Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 723/2023
Вид
Решение № 66
Подписан
05.06.2024
В сила
05.06.2024
Състав
Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Е. Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20238002900723 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Столична община е подала касационна жалба против решение №771 от 05.12.2022г. по т.д. №884/22г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. М. А. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че при постановяване на решението въззивният съд изцяло е игнорирал установеното с договора, като е приел процент увеличение на размера на договореното при повишаване на цената на ГСМ с 7.5 %, без да изложи мотиви за това, като не е и тълкувал уговорката, а е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първостепенния съд, които също са лаконични, като те са и предмет на оплакване за неправилност, по който няма съображения. Изложени са още доводи,че такова увеличение на цената води до пренебрегване на установената с договора воля на страните, като предпоставките за такова увеличение са неустановени по спора.

Ответникът по касация – МТК Гроуп“ООД, гр. София поддържа становище за правилност на изводите на въззивния съд.

1

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 152 от 24.01.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №909/21.07.2022г. по т.д. 2009/21 на СГС. За да постанови обжалвания резултат, съставът е приел, че страните са сключили договор за извършване на обществен превоз № СОА 16 –ДГ56 -1196/ 02.12.2016г. по силата, на който ищецът по спора се е задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12 18,20,21,22,23,24,24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118,и 119 от общинската транспортна схема на СО срещу възнаграждение в размер на 3 лв. за километър. В чл.5,ал.2 от Договора е уговорено, че дължимото възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски – в размер на 30% авансово до 15-то число на текущия месец, а останалата част до 14-то число на следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег.Страните, в зависимост от промяната на цените на гориво- смазочните материали са уговорили промяна в така опредЕ.та цена на извършвания превоз с чл.5,ал.4, т.2 от договора- в смисъл, че ако цената на ГСМ бъде увеличена с 20%, съгласно данните на НСИ, спрямо цената на същите към подписване на договора, то следва да бъде увеличено и договореното възнаграждение.

Предвидено е провеждане на преговори между договарящите, като при това условие цената може да бъде увеличена до 5% , а ако не бъдат проведени такива преговори, възнаграждението се увеличава с 2.5 % на километър маршрутен пробег. Ищецът, с исковата молба е претендирал увеличение в размер 7.5 % на километър пробег, мотивирано с увеличената цена на ГСМ с над 60%. Съдът, след изслушването на експертиза, установяваща това увеличение е приел, че цената с увеличение 7.5 % е дължима, като е съобразил изчисления размер с експертизата. По отношение приемане на претендирания размер, като уговорен, въззивният състав е препратил към мотивите на долната инстанция по реда на чл.272 ГПК. Тези мотиви, станали мотиви и на обжалваното решение, по тълкуване на уговорката на чл.5,ал.4,т.2 от договора, съставляват определянето на клаузата като двустранно установена възможност, след преговори да бъде предприета промяна в разходите, съобразно инфлацията, респ. дефлацията, за да бъде осигурена равностойност на насрещните престации по договора. Така е достигнат извод, че страните с тази уговорка са приели, че предвиденото процентно увеличение на цената е приложимо при 20% увеличение на ГСМ, като за следващите 20% отново се начислява 2.5% - увеличение на стойността на километър пробег. Или, прието е, че при увеличение над 60% -каквото било налице в случая увеличението следва да бъде с 7.5 % . Към тези мотиви, в допълнение, въззивният съд е добавил, че при прилагане тълкуването от ответника по спора на разпоредбата на чл.5,ал.4, т.2 от договора би се стигнало до неоправдано икономическо разместване, което 2 било в „ущърб“ на изпълнителя, на който биха били възложени последиците от многократно увеличените цени на горивата. Така стойността на увеличението, съдът е определил като 7.5 % за километър пробег и е мотивирал основателност на заявената претенция изцяло, като е оставил в сила решението на първостепенния съд.

За релевантен, с оглед основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса –относно необходимостта от прилагане на чл.20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретна договорна клауза, в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба С константната, безпротиворечива практика на ВКС, /в това число и цитираната от касатора/- напр. решение №133/21 по гр.д. 3595/19 на ВКС, ІІІ г.о., решение 128/19 по гр.д. № 887/19 на ВКС, ІІ г.о. , решение №64/20 по глр. Д. 350/19 на ВКС, ІІ г.о., решение №122/19 по гр.д. 3238/18г. на ВКС , ІV г.о. и др., по приложението на чл.20 ЗЗД, съставите на ВКС еднозначно приемат, че тълкуването като подчинено, зависимо, производно мислене съдейства за разкриване на съдържанието на предмета му и винаги е дейност по установяване точния смисъл на този предмет. Чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността.

Поначало на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните. При всяко тълкуване на договорно установени права и задължения, обаче, съдът е задължен да изясни само изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите, регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.

