Решение № 28 от 07.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 38/2026
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 07.02.2026
- В сила
- 07.02.2026
- Състав
- Анета Николова Братанова, Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 4, изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 157, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Варна, 07.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000038 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по въззивна жалба на А.В., представляван от адвокат А.
П., срещу решение № 492/15.12.2025 година, постановено по търг. дело № 635/2025 година по описа на ВОС. Предмет на въззивната жалба е частта от съдебния акт, с която е потвърден Отказ № 20250925163009/29.09.2025 година на длъжностното лице по вписванията при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20250925163009 за вписване на обстоятелства по партидата на „Каваллиино 08“ ЕООД, съответно промяна в правната форма на дружеството, заличаване на вписания едноличен собственик на капитала и вписване като съдружници на наследниците А.И.Ж.В., А.В. и В.Д.Д..
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон.
Не се оспорва, че дадените с разпореждане № 6346/14.11.2025 година на ОС Варна изрични указания към заявителя да представи доказателства за волята на наследника В.Д.Д. за продължаване на дейността на дружеството, не е изпълнено от страната. Сочи се невъзможността да бъдат изпълнени указанията на съда поради липсата на връзка на жалбоподателя с лицето В.Д.Д., поради което са правени опити за връчване на покани до същата по реда на чл. 47 ГПК за свикване на ОС на дружеството.
На АВп е връчен препис от жалбата, съответно е подаден писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на същата.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, 1 подадена срещу обжалваемо съдебно решение, при спазване на установените за това срокове. Като такава тя ангажира настоящата съдебна инстанция с произнасяне по същество на пренесения пред нея спор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред Агенция по вписванията е депозирано заявление образец А4 вх. № 20250925163009, с което направено искане за вписване на промяна в седалището и адреса на управление, заличаване на вписания управител и вписване на нов, вписване на промяна в правната форма чрез заличаване на вписания едноличен собственик на капитала и вписване на трима от наследниците като съдружници.
Към заявлението е представено удостоверение за наследници, видно от което лицата А.И.Ж.В., А.В. и В.Д.Д. са наследници на починалото лице Д.П.М., която от своя страна е била едноличен собственик на капитала на процесното дружество. Четвъртият наследник В.Р.Г. е направил отказ от наследство, вписан под № 342/2025 година в особената книга, водена при ВРС.
По силата на представен договор за управление А.В. е поел задълженията към дружеството по неговата организация и управление. Към заявлението е представен и новият дружествен договор. Установява се от приложените молби и протокол от ОСС от 19.09.2025г., че съдружниците А.И.Ж.В. и А.В. са поискали да продължат дейността на търговеца и да поемат дружествен дял, съответен на наследствената им квота. В проведеното ОС са взели участие А.И.Ж.В. и А.В., като В.Д.Д. е уведомявана посредством нотариални покани, приети за редовно връчени по реда на чл. 47 ГПК.
Събранието се е провело при следния дневен ред: 1. Приемане и встъпване в дружествените дялове; 2. Продължаване дейността на дружеството; 3.
Приемане на нов дружествен договор; 4. Промяна на седалището и адрес на управление; 5. Избор на управител; 6. Решение за направените необходими разноски от наследника А.В. за запазване на вещи собственост на дружеството; 7. Решение за заемите предоставени на дружеството от наследника А.В.; 8. Упълномощаване на адвокат за вписване на промените в по партида на търговеца; 9. Други. Събранието е прието за редовно свикано, всички точки от дневния ред са гласувани, отбелязано е, че всички участници гласуват с глас „за“, с което решенията са взети единодушно. Подписи под полето „присъствали“ са положени от А.В. и А.И.Ж.В., представлявана от упълномощеното от нея лице – А.В.. Подписите и съдържанието на протокола от проведеното ОС са нотариално заверени. Така с въпросното решение на ОС от 19.09.2025 година е разпределен дял на другия наследник – В.Д.Д..
В случая установени като безспорни факти са смъртта на Д.М., вписана като едноличен собственик на капитала на процесното дружество и негов управител; след вписания отказ от наследство като нейни наследници са останали три лица - А.И.Ж.В., А.В. и В.Д.Д.; процесното дружество, по чиято партида се искат вписванията, е ЕООД по правноорганизационната си форма.
Според актуалният дружествен договор (чл. 26), дружеството се прекратява в посочените в ТЗ случаи и по решение на едноличния собственик на капитала.
Смъртта на едноличният собственик на капитала на ЕООД не е 2 абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание.
Безспорно също така е, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ съдържа две отрицателни предпоставки, при осъществяването на които настъпва прекратяването - да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството / т. 1 ТР на ОСТК на ВКС № 1/2020 година /.
