Решение № 16437 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16437 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110106821 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от С. Г. Г. срещу С. Е.

Г. и А. Е. Г. (като наследници на първоначалния ответник В. Г. Г., починала в хода на делото), К. А. В., Р. К. И. и П. К. И..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е налице дялова съсобственост между него и ответниците по отношение на следните недвижими имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед №............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. НИ, общ.

Столична, район „НИ“, п.к.1780, ***-10, площ на имота 1165 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 455, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***, заедно с построените върху поземления имот сгради: 2/ Еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр, НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв.метра, брой етажи: 3, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 3/ Сграда с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр, НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв. метра, с предназначение: инфраструктурна сграда;

1 друг вид производствена, складова, 4/ Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр, НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 37 кв.метра, брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна 5/ Сграда с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр, НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 16 кв. метра, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; 6/ Сграда с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр, НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застоена площ от 5 кв. метра, с предназначение: друг вид, производствена, инфраструктурна сграда., съставляваща външна тоалетна. складова, 7/ Сграда с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр, НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3 кв. метра, с предназначение: Производствена, складова, инфраструктурна сграда, съставляваща допълнително изградена баня /тоалетна/ в сградата, описана под №1; 8/ Еднофамилна жилищна сграда с Идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр, НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 76 кв. метра, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна; 9/ Сграда с идентификатор *** по Кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № ............. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. НИ, ул. „В“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застоена площ 18 кв. метра, предназначение: хангар, депо, гараж.

Ищецът твърди, че заедно с ответниците са съсобственици на посочените недвижими имоти, при следните квоти: за С. Г. – 3/9 ид.ч., за К. В. – 1/9 ид.ч., за С. Е. Г. и А. Е. Г. (като наследници на първоначалния ответник В. Г., починала в хода на делото) – общо 3/9 ид.ч., за Р. И. – по 1/9 ид.ч. и за П. Т. – 1/9 ид.ч. Твърди, че страните по делото са съсобственици на описаните недвижими имоти, придобити по наследство от Павлина В.а, починала на 27.09.1979 г. и Георги В., починал на 30.11.1992 г., като твърди, че наследодателите са родители на ищеца. Посочва, че не ползва процесния недвижим имот и е искал извънсъдебна делба на същия, но ответниците не са съгласни за доброволно извършване на делбата, поради което предявява иска.

Предвид посочените твърдения моли съдът да допусне делба на процесния недвижим имот, при посочените от ищците квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. А. В., с който потвърждава посоченото в исковата молба относно обекта на делбата, както и твърденията в исковата молба относно квотите в съсобствеността. Твърди, че сграда с идентификатор: *** по 2

КККР, представляваща външна тоалетна вече не съществува, тъй като се е разрушила.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС от С. Г. Г. за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. НИ, с площ 1165 кв.м., заедно с намиращите се в него сгради, подробно индивидуализирани в исковата молба. Ищцата поддържа, че съсобствеността е възникнала по наследяване от общите наследодатели ПВ В.а, починала на 27.09.1979 г., и ГР В., починал на 30.11.1992 г., и претендира допускане на делбата при квоти: 3/9 ид.ч. за нея, 1/9 ид.ч. за К. А. В., общо 3/9 ид.ч. за правоприемниците на починалата в хода на производството В. Г. Г. – С. Е. Г. и А. Е. Г., и по 1/9 ид.ч. за Р. К. И. и П. К. Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, предмет на доказване в тази фаза на производството са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

От представения с исковата молба нотариален акт № 35, том II, дело № 285/1976 г. се установява, че ГР В. и съпругата му ПВ В.а са признати за собственици по давностно владение на дворно място от 1115 кв.м. в гр. НИ, кв. Курило, представляващо имот пл. № 455, заедно с намиращите се в него жилищни и стопански постройки. Към исковата молба са представени и удостоверенията за наследници на двамата общи наследодатели, от които се установява наследственото правоприемство, на което ищцата основава претендираните квоти.

В кадастралната карта процесният поземлен имот е заснет с идентификатор ***, като в него са нанесени осем сгради с идентификатори .1 – .8. Представената с исковата молба скица на поземления имот сочи като титуляри по данни от КРНИ ГР В. и ПВ Радева при по 1/2 идеална част, въз основа именно на нотариален акт № 35/1976 г.