Следователно, съдът при приложението на чл.20 ЗЗД следва да мотивира смисъла на отделните уговорки във връзка една с друга и в насока, която произтича от целия договор, във връзка с неговата цел, приета от страните, обичаите, практиката и добросъвестността. Ето защо, при изясняване на действителната воля на съконтрагентите, съдът следва да изложи мотиви по изследване, съобразно доказателствения материал на обстоятелствата, при които е сключен договора. Едва след това, същият може да приеме възникналите права и задължения като установени и съответно като дължимо поведение във връзка с възникналото облигаторно отношение.

С оглед така приетото, напълно споделено и от настоящия състав и разгледаните мотиви на въззивния съд е налице отклонение на въззивния състав от изложените разрешения на ВКС при обосноваване на цялостната основателност на претенцията, така както е заявена, с извършено в противоречие с правилата, установени в чл.20 ЗЗД, тълкуване. Този извод се налага, поради това, че в случая, съдът противно на указаното в цитираната норма с решаващите си изводи по тълкуване уговорките между страните не е изложил аргументи свързани със спора между страните по прилагането им,не ги е тълкувал самостоятелно, нито е обосновал безкритичното приемане на мотивите на първата инстанция въпреки оплакванията на въззивника в тази 3 насока. Изтъкнатото като допълнителен мотив също не е свързано с тълкуване на текста, а с житейски оправданото разбиране за несправедливо понасяне на неблагоприятни последици от сключения договор, което е ирелевантно към общата воля на страните. Така, съставът е нарушил задължението си, свързано с необходимостта да разгледа събраните по делото доказателства в тяхната цялост, като съобрази и твърденията и доводите на страните, като изведе правни изводи от този доказателствен материал, чрез мотивиране на всички елементи, свързани с коректното тълкуване на създадените, изводими от тези доказателства, отношения и произтичащите от тях права и задължения, като отчете и обстоятелството, че по размера на увеличението е имало спор, заявен още пред първата инстанция и ако въпреки тези доказателства, мотивира приетия размер на увеличението да изложи мотиви за разбирането си относно договореното и неговото съотнасяне с претенцията на ищеца. Поради това противоречие, решението частично подлежи на касиране.

По същество, предявените искове са частично основателни по следните съображения:

В производството не е било спорно, че страните са сключили договор за извършване на обществен превоз № СОА 16 –ДГ56 -1196/ 02.12.2016г. по силата, на който ищецът по спора се е задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12 18,20,21,22,23,24,24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118,и 119 от общинската транспортна схема на СО срещу възнаграждение в размер на 3 лв. за километър пробег. В чл.5,ал.2 от Договора е уговорено, че дължимото възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски – в размер на 30% авансово до 15-то число на текущия месец, а останалата част до 14-то число на следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег. Също така не е имало спор и относно текста на чл.5,ал.4, т.2 . За да достигне до извод за основателност на иска, така както е предявен първостепенният съд, е приел, че страните с тази уговорка са приели, че предвиденото процентно увеличение на цената е приложимо при 20% увеличение на ГСМ, като за следващите 20% отново се начислява 2.5% увеличение на стойността на километър пробег. Или, прието е, че при увеличение над 60%, увеличението следва да бъде с 7.5 % . Именно тези мотиви са били споделени от въззивния съд в обжалваното решение.

Така приетото не съставлява тълкуване на споразумението, очертаващо правата и задълженията на страните във връзка с уговаряне изменение в договорената цена при определени условия. В приложения договор са уговорени условия, при които първоначално договорената цена на услугата се променя, като в чл.5 , ал.4, т.2 изрично и буквално е записано – „при промяна на цената на горивата с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор“. При настъпване на това условие, страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване промяната във възнагражденията на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5% . От тази уговорка при приложимост на изискванията на чл.20 ЗЗД и при само проведено граматическо тълкуване, могат да бъдат изведени следните обективни данни – същата установява правила за промяна на договорената при сключване на договора цена, като тази промяна е в пряка зависимост от увеличение цената на ГСМ, като условие за да бъдат предприети стъпки по договаряне на други стойности на услугата но само до 5%.увеличение. Буквалното тълкуване на тази уговорка е недвусмислено – цената на километър пробег, въпреки размера на увеличението на ГСМ може да бъде увеличена само до 5%. и то ако страните са провели преговори и са установили процент различен, от този който се начислява при липсата на преговори. Т.е. нито от систематичното, нито от логическото, нито от граматическото тълкуване на текста не може да бъде изведена уговорка за нарастващо увеличение на цената пропорционално 4 на увеличението на ГСМ, след като дори след преговори тази цена не може да надхвърли 5% . Или извода на първостепенния съд, възприет от въззивния е произволен, като несвързан с конкретния приет текст на клаузата от договора.