Решение № 120 от 29.05.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Сливен, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Д.

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно административно наказателно дело № 20242200600180 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от РП – Сливен против Решение № 9 / 24.01.2024г. по АНД № 305 / 2023г. на Районен съд – Нова Загора, с което обв. Т. С. Д. е признат за невиновен в това, че за времето от месец август 2019 г. до 16.02.2022 г., в гр. Сливен, системно следил, чрез навлизане в нежелана комуникация – изпращал обидни съобщения във Фейсбук, телефонни обаждания, СМС-и, съдържащи обиди и закани и телефонния и номер на различни обекти в гр. Сливен и надписи с обидно съдържание, Е.Д.К. от град Сливен, като това е възбудило у нея основателен страх за живота и здравето й, и е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 144а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В протеста се твърди, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин било доказано, че обвиняемият осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.144а, ал.2 от НК, следене било всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което можело да се изразява в преследването му, показването му, че е наблюдавано, навлизането в нежелана комуникация с него, чрез всички възможни средства за комуникация. Конкретните деяния на обв. Д. намерили израз в следене на пострадалата, прояви на вербална агресия спрямо нея и настоящия й приятел.

Осъществените от обв. Д. действия, безспорно били от естество да предизвикат основателен страх у свид. К. за живота и личността й. По съдържанието си същите се отличавали с вулгарност, цинизъм и стремеж към засягане на личното й достойнство, 1 внушаване на напрежение и притеснение. Събраните по делото гласни доказателствени средства и най-вече експертното заключение по назначената психолого-психиатрична експертиза, давали основание да се приеме, че поведението на обв. Д. спрямо свид. К. предизвикало у нея реален страх, вследствие на отправените заплахи и агресивното му поведение. Налице била и системност в действията му - три и повече отделни еднородни деяния, извършени въз основа на отделно взети решения. Всяко едно от тях, взето само за себе си не осъществявало престъпен състав, но многократното извършване на деянията ги обединявало в едно престъпление. Очевидна била връзката между отделните деяния, като с всяко едно от тях обв. Д. целял да предизвика страх и негативни емоции у пострадалата или да затвърди, вече предизвиканите такива.

Прокурорът счита, че с оглед постигане целите на наказанието, а именно осъществяването както на специалната, така и на генералната превенция, обв. Д. следвало да бъде признат за виновен, поради което предлага въззивният съд да отмени първоинстанционното решение по НАХД № 305/23 г. на РС - Нова Загора, с което Т. С.

Д. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 144а ал.2 вр. с ал. 1 от НК.

В с. з. представителят на държавното обвинение поддържа протеста. Счита, че са налице всички основания за отмяна на оправдателното решение на РС – Нова Загора и за постановяване на ново осъдително такова въз основа на събрания доказателствен материал, с налагане на минимално наказание според чл. 78а от НК.

Според защитника на обв. Д. протестът е неоснователен и немотивиран. От събраните по делото доказателства не се доказвало по никакъв начин обвиняемият да е извършил инкриминираното деяние. Моли въззивния съд да остави в сила оправдателното решение.

Обв. Д. изразява становище за невиновност, иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите в протеста и изложените от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакуваното решение намира следното:

След приключване на разследването по досъдебно производство № 44/2022г. по описа на РУ МВР – Сливен, вх. № 93/2022г. на РП – Сливен, в Районен съд – Сливен е било внесено постановление по реда на чл. 375 от НПК предвид формалното наличие на предпоставките за провеждане на производство по реда на Глава двадесет и осма от НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, спрямо обв. Т. С. Д. и е образувано АНД № 1335/2022г. След отвод на всички съдии от СлРС, производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Върховен касационен съд за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждането му. С Определение №263/14.06.2023г. по НЧД № 487/2023г. на ВКС, II н.о., АНД № 1335/2022г. на СлРС е изпратено за разглеждане на РС – Нова Загора.