Спорът между страните по делото се концентрира върху собствеността на част от намиращите се в поземления имот сгради, докато наследствените квоти не се оспорват.

В първото открито съдебно заседание ответниците С. Е. Г. и А. Е. Г. са оспорили съсобствеността по отношение на сградите с идентификатори .................. като сочат, че същите са придобити в индивидуална собственост вследствие на упражнявано в продължение на предвидения в закона срок давностно владение от тях и техните праводатели. Възражението е заявено в срока по чл. 342 ГПК и е включено в предмета на делото с окончателния доклад.

3

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. По въпроса за придобивната давност в отношенията между съсобственици съдът съобразява задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които, когато съсобственик е започнал да упражнява фактическата власт върху вещта на основание, което признава фактическа власт и на останалите съсобственици, той владее собствената си идеална част, но държи чуждите идеални части. За да ги придобие по давност, е необходимо с едностранни действия да превърне държането им във владение, като обективира спрямо останалите съсобственици намерението си занапред да държи и техните части единствено за себе си. Действията следва да са явни и недвусмислени и по начало да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В цитираното тълкувателно решение е проведено разграничение за случаите, при които още при установяването на фактическата власт основанието, на което тя е придобита, изключва владението на останалите съсобственици. В тази хипотеза намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС и не е необходимо да бъде доказвана последваща промяна на намерението чрез interversio possessionis. В същия смисъл трайно установената практика на ВКС. Когато след смъртта на общия наследодател един от сънаследниците поС.но обитава имота със семейството си, извършва в него действия, които съществено надхвърлят обикновеното ползване – включително подобряване, пристрояване или надстрояване – и тези действия непосредствено се възприемат от останалите сънаследници, които не им се противопоставят в течение на давностния срок, същите могат да обективират промяна на намерението и своене на имота. ВКС приема също, че когато фактическата власт е предоставена от собственика или предишния владелец, самостоятелното владение може да бъде установено чрез изрично предаване или чрез конклудентни действия, а характерът на намерението се извежда от последващото поведение, включително от извършването на пристрояване и надстрояване (вж. Решение № 484 от 04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г., I г. о. на ВКС и Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС). Същевременно само обстоятелството, че един от сънаследствените имоти продължително се ползва единствено от един наследник, без останалите да се противопоставят, не доказва само по себе си нито доброволно предаване на владението, нито промяна на намерението, независимо от продължителността на фактическото съС.ие.

Непротивопоставянето е мълчаливо поведение и само по себе си не може да бъде доказателство за предаване на владение, ако не са установени други обстоятелства, сочещи на съгласие за самостоятелното му упражняване (така Решение № 41 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 2728/2021 г., I г. о. на ВКС).

В настоящия случай по делото се установява както продължително фактическо ползване на обща наследствена сграда от един от сънаследниците С. Г. и А. Г., така и трайна фактическа обособеност на отделни жилищни имоти между наследниците.

В проведеното на 01.12.2025 г. открито съдебно заседание ищцата С. Г.

4 заявява по отношение на жилищната сграда, претендирана от Г.и, че първоначално две стаи от нея са били построени от баща й, след което същият ги е дал на сестра й – В. Г. да живее там, а последвалото строителство и обособяване на сградата е извършено от семейството на последната. Ищцата признава и че именно това семейство е ползвало сградата. Изявлението следва да бъде ценено съвкупно с останалите доказателства относно начина, по който първоначално е установена фактическата власт върху посочения имот, като в случая се установява предоставяне още приживе на общия наследодател на фактическата власт върху конкретно обособена постройка, а не едностранно завземане след открИ.е на наследството на обща наследствена вещ. На следващо място, установеното впоследствие поведение значително надхвърля обикновеното ползване на предоставено жилище. Свидетелят Р. Ц. установява, че двуетажната жилищна сграда е строена от С. и неговия баща, като впоследствие семейството на С. трайно е обитавало сградата, първият етаж се ползва от него и съпругата му, а вторият – от неговата дъщеря.