Решение № 131 от 07.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244100500086 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. първо от ГПК.

ВГрД № 86/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на частна жалба от Г. В. В. - длъжник по изпълнително дело № 337/2023 по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново против разпореждане на съдебния изпълнител от 29.11.2023 година, с което е отказано да бъде спряно изпълнението по изп. дело № 337/2023г. на основание чл. 432, т. 7, чл. 426, ал. 3 и чл. 129, ал.1 и ал. 4 от ГПК.

Жалбоподателят излага доводи, че изпълнението следвало да бъде спряно, тъй като били атакувани актовете, въз основа на които бил издаден изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнително дело № 337/2023 година по описа на ДСИ при РС Велико Търново.

Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен на взискателя. В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпвало становище от взискателя, Апелативен съд – Велико Търново. Направил е възражение за нередовност на жалбата с оглед изискванията на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 260, т. 4 от ГПК, поради това че не е ясно искането.

Излага съображения за нейната неоснователност, поради липсата на основание за спиране на изпълнителното производството в хипотезата на чл. 432 ал. 1 т. 7 ГПК. Във връзка с последното се посочват случаите, при които настъпва спиране на принудителното изпълнение въз основа на посоченото основание. Заема се становище и за неотносимост на 1 оплакванията в жалбата, свързани с процедурата по издаване на изп. лист. Предвид това моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 337/2023 г. по описа на ДСИ при РС Велико Търново, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за неоснователност на жалбата, като излага подробна хронология на предприетите действия по изпълнителното дело, въз основа на която счита, че не е налице никое от основанията на чл. 432 ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението по делото.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея възраженията на длъжника по изпълнението, становището на взискателя по жалбата, както и писмените обяснения на ДСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 337/2023 по описа на ДСИ при РС Велико Търново, приема за установено следното:

Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба съдът намира следното:

Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува произнасяне на съдебния изпълнител по отношение искане за спиране на изпълнителното производство, то на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна и против действие на съдебния изпълнител подлежащо на съдебен контрол. Същата е подадена в срок. Тълкувайки волята на жалбоподателя, става ясно в какво се състои оплакването против разпореждането с което е отказано спиране на изпълнението и в какво се състои искането отправено до съда. Жалбата като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното производство № 337/2023г. по описа на СИС при ВТРС е образувано въз основа на изп. лист № 76 от 29.05.2023 година по гр.д. № 377/2022 г. на ОС – Ловеч, издаден в полза на взискателя/АС Велико Търново/ срещу длъжника – жалбоподател В., за принудителното събиране на сумата от 15 лв. – държавна такса по сметка на ВТАС. С молба с вх. 61072/16.11.2023г. длъжникът е отправил до съдебния изпълнител искане за спиране на изпълнението, което е обосновано с твърдения за нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело и за недействителност на изпълнителния лист, тъй като в съдебният акт въз основа на който е издаден липсва присъждане на суми за разноски. С обжалваното разпореждане от 29.11.2023г. ДСИ при ВТРС е оставил без уважение тази молба и е отказал спиране на изпълнителното дело, поради липсата на предвидените в чл. 432 ал. 1 ГПК основание за това и доколкото не е в неговата компетентност на проверява валидността на изпълнителния лист.

Основанията за спиране на изпълнителното производство са императивно уредени в чл.

432 ал. 1 т. 1 – т. 7 ГПК и могат да се обособят като такива, касаещи спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в него, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство по несъстоятелност по 2 отношение на длъжника. В зависимост от осъщественото основание делото се спира по разпореждане на съда, по искане на взискателя и с акт на съдения изпълнител, включително и в случаите, когато спирането настъпва по силата на закона. Съдебният изпълнител не е компетентен да излиза извън обхват на изчерпателно предвидените основания за спиране на изпълнението и да прави преценка на други обстоятелства, които не са включени в тях.

Нито едно от изложените в жалбата на длъжника В. оплаквания за нищожност на изпълнителното основание и на изпълнителния лист, поради липсата на осъждането му за разноски, не изпълва фактическия състав на някое от изрично уредените в закона основание за спиране на принудителното изпълнение. Дали съдебният акт - определение № 640 от 16.09.2022г. по гр.д. № 377/2022г. на ОС – Ловеч, който представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404 т. 1 ГПК, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане , иначе казано дали е влязъл в сила и съдържа произнасяне по въпроса за отговорността на длъжника за разноски са обстоятелства свързани с процедурата по чл. 406 ал. 1 ГПК по издаване на изпълнителния лист и не подлежат на повторна преценка от съдебният изпълнител, на когото този лист е представен за изпълнение. Съдебния изпълнител е подчинен на изпълнителната сила на представения му изпълнителен лист и е обвързан от състоянието на съдебно признатото вземане, така както е посочено в този изпълнителен титул. Съдебният изпълнител не е компетентен да изследва дали са били налице основанията за издаване на изпълнителния лист и дали същият е опорочен, поради тяхната липса. По същество тези оплаквания на жалбоподателят засягат материалната законосъобразност на принудителното изпълнение, но защитата срещу нея е по общия ред, а не е по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител

Възраженията за липса на мотиви в обжалваното разпореждане, също е неоснователно. От една страна при постановяване на спиране на изпълнението съдебния изпълнител само констатира настъпилия и прогласява вече настъпило по силата на закона или по волята на съда или взискателя спиране на изпълнение и няма правопораждащо действие. Следователно липсата на мотиви не е в състояние да засегне вече настъпилия факт на спирането. Освен това в атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител този порок не е и налице.

Имайки предвид изложените мотиви, съдът приема, обжалваното разпореждане е законосъобразно, а подадената против него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 12385/13.12.2023г. на Г. В. В., ЕГН:

**********, понастоящем в Затвора – гр. Ловеч срещу разпореждане от 29.11.2023г. на ДСИ при ВТРС, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 337/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Велико Търново, на основание чл. 432 ал.

3

1 т. 7 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4