Решение № 154 от 15.11.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Асеновград, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Асеновград, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 413/ 27.02.2023 г., издадено от Директора на РДГ-Пловдив - инж.Мирослав Христов Димитров, с което на Л.

Т. Н. с ЕГН: ********** от *** на основание чл. 84 ал.1, вр. с чл. 43 ал.3 т.1 и чл. 94 ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и “Лишаване от право на ловуване ” за срок от 3 години.

Жалбоподателят Л. Н. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Л. М. оспорва наказателното постановление, относно неговата законосъобразност, отрича факта на нарушението като се навеждат аргументи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Директора на РДГ-Пловдив , редовно призован се представлява от юрк. Зоя Маркова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактимческа обстановка.

1

С акт за установяване на административно нарушение от 30.11.2022г. е било констатирано, че на 15.10.2022 г. жалбоподателят Л. Т. Н. е ловувал, като е извършвал движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, с редовно заверен билет за лов и вписан под № 3 в надлежно издадено разрешително за групов лов на дива свиня за ловуване на 15.10.2022 г. в ЛСР „Асеновград 1“, с място на ловуване – ловище „А.ова крепост“, но извън определеното в разрешителното място за ловуване, без да е убил или уловил дивеч. Нарушението било установено при извършена проверка от контролните органи на 15.10.2022 г. на место, при която проверяващите служители установили, че жалбоподателят Л. Н. заедно с общо 6 члена от ловната дружинка „Асеновград 1“ се предвижва с извадена от калъф пушка на територията на ловище „Лясково“, където се намирали проверяващите, поради което и актосъставителят И. Т. приел, че жалбоподателят извършва лов извън определения в разрешителното район – ловище „А.ова крепост“. За констатираното нарушение на 30.11.2022 г. на жалбоподателя Л. Н. бил съставен АУАН в негово присъствие, като същият го подписал със заявлението, че запазва правото си опровержение. Писмено възражение, в което се отрича факта на нарушението било депозирано в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Възражението било счетено за неоснователно и въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 50 лв. и същият е лишен от право на ловуване за срок от 3 години.

Като извърши пълна проверка за законосъобразност на атакуваното НП и съответно на процедурата по издаването му, съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, касаещи както задължителното съдържание на НП, така и в процедурата по установяване на нарушението и съставянето на АУАН, поради което не установено и доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, както и вината на жалбоподателят.

На първо място, жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД. Посочената разпоредба предвижда административно наказание глоба в размер от 50 до 400 лева за лице, което ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Дефиницията по чл.

43 ал.3 т.1 от ЗДвП указва, че „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не“. Внимателния анализ на гласните доказателства, чрез които се установява фактическата обстановка при проверката сочи, че проверяващите след като са установили гонача И. Т. на пътя между двете ловища и са се легитимирали като контролни органи, същият по радиостанцията уведомил ръководителя на лова - свидетелят В.Я., че има проверка и проверяващите ги търсят. От показанията на свидетелите участници в лова – В.Я. Д.Д. И. Т. се установява, че по това време всички ловци от дружинката са се намирали в ловище „А.ова крепост“ което е с много голяма площ и труднопроходим терен. След като свидетелят Янев разбрал, че има проверка, разпоредил по радиостанцията на всички ловци да преустановят лова и да се насочат към мястото, където били проверяващите.