Образуваното в РС – Нова Загора АНД № 305 / 2023г. е разгледано по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

След провеждането на съдебното следствие и събирането на всички доказателства, с атакуваното Решение №9 / 24.01.2024г. съдът е признал обв. Д. за невиновен и го оправдал по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 144а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

2

В мотивите към решението, първостепенния съд е посочил, че от събраните по делото доказателства е установил следната фактическата обстановка и възпроизвежда фактическата обстановка от постановлението по чл. 375 от НПК, посочвайки изрично, че същата е приета за установена от прокурора въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

Обв. Т. С. Д. е роден на ** в гр. Сливен, с адрес в същия град, българин, български гражданин, с висше образование, работи, неженен, неосъждан.

От месец април 2016 г. до месец февруари 2017 г. свид. Е.Д.К. и обв. Д. били в близки интимни отношения и дори няколко месеца живели във фактическо съпружеско съжителство. Отношенията им обаче се влошили и преустановили живеенето на съпружески начала, но продължили да се виждат. На 27.12.2018 г. двамата се разделили окончателно.

Свид. К. искала да запази с обв. Д. нормални отношения, но това се оказало невъзможно, тъй като той не можел да приеме раздялата им. Започнал да преследва свид. К., като според показанията на свид. Р.а бил обсебен от идеята да й отмъщава.

Всеки път, минавайки с автомобила си покрай блока, в който живее свид. К., в присъствието на свидетелката Р.а, наблюдавал, дали свети в дома й или не, дали автомобилът на новия приятел на свид. К. – свид. И. е спрян пред блока й. Заканвал се, че ще спука гумите на автомобила на свид. И., хвалел се пред свид. Р.а, че на спирката близо до дома на свид. К., собственоръчно е изписал надпис: „FREE SEX“ /безплатен секс/ и телефонния номер на свид. К..

На 29.08.2019 г. в гр. Сливен, около 15:00 часа, свид. К. пътувала с автомобила на свид. Г. в посока кв. „Н.“ по служба. На кръстовището на бул. „ХД и бул. „БМ“, свид. К. забелязала, че обв. Д. ги следва с управлявания от него таксиметров автомобил. Близо до ж.п. гарата в града, свид. Г. зебелязала, че таксиметровият автомобил продължава да ги следва. След като преминала ж.п. надлеза, свид. Г. спряла автомобила си, за да разбере, защо обвиняемия Д. ги следва. Свид. К. я помолила да не спира, защото се страхувала от обв. Д., но свид. Г. спряла автомобила. Свид. К. я помолила да заключи вратите на автомобила. Свид. Г. я послушала и заключила вратите и вдигнала стъклата на прозорците. Веднага след тях спрял обв. Д., излязъл от автомобила си и се насочил към дясната предна врата, където седяла свид. К.. Обв. Д. се опитал да отвори дясната врата. След като се убедил, че вратата е заключена, обвиняемият ударил няколко пъти с юмрук по стъклото и настоявал свид. К. да излезе от автомобила. Тя му казала, че не желае и тогава, обв. Д. се хванал за гредите на покрива на автомобила и продължавал да настоява, свид. К. да слезе. Свид. К. се изплашила и се обадила на ЕЕН 112. Когато видял, че свид. К. звъни на ЕЕН 112, обв.

Д. се пуснал от автомобила на свид. Г., качил се в неговия автомобил и си тръгнал.

До месец февруари 2022 г. обв. Д. навлизал многократно в нежелана комуникация със свид. К., като и звънял многократно по телефона. Свид. К. включвала високоговорител на телефона си и свид. И. чувал отправените от обв. Д. обиди и закани: „Ти ще видиш, курво мръсна“, „Сега ще те унищожа, ще видиш какво ще стане с теб“, „Ще съжаляваш много“ и др.

