Определение № 259 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002100579 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Р. Е. против въззивно решение № 170 от 22.11.2023 г. по гр.д.№ 225/2023 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено Решение № 263/25.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1477/2022 г. по описа на Кърджалийския районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от кастора положителен установителен иск за собственост: да се признае за уставновено по отношение на ответника против С. И.

Х., с ЕГН [ЕГН], че ищецът е собственик на основание давностно владение на ПИ. № ***, с идентификатор ***по КК на [населено място], общ. Ч., с площ 460 кв.м., ведно с построената в него едноетажна паянтова стопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв. м. при граници: североизток - поземлен имот с пл. сн. № ***; югоизток - поземлен имот с пл. сн. № ***; югозапад - общински терен; северозапад – дере, и да бъде отменен нот. акт за собственост по давностно владение № 132/24.04.2018г., том 2, peг. № 12382, дело № 312/2028 г. на нотариус К. Д., с рег. № 020 на НК, с район на действие PC – Кърджали.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на възивното решение поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивна давност и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236 ал.2, чл. 172 и чл. 271, ал.1 ГПК при обсъждане на свидетелските показания.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: 1.Когато приеме заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на 1 решението, да обсъди показанията на този свидетел и да обоснове защо не им дава вяра?

2.Следва ли при произнасяне с решение съдът да извърши преценка на всички наведени от страните твърдения, правни доводи и представени доказателства, да ги обсъди и да посочи кои от тях приема и цени и защо?. Посочени са решения, на които касатора счита, че въззивното решение противоречи.

Ответникът по касация С. И. Х. оспорва касационната жалба и моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено с изискванията на съдебната практика относно обсъждане на доказателствата и конкретно на свидетелските показания.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищецът, сега касатор, твърди, че е придобил по давност ПИ. № ***, с идентификатор ***по КК на [населено място], общ. Ч., с площ 460 кв.м., ведно с построената в него едноетажна паянтова стопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв. м., който започнал да владее от 1964 г. Той е признат за собственик с н.а № 195/03.10.2006 г., том.

VI/2006 г. на съседния от запад през път имот с идентификатор ***с площ 850 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м. и паянтова стопанска сграда с идентификатор ***със застроена площ 40 кв.м. Ответникът е признат за собственик на съседния на процесния имот от югозапад - ПИ с идентификатор ***с площ 1200 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. с идентификатор ***. С нот. акт № 132 г., том 2/2018 г. от 24.04.2018 на нотариус К. Д. ответникът С. И. Х. е признат за собственик на процесния имот. Според показанията на св. Н. Е., който живял в друго село в началото на периода, този имот се стопанисвал от ищеца Р., който правел халва в постройката и посадил дръвчетата в имота и обработвал почвата, друг човек в този имот не е влизал. С. Х. /С. Х./ живеел в къщата в съседния имот на този, в който Р. правел халва. В процесния имот, С. не влизал.

Когато заминал за Турция продал къщата на С., който преди това живеел в друго село. Р., след като се върнал от казармата, живеел в друго село, а след това бил готвач в Кърджали, но си идвал редовно в събота и недела. Св.Ш. Е. допълва, че след оградата между имотите на С. и Р. има дръвчета, минава дере оттам, а след дръвчетата има сграда. След дерето е къща на два етажа на Р.. Между дерето и оградата на С. има половин декар, където има дръвчета и барака, която Р. направил и където той правел халвата. С. заживял в къщата, където сега живее, през 1991-1992г., не знам точно, но той не влизал в имота между оградата и дерето.

Този имот бил на Р. и към С. има ограда с мрежа. Според св.А. К., съседка, от границата между С. и Р. навътре в имота на Р. има река и барака, в която бащата на Р., а след това и той правили халва. След реката нагоре има половин декар на Р., след това е имота на С.. Оттатък реката Р. имал пак имот, в него имало дръвчета и барака. Оградата между С. и Р., откакто се помни, не е местена. С. дошъл в къщата, която била на вуйчо му през 1989г., когато той заминал за Турция. Цялото село знаело, че имота от половин декар е на Р., той берял 2 плодовете от дръвчетата, а когато разрешавал, и комшиите берели плодове. След този имот започвал имота на С..

Въз основа на тези показания на свидетелите, доведени от ищците, РС е приел, че ищецът владее процесния имот от 1963 г. със съзнанието, че е негов, което знаели всички в селото, а това, че процесния имот е записан в разписния лист на чичото на ответника С. Х. не създава права, то е създадено без посочено основание за това. Първоинстанционният съд е приел, че владението на ищеца не е прекъсвано по смисъла на чл.81 от ЗС и по арг. от чл.83 от ЗС, защото никой не е пречил на ищеца да ползва имота, че владението му е било спокойно и явно, защото не е установено и поддържано с насилие и по скрит начин, че е несъмнено, защото се установява, че фактическата власт се упражнява с намерение за своене. Относно субективният елемент, съдът се е позовал на законовата презумпцията на чл. 69 ЗС, тъй като не се отнася за отношения между съсобственици и не е проведено насрещно доказване в обратна насока.