По съображенията, че с наследяването не се придобива право на участие в дружеството, то и продължаването на дейността с цел да не се прекрати дружеството в хипотезата по чл. 157, ал. 1 ТЗ, не може да бъде предмет на организационно решение на наследниците, което да се приеме с мнозинство от капитала. Изявлението за продължаване на дейността на дружеството е лично и е свързано с правни последици – участие в дружеството, което създава имуществени и неимуществени права и поражда задължения. Изричният отказ от един от наследниците за продължаване на дейността на дружеството представлява също лично право, като бездействието, разглеждано като липса на волеизявление, не се приравнява на отказ от продължаване на дейността на дружеството – така решение № 122 от 30.04.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 821/2024 година. В този смисъл, доколкото наследниците следва да изразят изрична воля дали желаят да встъпят като съдружници в дружеството, то последната не може да бъде заместена по решение на мнозинството от наследниците, нито може да се предполага с оглед поведението на призования към наследяване. Продължаването или прекратяването на дейността на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала следва да е резултат от постигнато съгласие от всички наследници, а не на част от тях.
Съгласието следва да обхваща обстоятелствата относно: кои от наследниците – един или някои от тях продължават дейността на дружеството; как се уреждат имуществените права от наследяването – прехвърлянето на идеални части от притежаваните дялове, евентуално цената на прехвърлянето от наследниците, които не продължават дейността на наследниците - бъдещи съдружници, като в случая съсобствениците не са задължени да съобразяват правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Наследниците, които ще продължат дейността по волята на ОС, следва да приемат дружествен договор и да конституират органи на дружеството. Те са тези, които следва да вземат решение, респ. да преодолеят съществуващото между тях противоречие относно продължаване на дейността на дружеството, като решат кои от тях продължават дейността и как се уреждат имуществените им отношения, възникнали от наследяването на дяловете / р. № 20/12.07.2019 г. по т. д. № 1055/2018 г. на ВКС, І т. о./.
В решението на ОС, проведено на 19.09.2025г. в т.1 е посочено, че наследницата В.Д. встъпва в дружествените дялове на своята майка – едноличния собственик на капитала, като те действително съответстват коректно на наследствената й квота с оглед на представените доказателства.
Доказателства за волята на наследника В.Д. липсват. Такива не са представени и след даването на указания от ВОС към страната – заявител, както и не са приложени по въззивната жалба. Безспорно е, че членственото правоотношение не се приравнява на наследственото правоприемство на дружествения дял, респ. В.Д. не може да стане съдружник без да е заявила 3 изрично и недвусмислено воля за това. Няма спор в доктрината и практиката, че ченственото правоотношение включва много по – широк кръг права и задължения, извън притежаваните дружествени дялове, придобити по наследство. Същевременно, данни наследниците да се уредили имуществените отношения между тях, свързани с наследените дружествени дялове също не са представени, както и липсват данни В.Д. да се е разпоредила с наследения от нея дружествен дял. Нотариалните покани до същата са връчени по реда на чл. 47 ГПК, което не може да изпълни изискването за формиране на изрично волеизявление на наследника за продължаване на дейността на дружеството и съответното поемане на дружествен дял. Така, както е посочено и в цитираната тълкувателна практика на ВКС се стига до състояние на висящност, като съответно в този период – до обективиране на воля дружеството не се счита прекратено. Липсата на изразена позиция от останалия наследник не може да се приравни на нежелание да се продължи дейността, тъй като това би означавало на бездействието да се придаде значението на отказ от право, който не е законодателно уреден, включително не е предвиден срок, в който наследникът следва да поиска продължаване дейността на дружеството. Решението обаче на някои от наследниците, както е в конкретния случай, не може да се преценява като решение на едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на общото събрание / в т.см. р. № 82/01.07.2009 г. по т. д. № 820/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. /. При формиране на своя краен правен извод съдът съобразява и обстоятелството, че в конкретната хипотеза част от капитала не би бил персоналитетно покрит, което е недопустимо.
По гореизложените съображения, настоящият въззивен състав приема, че като е потвърдил отказа на ДЛР да извърши вписване на промяна в правната форма на дружеството, за заличаване на вписания едноличен собственик на капитала и вписване като съдружници на А.И.Ж.В., А.В. и В.Д.Д., ОС – Варна е постановил правилен и законосъобразен акт.
С оглед на изложеното и поради съвпадение правните изводи на двете съдебни инстанции решението на Окръжен съд - Варна следва да се потвърди.
В настоящото производство с оглед охранителния му характер не се присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2297/2022 г., I I т.о., определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. 1603/2021 г. на I т.о., определение № 157/11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г. на II т.о. на ТК на ВКС/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 492/15.12.2025 година постановено по търг. дело № 635/2025 година по описа на Окръжен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5