Решение № 95 от 29.11.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Ямбол, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол) като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20212300100088 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Т.И.С. от гр. *, с която против Прокуратурата на Република България са предявени два обективно съединените иска по чл.2б от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение в размер на сумата 30 000лв. за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца да се разгледа и реши в разумен срок по чл.6,§1 ЕКЗПЧОС наказателното производство по преписка №2442/2013г. по описа на ОП-Русе и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 30 000лв. за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца да се разгледа и реши в разумен срок по чл.6,§1 ЕКЗПЧОС наказателното производство по преписка №4357/2016г. по описа на ОП-Русе (НОХД №719/2016г. по описа на ОС-Русе).

Ищецът излага в исковата молба, че на 11.08.2014г. със заповед № 2Б-24640/11.08.2014г. на ГД „Национална сигурност" бил задържан под стража за срок от 24 часа и отведен от дома му в.гр. * в ареста на ОДМВР - Ямбол, а на 12.08.2014г. с Постановление за привличане в качеството на обвиняем му било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.З и 4 от НК по ДП № 2442/2013г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, като бил задържан под стража за срок до 72 часа до довеждането му пред съда, в който срок бил лишен от лекарства и поставен при нечовешки условия - мърсотия и липса на елементарни санитарни условия. С Определение от 14.08.2014г. Русенският окръжен съд отказал да вземе по отношение на ищеца постоянна мярка задържане под стража. Ищецът твърди, че в периода 11.08.2014г.-08.07.2016г. по образуваното досъдебно производство - пр.пр.

№2442/2013г. по описа на РОП в жилището му в.гр. * и в жилището на дъщеря му били извършени обиски и изземвания, при които били иззети над 420 предмета, представляващи лични вещи и компютър, служебни компютри на фирмата „Вента транс" ЕООД и на Военно Историческа Асоциация, вкл. документи и предмети на същата, чийто председател бил ищецът, хладно, историческо, ловно, спортно оръжие и оръжие за културни цели - законно придобити и регистрирани по законоустановения ред. Докато бил в Германия на лечение, на 08.07.2016г., в негово отсъствие и в отсъствие на защитник, с разбиване на патрона на входната врата бил извършен трети обиск и изземване в дома му и в дома на дъщеря му в.гр.

*. На 17.08.2016г. на основание чл.368 НПК ищецът направил искане до Русенски окръжен съд делото да бъде разгледано от съда, като с Определение №322 от 07.09.2016г. съдът приел молбата му за основателна и предоставил тримесечен срок на прокуратурата да внесе 1 обвинителен акт. В периода от депозиране на искането на ищеца до съда, наблюдаващият прокурор не изпратил в срок по делото материалите по прокурорска преписка №2442/2013г., разделил материалите по изисканото досъдебно производство, по което ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем и оставил производството по преписка №2442/2013г. като висящо срещу неизвестен извършител, а образувал ново производство под нов номер №4357/2016г., уведомявайки съда, че по пр.пр. №2442/2013г. няма обвиняеми лица.

Изисквайки материалите по новообразуваното ДП №4357/2016г. РОС определил срок за внасяне на обвинителния акт, който срок прокуратурата не спазила. След изтичане на срока, намирайки се в гр.София, по прокурорско разпореждане ищецът първоначално бил отведен от служители на съдебна полиция в Съдебната палата на гр.София за връчване на призовка за явяване пред разследващите органи, след което бил задържан в Софийския централен затвор без надлежен акт за това, по-късно бил отведен в Националната Следствена Служба, където му било повдигнато обвинение на 09.12.2016г., а на 21.12.2016г. в гр.Русе му предявили материалите по следственото дело. На 28.12.2016г. бил внесен обвинителен акт срещу него, по който било образувано НОХД № 719/2016г. по описа на Окръжен Съд - Русе, по което дело били приобщени само нищожна част от иззетите от ищеца вещи като веществени доказателства. По образуваното НОХД №719/2016г. на РОС на 31.05.2017г. била постановена присъда, която след обжалване, с Решение №384/09.01.2018г. на Великотърновския апелативен съд по ВНОХД №491/2017г. била отменена, а делото върнато на друг състав на РОС. След връщането на делото състав на Русенския окръжен съд прекратил производството и върнал делото на Окръжна прокуратура - Русе за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Твърдението на ищеца е, че от момента на връщане на делото на прокурора, до подаване на настоящата искова молба не са извършени никакви процесуално-следствени действия, като от повдигане на обвинението по прокурорска преписка №2442/2013г., преобразувана в пр.пр. №4357/2016г., наказателното производство продължава повече от шест години и осем месеца, което е в нарушение на изискването за разумен срок. В този продължителен период на разследване ищецът твърди, че е настъпила промяна в психическото му състояние, невъзможност да живее нормално живота си, притиснат е от висящото наказателно производство, влошило болестта, заради която ежемесечно трябва да бъде подлаган на прегледи и изследвания. Счита, че всяко лице има право на адекватен подходящ според обстоятелствата срок за приключване на дело, по което то е страна и който срок да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Позовава се на практика на Европейския съд по правата на човека, според която производството се счита за неразумно дълго, когато надвишава срок от три години, като преценката се базира на критерии като фактическа и правна сложност на делото, обусловена от значителен по обем фактически материал, голям брой свидетели и пр., поведението на страните по делото и поведението на националните органи. Сочи, че гаранцията за „разумен срок" по член 6, § 1 от ЕКПЧОС има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването, че критериите, въз основа на които следва да се направи преценката дали е допуснато нарушение са посочени и в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, с прилагане и съобразяване стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, като се търси баланс между интересите на засегнатото лице да получи възможно най-бързо решение и необходимостта за съдебния орган внимателно да проучи казуса и да достигне до правилен и законосъобразен акт. В настоящия случай по тези критерии разследването надхвърляло разумния срок, тъй като многократно било указвано на прокуратурата кои допуснати процесуални нарушения следва да бъдат отстранени, но повече от шест години и осем месеца след повдигане на обвинението това не било осъществено, ищецът от своя страна не бил причина за отлагане на процесуални действия извън случаите на тежко здравословно състояние, а по третия критерий - в установените от закона срокове прокуратурата не извършила съответните действия.

