Решение № 6112 от 07.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50255/2023
- Вид
- Решение № 6112
- Подписан
- 07.04.2025
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 6112 гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110150255 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. .
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 05.10.2023 г. срещу ответниците Д. Й. К., Р. Д. К., Й. Д. К., С. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ***, аб. № 174753, както следва:
1/ Д. Й. К. – 7/12 от общото задължение, равняващи се на: 309.54 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 98.25 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 4.90 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 1.58 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
2/ Р. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
1
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
3/ Й. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
4/ С. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
5/ И. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
6/ А. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за 2 периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една страна/ и Д. К. и починалата му съпруга Е. Н. К. /явяваща се наследодател на всички ответници/ - от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна енергия Д. К. и Е. К., притежаващи това качество по силата на качеството си „собственик“ на имота в рамките на процесния период.
Сочи, че с оглед настъпилата смърт на единия от потребителите – Е.
К., искът се предявява срещу нейните наследниците по закон – петте й деца и преживелият й съпруг Д. К. /отговарящ за 6/12 от задължението на лично основание/.
Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях наследствена квота. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С . Д. К. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва притежаваното от нея качество на потребител на топлинна енергия, както и реалната доставка на енергия в имота; оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца документи, както и изпълнението на нормативните изисквания, свързани с доставка и отчитане на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Р . Д. К. депозира отговор на исковата молба, чрез назначения по делото особен представител – адв. К., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва притежаваното от нея качество на потребител на топлинна енергия. Не оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота. Прави възражение за 3 изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Й. Д. К., Д. Й. К., И. Д. К. и А.
Д. К. не подават отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ: в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с Д. К. и наследодателя на ответниците Е. К., съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна енергия /а по отношение на Д. К. – и в лично качество/, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот е придобит през 1994 г. от Д. Й. К. по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти /л. 17/.
Към датата на придобиване на имота, Д. К. се е намирал в граждански 4 брак с Е. Н. К. /л. 175/, с оглед на което имотът е имал статут на бездялова съпружеска имуществена общност.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници /л.58/, Е. К. е починала на 01.07.2021 г., т.е. преди края на исковия период по настоящото дело, като е оставила за наследници по закон преживелия си съпруг и петте си деца – всички конституирани като ответници по делото.
С оглед на това, предвид прекратяване на СИО със смъртта на единия съпруг и при съобразяване с разпоредбите на Закона за наследството, собственици на процесния недвижим имот след смъртта на Е. К. са: преживелият съпруг Д. Й. К. /с квота 7/12 от имота/ и петте деца на наследодателя - Р. Д. К., Й. Д. К., С. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К., всеки с квота от по 1/12 от имота
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците се явяват материалноправно отговорни за заплащането на потребената в имота топлинна енергия.
В качеството им на титуляри на правото на собственост, последните се явяват и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твъри и не се установява ответниците да са с възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните 5 измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се по делото, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпреде. от ФДР при спазване нормативната уредба. Установява се по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетата по делото СТЕ експертиза, реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 435.95 лева - т.е. по-малко общия размер на претендираната главница от 530.64.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените по отношение на ответниците Й. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К. главни искове за заплащане на по 1/12 ид.части от процесните установени по основание и размер претенции за потребена в имота топлинна енергия следва да се уважат частично до размера на сумата от 36.33 лева – главница за топлинна енергия /равняваща се на 1/12 от доказания размер на потребената енергия в размер на 435.95 лева/, като се отхвърлят като неоснователни за горницата до пълния размер на претенцията спрямо всеки от тях от 44.22 лева.
Предявения иск по отношение на ответника Д. Й. К. за заплащане на по 7/12 ид.части от процесните установени по основание и размер претенции за потребена в имота топлинна енергия следва да се уважи частично до размера на сумата от 254.30 лева – главница за топлинна енергия, като се отхвърли като неоснователен за горницата до пълния размер от 309.54 лева.