Решение № 220 от 22.04.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Враца, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420104435 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът ЗК “Л.И.” АД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. И. С., като е образувано ч. гр. дело 2714/2025 г. по описа на РС В.. По образуваното ч. гр. дело е издадена заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу длъжника за сумите, както следва: 14 178,55 BGN (четиринадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и 55 стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на МПС, застрахователна полица ** със срок на действие от 11.01.2021 г. до 11.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: държавна такса в размер на 283,58 BGN (двеста осемдесет и три лева и 58 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN (петдесет лева), определено от съда съгласно чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В законоуС.ения срок от длъжникът е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК.

След указание до заявителя, последният е подал искова молба за уС.яване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът ЗК “Л.И.” АД твърди, че на 28.04.2021 г., около 19.11 ч. на М.Щ., пътуващ към центъра на община В., РГ., при управление на лек автомобил марка “Н.”, модел “X- Т. , с рег.

№ **, водачът Р. И. С., след употреба на алкохол над допустимата норма по закон реализира ПТП. В резултат на същото е увреден лек автомобил марка “М.”, модел “В.”, с рег. № **. За настъпилото ПТП са изготвени съответните документи от компетентните органи в РГ..

Към датата на събитието за лек автомобил марка “Н.”, модел “Х-Т.”, с рег. № ** е действал договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите сключена със ЗК “Л.И.” АД /застрахователна полица № ** със срок на 1 действие от 11.01.2021 г. до 11.01.2022 г.

Щетата по увредения път е определена на база фактура и калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро, застрахователно обезщетение в левова равностойност 14 178.55 лв. /четиринадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, която сума е заплатена чрез преводни нареждания за кредитен превод от 27.04.2022 г, 26.05.2022 г. и от 16.08.2022 г. Сумата е заплатена за увреждания по деформиран ляв страничен панел, надраскана задна броня, деформирана лява предна броня, надраскан калник и др. В Дружеството е образувана застрахователна преписка № ** Иска се от съда да признае за уС.ено, че Р. И. С., ЕГН ********** дължи на ,ЗК Л.И.“ АД сумата от 14 178.55лв. /четиринадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Ответникът се явява в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2026 г., като оспорва предявените искове.Твърди, че не е извършил нарушение на закона и не следва да бъде реализирана регресната му отговорност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за уС.ено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се уС.и, че през време на действието на застрахователния договор – на 28.04.2021 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника.

Причина за настъпилото ПТП е движението на управлявания от ответника лек автомобил марка “Н.”, модел “X- Т. , с рег. № **. Механизмът на ПТП е уС.ен от приложения по делото протокол за ПТП, който не е оспорен от ответника, както и от заключението по допуснатата съдебна авто – техническа експертиза. УС.и се, че на 28. 04. 2021 година, около 19,11 часа в светлата част на деня, при облачно време и мокра пътна настилка в РГ., на М.Щ. А.В., в посока към центъра на община В., окр. А.В. автомобил „Н. Х-Т. “ с per. № **, собственост и управляван от Р. И. С. с ЕГН********** от гр.Г., ул. „В.Л. ** е преминал през кръстовище образувано от улиците „А.В.“ и М.Щ., като не се съобразил с пътен знак 205 (пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство “), указващ му че е без предимство и навлиза в М.Щ. и блъска с предната си дясна част лявата странична част на лекия автомобил „М. В.“.

От представените по делото писмени доказателства се уС.и, че пробата на ответника Р.

И. С., в издишания въздух, е 0.56 промила.Последният доброволно е предоставил кръвна проба, която е отчела концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0.33 промила, която е и окончателно отчетената концентрация на алкохол в кръвта на ответника С..

Деянието е противоправно и доколкото уС.ената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не е оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Отговорността на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при ЗД „Л. И.” АД, като за МПС „Н. Х-Т. “ с per. № ** е сключена Полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с № ******* и период на покритие 11.01.2021г. - 11.01.2022 г.

Ищецът е изпълнил задължението си към застрахователя на увреденото лице, като е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 6249, 38 евро, видно от приложените по делото преводни нареждания за кредитен превод от 27.04.2022 г., 26.05.2022 г. и от 16.08.2022 г.

При така уС.ената фактическа обС.ка, съдът направи следните правни изводи:

2

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” носи риска; че е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; че ответникът е причинил събитието, управлявайки автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма.

В предвидените от закона случаи застрахователят се освобождава от задължението му към застрахования, тъй като не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или за такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност, какъвто е случаят на управление на МПС в пияно състояние, респ. когато водач е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

Нормата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, в приложимата към момента на възникване на регресното право редакция, регламентира, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В случая се уС.и, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към момента на ПТП е 0,33 промила.

Следва да се отговори на въпроса дали релевантна за регресното право на застрахователя стойност на концентрацията на алкохол в кръвта е над 0, 5 промила или управлението на МПС под въздействието на алкохол, независимо от неговата концентрация.

Нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, в приложимата към момента на настъпване на застрахователното събитие редакция, регламентира, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Същевременно допустимата по закон норма на концентрация на алкохол в кръвта е регламентирана и в нормата на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно който като основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на водачите е предвидено управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила до 1, 2 промила.

Тоест, обосновава се извода, че не всяко управление на ППС под въздействие на алкохол съставлява основание за възникване на регресноправо в полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който е платил застрахователно обезщетение.

Релевантна за възникване на разглежданото регресно право е управлението на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

При тълкуване на посочените норми, съгласно изискванията на чл.46, ал.1 ЗНА и в тяхната взаимна връзка, се налага изводът, че регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който е платил застрахователно обезщетение, възниква не във всеки случай на управление на ППС след употреба на алкохол, а само в случаите, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над допустимата по закон норма – над 0,5 промила, каквото е изричното изискване, въведено от законодателя в нормата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ.

Предвид обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника при настъпване на ПТП е под 0,5 промила, а именно 0.33 промила, тоест не надвишава допустимата от ЗДвП норма, то не са налице регламентираните в нормата на чл.500, ал.1, т.1 3

КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, Врачанскиаят районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл.422 ГПК от ЗД „“Л.. И.” АД, ЕИК:

............... срещу Р. И. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Г., ул. „В.Л.“ ***, иск с правно основание чл.500, ал.1, т. 1 от КЗ за сумата от 7249,38 евро/ 14 178, 55 лева/, представляваща регресно вземане за платено от ЗД „“Л.. И.” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с Полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № ************ и период на покритие 11.01.2021г. - 11.01.202 2 г., поради управление от ответника Р. И. С. на МПС „Н. Х-Т. “ с рег. № ** с над допустимата по закон норма на концентрация на алкохол в кръвта, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповедта за зипълнение по чл.410 ГПК в съда до пълното изплащане на сумите.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4