецидив и вреди са все още в средните стойности, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена до край.

За да остави без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, СГС е приел, че в случая е налице единствено формалната предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като действително осъденият Г. е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода. Като се е позовал на становищата на лицата, които се занимават с изпълнение на плана по присъдата, Градският съд е приел, че процесът по поправянето му обаче, не е завършен.

Въззивният състав намери за правилен изводът на първостепенният съд, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи в контролирана среда, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Независимо от снижаването на оценката на риска от рецидив, все пак същият е в запазени средни стойности. Запазеното средното ниво на риска 3 от вреди за обществото, както и актуалността на част от констатираните в първоначалния доклад дефицитни зони у молителя означава, че не е постигната стабилна положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.

Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили трайни положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Г., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода. Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи.

Правилно СГС е приел отсъствие на категорични доказателства за „добро поведение”, така както е според изискванията на чл.439а от НПК. Съгласно легалната дефиниция, дадена в посочената норма, за извършването на подобен извод следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тези обстоятелства примерно са изброени - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Прочита на приложените по делото доказателства сочи, че в случая са налице данни за начало на положителна промяна у лишения от свобода Г., който е полагал труд съобразно предоставените му възможности, награждаван е, няма нарушения на дисциплината в пенитенциарното заведение. Същевременно, посредством методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на дефицитни зони и необходимост от продължаване на работата с л.св. за изграждане на устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот. Демонстрираната до момента положителна характеристика, липсата на дисциплинарни наказания и трудовата му ангажираност не са обстоятелства априори налагащи освобождаването на лицето при настъпване на формалната предпоставка, каквато е изтеклия необходим период от време по закон. Планът на изпълнение на присъдата всякога е комплексен и включва разнообразни и научнообосновани методи за въздействие върху личността. В този смисъл, и като се вземе предвид, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от свобода, настоящият въззивен състав не намира основание да не възприеме мотивираното становище на администрацията, че процесът на поправяне при л.св. Г. е незавършен към момента.

СГС е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което правилно е постановен отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от 4 продължаване на изолирането на осъдения, което вече е в условията на ЗООТ, с оглед постигане целите на наложеното му наказание.

Доводите в жалбата от семеен характер /Г. е останал сирак/ са неотносими към предмета на делото, поради което и поддържани твърдения в тази насока не могат да бъдат обсъждани и отчитани от компетентния съд. От друга страна, добрата му характеристика като лице, което полага труд в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е отчетена от администрацията, респ. същият е награден заради справяне с възложените му задачи.