Твърденията на ищеца са, че воденото срещу него наказателно производство се е отразило отрицателно върху психическото му състояние и върху социалния му живот, че е бил подложен на психически тормоз и стрес от дълго продължаващото наказателно преследване, в резултат на което се е влошило здравословното му състояние и се наложило продължително лечение както в България, така и в Германия и признаване на 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ не само на базата на наличното онкологично заболяване. Поради това счита, че е справедливо да бъде обезщетен за тези вреди с исковата 2 сума от 30 000лв., при съобразяване, че за неимуществените вреди съществува категорична, макар и оборима презумпция, че прекомерно дългото производство води до настъпване на сочените вреди.

Относно извършените обиски в дома на ищеца и на дъщеря му и иззетите множество вещи, ищецът твърди, че същите не са предмет на престъпление, но са приобщени по прокурорска преписка №2442/2013г., по която той вече не фигурира като страна, но никой не му дава отговор на въпроса колко години ще бъдат задържани неправомерно. Поддържа, че с действията си прокуратурата го е лишила от законно придобито имущество, от бизнеса му и от средства за лечение и съществуване, което довело до влошаване на здравословното му състояние, наложило над 40 хоспитализации за последните 6 години, до пълно инвалидизиране с придружител, до допълнително развило се онкологично заболяване - от стрес и липса на средства за лечение. Твърди, че пред компетентните органи е оспорвал необходимостта да бъде задържано личното му имущество и депозирал молби до прокуратурата за връщане на личното имущество, но получил многократни откази, потвърдени и от Русенския окръжен съд с мотиви, че продължава извършването на процесуално-следствени действия, което счита за необосновано, тъй като се касае за иззети преди близо шест години и половина вещи без изследване на необходимостта им за разкриване на обективната истина по досъдебното производство, което е недопустима едностранна рестрикция от страна на наблюдаващия прокурор като представител на ответника, при отчитане, че дългогодишното задържане на това имущество, без подходящи грижи, води до вероятност то да е похабено, амортизирано и да е загубило стойността си, с финансови загуби в големи размери като резултат.

Позовавайки се на практика на ВКС, ищецът счита, че като лице, което не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, но е лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл.2б ЗОДОВ, което търпи вреди от неправомерното поведение на прокуратурата, която забавя производството и повече от седем години задържа вещи и материали, които по силата на закона е длъжна да върне. За бавното правосъдие по преписка № 2442/2013г. на ОП-Русе ищецът счита, че също следва да бъде справедливо обезщетен със сумата 30 000лв. Върху двете обезщетения ищецът претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба и присъждане на разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор от ЯОП, е оспорил исковете като неоснователни. Наведените възражения са, че по двете досъдебни производства, по които се твърди, че има забавяне, е налице голяма фактическа и правна сложност - по същите са извършени множество действия по разследването, разпити на голям брой свидетели, изискване на справки, кореспонденция с други органи, изпратени молби за правна помощ и други действия, необходими за разкриване на обективната истина; назначени са множество и различни по вид експертизи и не е налице бездействие от страна на органите на досъдебното производство, а в постановеното Решение №384/09.01.2018г. по ВНОХД №491/2017г. на Великотърновски апелативен съд е прието, че с разделянето на досъдебно производство №2442/2013г. и отделянето в самостоятелно досъдебно производство на материалите, отнасящи се за престъпленията, за което е бил привлечен ищеца в качеството му на обвиняем, прокуратурата не е допуснала нарушение на процесуалните правила по чл. 216 ал.1 от НПК.

Прокуратурата е оспорила двата предявени иска и като завишени по размер, несъобразени с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика и със социалноикономическите условия и стандарт на живот в страната. Ответникът е направил и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, с доводи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност.