Решение № 798 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330206103 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-1030-005035 от 21.07.2022 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на В. Д. К., ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 9 месеца.

В жалбата са релевирани оплаквания, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като имало разминавания в квалификацията и фактите в АУАН, било нарушено правилото ne bis in idem, както и неправилно била оразмерена санкцията. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа изложените в жалбата доводи,моли наказателното постановление да се отмени и претендира разноски.

Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят В. Д. К. на 13.06.2022 г. по път 64-ІІ км. 46+400 в посока с.

Труд е управлявал собственото си превозно средство Сеат Алхамбра с рег. № ****. На 1 това място служебните си задължения по контрол на пътното движение изпълнявали А. С. и А. С.. Същите спрели за проверка автомобила и установили, че табелите на превозното средство, които били транзитни, били с изтекъл срок на валидност на 12.06.2022 г. А. С. съставил АУАН, който бил съставен пред нарушителя и бил подписан от него без възражения.

На 12.07.2022 г. била издадена мотивирана резолюция № 22-1030-М000242, с която административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.

33 ал. 2 от ЗАНН и преписката изпратена на РП Пловдив тъй като били установени данни за престъпление.

На 15.07.2022 г. било съставено постановление за отказ да се образува наказателно производство и материалите били върнати на административнонаказващия орган за реализиране на административнонаказателната отговорност на В. К..

И на основание чл. 36 от ЗАНН било съставено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпита на свидетеля А. С., както и от писмените доказателства – АУАН, мотивирана резолюция № 22-1030-М000242, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, справка за първоначална регистрация и справка собственост, регистрация временно движение № 001351954“, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з1632/02.12.2021г., копие на контролен талон за гражданска отговорност, застрахователна полица.

Показанията на свидетеля съдът намира за логични, последователни и взаимодопълващи се. Същият изяснява мястото, авторството на деянието и механизма на установяването му.

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 3.11 на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Съдът намира, че не са допуснати твърдените от процесуалния представител пороци на НП. Административнонаказателното производство е образувано на база не на съставения АУАН, а на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН.

Това е така, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не е необходимо съставяне на АУАН, тъй като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил производството на наказващия орган.

Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН в сила от 06.11.2017 г. регламентира, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Разпоредбата не изисква лицето, привлечено към АНО, да е било привлечено като обвиняем. С оглед на обективираното в Постановление от 15.07.2022г. на РП Прокуратура становище, че деянието на В. К. не съставлява престъпление и наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е надлежно основание по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за деяние, характеризиращо се от обективна страна със същите съставомерни признаци, който прокурорът е приел за недоказани в производството пред него.

Именно поради тази причина дали описаното в НП съвпада с фактите описани в АУАН е ирелевантно.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на 2 жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено) включително и релевантния поднормативен акт, а именно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано, тъй като регистрационните му табели са били с изтекъл срок на регистрация.

По отношение на аргументът дали е налице нарушение на принципа ne bis in idem, съдът намира, че това категорично не е така. Съгласно ТР № 3 / 22.12.2015г. на ВКС по т.д. № 3 / 2015г. на ОСНК дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Разпоредбата на чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС по принцип не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод на същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на описаното правило. Принципът ne bis in idem препятства повторението на наказателното производство, приключило с окончателно решение.

В случая, не се установява дори дублиране на наказателна и административнонаказателна процедура, тъй като прокурорът е отказал да отпочне наказателно преследване. По отношение на мотивираната резолюция същата не е акт, който би могъл да наруши принципа, а има за цел единствено прехвърлянето на административнонаказателната преписка към проверка за извършено престъпление, но тя не представлява окончателно решение, нито по фактите, нито по процесуалните правила. Наказателната процедура е приключила преди да бъде започната, поради което е отпаднала и възможността за нарушаване на принципа ne bis in idem. Още един довод в тази насока е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, според която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието визирано в наказателното постановление нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и виновното му извършване. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, той е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 27 ал. 5 посочва, че след изтичане на срока на транзитните табели, същите не могат да се ползват, което на практика е приравнено на липса на регистрация. Съдът намира, че установеното по пътя отворен за обществено ползване МПС – лек автомобил Сеат Алхамбра е имало поставени регистрационни табели, но същите били с изтекъл срок на валидност, което опорочава регистрацията като цяло.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички 3 съставомерни признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не се опровергават фактическите констатации на АНО. Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при управление на лек автомобил не е изпълнил задължението си да регистрира същия по надлежния ред, а именно да поднови регистрацията на управляваното от него МПС. В чл. 33а от Наредбата е посочен и срокът на валидност на транзитните номера, а именно 30 дни, като същото е упоменато в талона за временна регистрация № 001351954.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, тъй като като водач на МПС и негов собственик, е бил наясно със задължението си да регистрира по надлежния ред автомобила, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемата регистрация. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпването им.

За размера на наложеното наказание:

По отношение на санкционната норма съдът счита, че същата е правилно определена, основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Неправилно е определен обаче размерът на наложеното наказание, а именно значително над минимума към средния размер. Изложените са аргументи за по-висока санкция, а именно цялостна дисциплина на водача и обществена опасност на деянието. Съдът намира, че действително от справката за нарушител/водач се установяват многобройни нарушения на ЗДвП, но деянието не се отличава с особена обществена опасност дори по-скоро може да се характеризира с доста по-ниска такава в сравнение с обикновените случай именно защото валидността на транзитните табели е изтекла едва около 8 часа преди установяването на нарушението и МПСто е било пререгистрирано още същия ден. Съдът е в невъзможност да приложи института на маловажния случай (чл. 28 ал. 1 от ЗАНН) поради запрета на чл. 189з от ЗДвП в сила от 24.12.2021 г.

В настоящия случай съдът намира, че въпреки че не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, поради изричната законова забрана а също и поради склонността на водача да извършва нарушения на ЗДвП, то определената санкция следва да се намали на минимума като се определи глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.