Решение № 182 от 21.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Русе, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20224520202324 по описа за 2022 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. К. К. от гр.Враца, против Наказателно постановление № 211085- 002279 от 23.09.2021 г. на ВПД началник Сектор ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция, с което за административно нарушение по чл.483 ал.І т.2 от КЗ, на основание чл.638 ал.ІІІ вр. чл.461 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.Жалбоподателят моли съда да отмеи постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС.

На 14.08.2021 г., около 12.20 часа, в гр.Русе, по ул.“Петко Каравелов“ до № 15, жалбоподателят К. бил установен от св.Ц. Петрол- мл.автоконтрольор в Сектор ПП ОДМВР Русе, като лице, упрравляващо лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № КО116 GK, с австрийски регистрационен номер.След извършена проверка на А. К. би съставен АУАН № 21- 1085- 002279 от 14.08.2021 г., сочещ нарушение по чл.483 ал.І т.2 от КЗ, за това, че управлява собственото си превозно средство, което е от трета страна, като при влизане на територията на България не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста.Актът бил предявен, подписан с възражения, че застраховката ще бъде представена, и лично връчен.На 16.08.2021 г. бил представен договор за застраховка 1

„Гражданска отговорност“ № ВР- 0163800- 3 от австрийска застрахователна компания.Независимо от това, въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция се оспорва законосъобразността на НП.Твърди се, че е налице необоснованост на постановлението, тъй като установените факти не съответстват на събраните доказателства.Възразява се също така относно приложението на закона, вкл. и в частта на наложеното наказание и вкл. относно квалифициране на нарушението като такова по чл.28 от ЗАНН.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- копие от талон на автомобила, ЗППАМ № 21- 1085- 000605 от 16.08.2021 г., ЗППАМ № 21- 1085- 000606 от 16.08.2021 г., международна карта за автомобилна застраховка /в превод/, АУАН № 21- 1085- 002279 от 14.08.2021 г., справка за нарушител, застрахователна полица /в превод/, показанията на св.Ц.П.- актосъставител, които макар и лаконични, следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото кореспондират с писмените доказателства в делото.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, притежаващо процесуална легитимация.Разгледана по същество, е основателна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават издадените актове.АУАН, както и НП следва да съдържат описание на обстоятелствата на нарушението като императивно изискуем реквизит.Видно от съдържанието им, такова описание не е дадено по начин, позволяващ да се извърши преценка на констатациите и съотнасянето им към възприетата правна квалификация.

Съдържат се твърдения, че към момента на проверката в качеството си на водач на МПС, жалб.К. управлявал на територията на РБългария автомобил от трета държава.В същото време не е изрично посочено, коя е тази държава, приета като трета такава.Извод в тази посока може да бъде направен само косвено, на база на отразяването, че превозното средство е с австрийска регистрация.Така възникналото спорно обстоятелство не е изяснено от наказващия орган в качеството му на първа инстанция по същество, още повече- и след представянето два дни след съставяне на акта за нарушение, на застрахователна полица именно за застраховка „Гражданска отговорност“, отразено и в изготвената от Сектор ПП ОДМВР Русе справка за нарушител.Като не е извършил разследването по чл.52 ал.ІV от ЗАНН, наказващият орган също е допуснал съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя и е довело до неправилно приложение на закона.

По същество, извършването на нарушението не е доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.483 ал.І т.2 от КЗ, застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България 2 застраховка.Съгласно § 1 т.7 от Допълните разпоредби на КЗ, трета държава е държава, която не е държава членка по смисъла на т.6 от§1 на ДР.В т.6 от КЗ държавите- членки са дефинирани като член на Европейския съюз или друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Конкретно очевидно се касае до автомобил, която е регистриран в държава- членка и спрямо който е неприложима разпоредбата на чл.483 ал.І т.2 от КЗ, тъй като моторното превозно средство не се явява влизащо на територията на Република България от трета държава.Представената по делото застрахователна полица № ВР- 01637800- 3, относима към конкретното превозно средство и описана включително и от органите на КАТ в справката за нарушител, очевидно е била действаща и валидна към датата на проверката, поради което се налага извод, че жалбоподателят не е осъществил вмененото административно нарушение, независимо дали като собственик или само като водач на автомобила. Основателно е възражението на жалбоподателя, че наложеното му наказание е неотносимо, доколкото то касае санкциониране на лица, които управляват като несобственици превозни средства, за които няма сключен застрахователен договор от вида „Гражданска отговорност“. В производството безспорно е доказано, че К. е собственик на автомобила, както е посочено и в обстоятелствената част на акта и постановлението, и налагане на наказание като на нарушител- несобственик, също сочи на неправилно приложение на закона от наказващия орган.

При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и подлежи на отмяна изцяло.

В производството по делото от страна на жалбоподателя се претендират разноски1021 лева- адвокатски хонорар и преводи на документи.От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност.Съобразявайки становищата на страните по разноските, доказателствата, факта, че е проведено само едно съдебно заседание пред въззивната инстанция, както и разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно и следва да се уважи, като хонорарът на адвоката се намали до 500 лева- съответен на чл.18 от наредбата.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1085- 002279 от 23.09.2021 г. на ВПД Началник СЕКТОР ОДМВР Русе, сектор ПП, с което на А. К. К. с ЕГН **********, от *****, за нарушение по чл.483 ал.І т.2 от КЗ, на основание чл.461 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на А. К. К. с ЕГН **********, от *****, сумата от 521 /петстотин двадесет и един/ лева за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4