Определение № 254 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. София, 18.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20261000600242 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор при ОП Кюстендил, против определение №54 от 06.02.2026г., постановено по нохд №638/2025г. по описа на ОС Кюстендил. С акта е прекратено образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, тъй като съдът е приел, че той не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК, тъй като са изложени неясни фактически обстоятелства, въз основа на които не може да се направи извод относно механизма на извършване на деянието, преразказани са експертизите, без да е ясно по какъв начин е осъществено самото деяние, по този начин не може да се реализира защитата на подсъдимия.

В протеста се навеждат доводи за несъгласие с приетото от съда основание за прекратяване на производството, според прокурора в акта са посочени ясно времето, мястото и механизмът на произшествието, фактическата обстановка е установена от доказателствата, подробно е описан механизъм на настъпване на ПТП, действията на обвиняемия и поведението му преди и след ПТП. Посочена е и нарушената разпоредба на ЗДвП, уврежданията на пострадалата, които се намират в причинно-следствена връзка от реализиране на произшествието, посочена е причината за смъртта.

1

Подсъдимият и защитата му не са претендирали за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Изводите на съда не са съобразени с ТР №2/2002г. на ВКС, то е тълкувано разширително, твърди се, че обвинителният акт е изготвен при спазване на изискванията по чл.246 от НПК. Затова се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови друго такова, с което да се констатира липса на допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на ДП и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК, тъй като са изложени неясни фактически обстоятелства, въз основа на които не може да се направи извод относно механизма на извършване на деянието, преразказани са експертизите, без да е ясно по какъв начин е осъществено самото деяние, по този начин не може да се реализира защитата на подсъдимия. Според съда не са посочени конкретно възприети факти на реализираното деяние. Посочено е и че има пропуск при описание на причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и причинените на пострадалата телесни увреждания, респективно смъртта й. Не е посочено какво се е случило с автомобила в резултат от удара между него и мантинелата, декларативно се сочи, че е пострадала седящата на предна дясна седалка пътничка, открита да лежи на тревата, с крака в автомобила, без да е ясно дали това се е случило в резултат от удара или по друга причина. Според съда липсва конкретика с какви действия подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, липсва описание на причинноследствената връзка между всяко от посочените нарушени правила и между противоправното поведение на пътя и смъртта на пострадалата. По този начин, без прецизно очертана обвинителна теза, се затруднява защитата на подсъдимия. Затова съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт съобразно указанията на съда.

След анализ на съображенията в протеста и мотивите на съда да постанови проверяваното определение, както и на обвинителния акт, настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от легитимирано за това лице, а по същество е основателен, по следните съображения:

2

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.2 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.248, ал.4, т.1 от НПК.

Разглеждайки по същество протеста, настоящият състав намира, че следва да бъде уважен, защото обвинителният акт отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК.

Същественият въпрос в настоящото производство се свежда до това дали при излагане на фактическото обвинение прокурорът е следвало да посочи още фактически обстоятелства, значими за обвинението, касателно действията на подсъдимия и връзката между тях и съставомерния резултат.

Според настоящия състав това не се налага, тъй като обвинението /в частта, която според първостепенния съд не е ясно/, е за допуснато нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, то касае нарушение на правилата за движение, свързани с постоянния контрол на МПС. Очевидно е при прочит на обвинителния акт, че прокурорът е посочил напълно ясно какъв е механизмът на ПТП, включително и по този текст на закона е посочено, че подсъдимият в следствие на действие или бездействие с органите на управление на автомобила е предизвикал отклоняване на МПС вдясно, реализирал е ПТП отклонявайки се в дясно, без контрол МПС е напуснало платното за движение и с предната зона на автомобила е последвал удар в мантинелата, при което тя е навлязла в двигателния отсек, в пътническия салон, изтръгнала е предната дясна седалка, облегалката на задната седалка и капака на багажника и умишлено е причинил смъртта на пътничката в него К. М.. Напълно ясно е посочено какъв е механизмът на ПТП и по какъв начин подсъдимият е нарушил правилата за движение, фактическата обстановка е достатъчно ясна, за да се прецени какви са нарушенията. По тези съображения доводите на първоинстанционния съд, че обвинението е неясно, тъй като липсва изчерпателно описание на причинно-следствения механизъм, при който е настъпил удара, не могат да бъдат споделени. Посочени са всички съставомерни признаци на престъпния състав, няма непълнота при описанието на фактите, ясни са и нарушенията на правилата за движение, конкретно по чл.20, ал.1, за което съдът е приел, че е неясно, се сочи липса на контрол на автомобила, дължаща се на действие или бездействие на водача.

Затова наведените доводи от прокурора по отношение на годността на 3 обвинителния акт са основателни, неправилно е било прието, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като е налице непълнота на обвинението, приетото от съда нарушение на изискванията на закона относно съдържанието на обвинителния акт според въззивния съд не съществува. След като липсва неяснота във формулираното обвинение, няма основание за прекратяване на съдебното производство по чл.249, ал.1 от НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

О т м е н я определение №54 от 06.02.2026г., постановено по нохд №638/2025г. по описа на ОС Кюстендил и делото е върнато на прокурора.

Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4