Въззивната инстанция, позовавайки се на ТР № 3/29.11.2012г. по тълк.д. №3/2012 г. на ОСГК на ВКС е приела, че констативният нот. акт, издаден през 2018 г., с който ответникът е признат за собственик на основание придобивна давност, доказва правото му на собственост, т.е. легитимира го като собственик, а ищецът, които претендират права върху същия имот и оспорват изводите на нотариуса, е в тяхна тежест да ги оборят. Затова е прието от въззивния съд, че неправилно РС е приложил презумпцията на чл. 69 ЗС.

Въззивният съд е обсъдил представените писмени доказатества, че след смъртта на С. Х. съпругата му, упълномощена от трите им деца, е продала неформално имота на ответника С. И. Х., като го е снабдила с пълномощно да се разпорежда с имота, включително и в своя полза и изявление, че наследниците са получили цената за имота. До 1994 г. ответникът е държал имота за чичо си, а след 1994 г. той установил владение за себе си.Този извод съдът е формирал въз основа на представените пълномощни, нотариално заверени в Република Турция, с които С. Х. е упълномощен да продаде, включително и с право да се разпореди в своя полза с имота, записан на името на С. Х. – както съседния застроен имот, така и процесния. Въззивният съд е приел, че показанията на свидетелите А. К., Ш. Е. и Н. Е. не доказват твърденията на ищеца за упражнявано владение в периода 1964-1974 г., тъй като ищецът е живял първоначално в К., където е роден, а след това в Кърджали. Мотивирал се е с това, че св. Ш. Е. има спомени от населеното място, където се намира имота едва от 1978 г., св. Н. Е. е братовчед на ищеца, а св.Р. Ю. е сестра на ответника и двамата са заинтересовани от изхода на спора. Въззивният съд се е позовал на показанията на св. А. К., без родство със страните, която обяснява точно местонахождението на процесния имот и къде се намира границата между имотите на страните и на св. М. М., също без родство със страните, според които С. Х. имал къща с голям двор, в който имало и малко дере, като този имот бил ограден само откъм пътя и този имот след заминаването на Х. за Р.Турция, ответникът купил и сега живеел там и се грижел за двора. Съдът е възприел тези показания, защото кореспондират на писмените доказателства – по плана от 1987 г. процесния имот и съседния имот с къщата са записани на С. Х., а записването е променено въз основа на нот. акт от 2018 г. При издаването на този нот. акт също е издаден официален документ, 3 установяват записването на имота на името на С. Х. и по плана от 1993 г. Тези официални удостоверявания не са опровергани от ищеца, включително и от изявлението на един от наследниците на С. Х. в нотариално заверена декларация с рег.№ 10171/ 2016 г. С тези мотиви е прието, че констатаците на нотариуса в нот. акт от 2018 г. не са опровергани от ищеца, поради което предявеният от него иск е приет за неоснователен и затова решението на РС, с което е уважен е отменено, и по същество иска е отхвърлен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

Доколкото и двата въпроса се отнасят до анализа на свидетелските показания и на преценката им във връзка с останалите доказателства, както и за обсъждане на доводите и възраженията на страните, те са включени в предмета на спора.

По първият въпрос съдът не констатира противоречие със съдебната практика, цитирана от касатора. Според Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о. заинтересовани свидетели са тези, които имат облага от решаване на делото в полза на посочилата ги страна, като облагата следва да е непосредствена, като само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на показанията им. В случая обаче съдът не е възприел показанията на свидетелите на ищеца не само защото са роднини, но и защото показанията на свидетелите, доведени от ответника кореспондират на писмените доказателства – записването в разписната книга към кадастралният план, който отразява фактическото положение, съгласно Закона за единия кадастър на Народна република България. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие и с Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о. Съдът е изложил, видно от мотивите на въззивното решение, защо не възприема свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели, позовал се е на свидетели без родствена връзка, поради което решението не е постановено в противоречие с Решение № 159 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1871/2014 г., II т. о. и Решение № 194 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г., II г. о.

По вторият въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 422 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 805/2009 г., I г. о. и Решение № 173 от 3.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1689/2015 г., II т. о. Видно от изложеното по-горе за съдържанието на мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения относно това какъв е предметът на спора, обсъдил е събраните гласни доказателства във връзка с писмените доказателства, приети по делото, посочил е кои относими към спора факти приема за 4 установени и правните изводи, формирани въз основа на тях. Следователно не е налице противоречие с цитираните решения, т.е. и по втория въпрос не е налице основанието по чл.