Решение № 10640 от 04.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10640 гр. С., 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110148161 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ФИРМА ЕАД, чрез юрк. И., срещу Г. С.

И. и И. В. И., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност, както следва: Г. С. И. – 3/4, а И. В. И. – ¼ от следните суми: 353,21 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането; 88,74 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.; 12,60 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и 3,25 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл. 21, вх. „А“, ет. 3, ап. 11, която не била заплатена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. В. И., чрез назначения й особен представител, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот.

Релевира възражение за настъпила погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. С. И. не е подала отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представената по делото Заповед № ИК-4007 от 25.11.1977 г. на председателя на ИК на СГНС, издадена на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.), се установява, че на посочената дата В. М. И. придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл. 21, вх. „А“, ет. 3, ап. 11.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че В. М. И. е починал на 26.03.2019 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – Г. С. И. и дъщеря – И. В. И.. По делото не се твърди, а и не се доказва, че процесният имот е бил придобит по време на брака между Г. С. И. и В. М. И., като не са налице и доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на исковия период.

Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в Решение № 145 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о., ГК, е прието, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобИ.не на вещни права по време на брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (сега чл. 21, ал. 3 от новия СК) обаче е оборима. Приносът е изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК (отм.), респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността на дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма принос в придобИ.нето, поради което върху получения като обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение момента на придобИ.не на правото на собственост. Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) не създава права, а само констатира притежанието на такИ.. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която се предоставя недвижим 2 имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрИ. изцяло от стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата, предвидени в чл. 102 ЗТСУ (отм.). Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен имот или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.), върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност.

Предвид гореизложеното и с оглед липсата на посочване на Г. С. И. в заповедта по чл.

100 ЗТСУ (отм.), следва да се приеме, че В. М. И. е бил едноличен собственик на имота.

Заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) конкретизира обекта, който се отстъпва като обезщетение и е годен титул за собственост съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) – в този смисъл са и Решение № 263304 от 11.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1271/2021 г., Решение № 266240 от 26.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11414/2020 г. Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че Г. С. И. и И. В. И. са наследили по ½ от горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността. Същевременно, обаче, ищецът претендира от И. В. И. ¼ от доставената от дружеството топлинна енергия, поради което и съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се приеме, че същата отговаря до посочената от ищеца квота в съсобствеността. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при 3

Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и „Техем Сървисис” ЕООД и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.