Решение № 5633 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5633 гр. С., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110164323 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, с която против И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С........ са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 3745,53 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане; 554,86 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 20.09.2022 г.; 58,76 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане; 12,74 лв. мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 20.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч. гр. д. № 53184/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 49, находящ се в гр. С., ж. к. „Л....., с абонатен № 192685, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответницата има качеството на „битов клиент“. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на 1 топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. К. Ц., чрез адвокат Д. Ч., с който се оспорват исковете. Твърди се, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, тъй като не са представени доказателства, че притежава правото на собственост или вещното право на ползване върху имота. Възразява се, че част от сумите са погасени по давност. Поддържа се, че липсва основание за дължимост на суми за дялово разпределение, след като трето лице води дяловото разпределение, а не ищецът. Оспорват се претенциите за лихва с доводи, че ищецът не е доказал да е публикувал общите фактури на интернет страницата си, респективно да е поставил ответницата в забава. Моли се съдът да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 30.09.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. К. Ц. за сумата от 3745,53 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м.

04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 554,86 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.

– 20.09.2022 г.; сумата от 58,76 лв. - главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 12,74 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. – 20.09.2022 г.

С разпореждане от 07.10.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 87,44 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 12.10.2022 г., като в срока по чл. 414 ГПК от ответницата е постъпило възражение от 14.10.2022 г.

В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е прието Съобщение до Агенцията по вписванията, Служба по вписванията, 2 гр. С., изх. № 201701/17.11.2011 г. по изпълнително дело № 20118410407309 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ за вписване на възбрана върху процесния имот, който е посочен като собственост на И. К. Ц. – ап. № 49, находящ се в гр. С., ж. к. „Л....., с оглед обезпечаване вземанията на взискателя „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжника И. К. Ц. по изпълнителен лист от 30.06.2011 г., издаден по гр. д. № 29788/2011 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, която възбрана е вписана на 07.12.2011 г.

Прието е и заявление – декларация вх. № ОП-1449/19.04.2004 г. от И. К. Ц. до „Т.С.“ ЕАД за открИ.не на партида на адрес: гр. С., ж. к. „Л........, като е отбелязано, че семейството на молителя се състои от 3 члена. Молбата – декларация носи подпис за ответницата, като във връзка с оспорване на посоченото доказателство не са заявени доказателствени искания.

Представен е протокол от проведено на 19.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж. к. „Л......, на което те са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Т.С.“ ЕООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 3260/02.09.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к.

„Л...... като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена лично на длъжника, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от последния. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е 3 доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, поради което за ответницата е възникнало задължение да заплати стойността й, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответницата е да докаже плащане.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно на първо място е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна 4 енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).