От профил „ТК“, в месинджър, обв. Д. пращал съобщения на свид. К. с обидно съдържание. Съобщения с обидно съдържание изпращал и на майката на свид. К.. За това, че обв. Д. използвал профил „ТК“, свидетелстват показанията на свид. Р.а и на свид. К.. На различни обществени места в град Сливен, обв. Д. изписал собственоръчно „FREE SEX“ /безплатен секс/ и телефонният номер на свид. К., както и 3 надписи: „Е. общата, „FREE SEX“ и телефонният номер на свид. К., „Е. Курвата „FREE SEX“ и телефонният номер на свид.К..

Свид. К. се страхувала от всяка среща с обв. Д., както и от мисълта, че той я преследва. Страхувала се да отива сама на работа, както и да се прибира сама до дома си. Настоявала да я придружава свид. И., а когато той е зает, я придружавала нейна приятелка – свид. Дучева.

Многократно свид. К. сигнализирала органите на МВР във връзка със заплашително поведение спрямо нея от страна на обв. Д.. На същият са съставяни предупредителни протоколи по ЗМВР на 02.05.2019 г., 26.08.2019 г., 02.09.2019 г., 04.09.2019 г. с предупреждение да не нанася психически тормоз на свид. К..

Вследствие на действията на обв. Д. спрямо нея, свид. К. променила начина си на живот. Страхувала се от всяка среща с него, затворила се в себе си.

Според заключението на изготвената по делото психолого-психиатрична експертиза, свид. К. е изпитвала и продължава да изпитва основателен страх от поведението на обв. Д.. Отношението и поведението на обв. Д. спрямо нея, са довели до възникването при нея на „Разстройство в адаптацията“.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, ръкописните текстове, изписани на различни места в гр. Сливен със съдържание „FREE SEX“ и телефонния номер на свид. К., „Е. общата, „FREE SEX“ и телефонният номер на свид. К., „Е. Курвата „FREE SEX“ и телефонният номер на свид. К., са изписани от обв. Д..

В производството по Глава двадесет и осма от НПК, Постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК изпълнява ролята на обвинителен акт и мотивите му следва да съдържат наред с правната квалификация на деянието и всички фактически обстоятелства, индивидуализиращи конкретното престъпление, за което се прави предложение по чл. 78а от НК, защото те именно определят предмета на доказване.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 378, ал. 3 от НПК, на свой ред съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в съответното постановление. В случай, че установи нови фактически положения първата инстанция следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

Видно от мотивите към решението на РС – Нова Загора, коментирайки доказателствата, първостепенният съд е приел и различни от описаните в постановлението на прокурора фактически обстоятелства по отношение на действията на обв. Д., както и допълнителни факти, за които не се съдържат данни в постановлението, имащи съществено значение касателно направените правни изводи, а именно, че срещите между обвиняемия и свид. К. били случайни, а не вследствие на това, че той я преследвал (дори на 29.08.20219г. срещата им била случайна, а за други срещи не били събрани доказателства); за наличие на дълговременна и дълбока интимна връзка между него и свид. К., която била съпътствана с множество раздели, конфликти и спорове и че дори и след окончателната раздяла между двамата е имало период от време, в който връзката е била възстановена, макар свидетелката по същото време да е имала интимна връзка и с друго лице; за неосъществена на 20.09.2019г. среща между тях на Автогара – Сливен; за водени между обвиняемия и свид. К. дела по ЗЗДН и подавани множество жалби от свид. К. и свид. И. срещу обвиняемия и от последния срещу същите двама свидетели; за това, че свид. К. блокирала телефонния номер на обвиняемия още през 2019г., което правело невъзможно той да й се обажда от телефона си, да я обижда и заплашва, а твърдението, че се обаждал от други телефони, 4 било голословно; същото се отнасяло и за изпратени СМС-и, а относно надписите, положени от обв. Д. на различни обществени места в гр. Сливен, че не можело да става въпрос за системност, защото не било установено кога са полагани.