След известно време, поради голямото разстояние и труднопроходимия терен, 2 шестима от участниците в лова, сред които и жалбоподателят Н. постепенно се събрали на мястото, където бил автомобилът на проверяващите, което място се намирало в близост до границата на двете ловища и попадало на около 200-300 метра в границите на ловище „Лясково“. Анализът на тези данни показва, че жалбоподателят Начев се е придвижил до мястото, където са били проверяващите единствено с цел да улесни проверката и сам доброволно се е явил а целите на контрола, като той и другите ловци са използвали единствената възможна пътека до мястото, където се намирали проверяващите. На практика, първи на това място е бил участващия в проверката свидетел – И. Б., към който постепенно се приближили участниците в лова. Никой от контролните органи, извършващи проверката не е възприел къде на практика са ловували ловците от ловна дружинка „Асеновград 1“, а само са възприели предвижването им към мястото, където била извършена проверката и то по тяхно указание. Анализът на тази фактология показва, че на практика жалбоподателят Н. е санкциониран за предвижване на територията на ловище „Лясково“, където той е отивал не с цел да ловува, а с цел добросъвестното да улесни проверката, като сам се е представил на проверяващите. При тези факти съдът намира ,че съставът на нарушението не е реализиран от субективна страна, тъй като липсва виновно поведение под формата на умисъл, насочен към реализиране на изпълнителното деяние. Нарушението по чл.84 ал.1 от ЗЛОД може да се реализира само при форма на вината пряк умисъл. За да е налице такъв, то деецът следва да се предвижва извън определените в разрешителното места с извадено и сглобено ловно оръжие, именно със съзнанието, че предвижването му е с цел извършването на лов, каквото съзнание с оглед на горните факти очевидно не е било налице. Както вече се каза, същият сам е отишъл при проверяващите именно за да улесни тяхната дейност по извършването на проверката. Ако деецът е съзнавал, че извършва нарушение, той никога не би отишъл доброволно сам при проверяващите. Още повече, че именно добросъвестното поведение на жалбоподателя изобщо е направило възможно извършването на проверката и ако не беше то, проверяващите изобщо не биха констатирали конкретното нарушение. При преценка на умисъла му, следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че същият на практика е бил изряден ловец, с редовно заверен билет за лов, участвал е в организиран групов лов, като е бил вписан в надлежно издаденото за целта разрешително за групов лов. Освен за предвижването към мястото на проверката от АНО не са ангажирани никакви доказателства, че жалбоподателят Н. е извършвал същински лов извън територията на разрешеното място за ловуване – ловище „А.ова крепост“. В този аспект не е отчетен и фактът, че и двете ловища А.ова крепост и Лясково попадат в ловностопанския район на същата ловна дружинка „Асеновград 1“, а границата между тях е условна, тъй като представлява горски терен без физически белези и точни очертания разположени на место. Навлизането в границите на ловище „Лясково“ е незначително и именно с цел указване на съдействие на проверяващите, които са се намирали вече там. Нелогично е да се приеме, че жалбоподателят който действително е участвал в организиран лов, който е бил прекъснат за да се яви на проверката, като и лова и проверката са извършени на територията на две съседни ловища, същият следва да носи и калъфа за ловното си оръжие, тъй като приетата практика от ловците е по време на лов калъфите да се 3 оставят в автомобилите в границите на ловищата, какъвто е бил и настоящия случай, а още по-малко е допустимо именно това обстоятелство да му се вменява във вина.

На второ място в НП при описание на нарушението липсва посочване на вида и марката на оръжието, като дори не е уточнено дали става въпрос за ловна пушка, автомат или карабина като осуетява възможността на съда да провери дали същото технологично може да бъде разглобено и какъв е възможния начин същото да бъде носено в разглобен вид. Всички тези обстоятелства са важни елементи от обективния състав на нарушението по чл.

84 ал.1, вр. с чл. 34 ал.3 т.1 от ЗЛОД, поради което непосочването им представлява порок в НП от гледна точка на задължителното му съдържание, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Според посочената разпоредба НП следва да съдържа като задължителен реквизит описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Тъй като порока се отнася до основните и задължителни реквизити на НП, същият представлява съществено процесуално нарушение и е отделно и самостоятелно основание за отмяна на НП.

На трето място не е доказана по несъмнен начин материално правната компетентност на издателя на НП да издава НП. Съгласно нормата на чл. 96 ал.1 от ЗЛОД наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, храните и горите или от министъра на вътрешните работи, или от упълномощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай издателят на НП – Директорът на РДГ-Пловдив извежда своята компетентност от Заповед № РД49-199 издадена на 16.05.2011 г. от тогавашния Министър на земеделието и храните. Към момента на издаване на НП обаче такова министерство не съществува и е налице трансформация на министерствата, като изискването на закона е НП да се издават респективно упълномощаването да се извършва от Министъра на земеделието, храните и горите, каквото делегиране на правомощия по отношение на издателя на процесното НП не е налице и не са представени доказателства за това. Това обуславя извода, че НП е издадено от некомпетентен орган, което пък е отделно и самостоятелно достатъчно основание за неговата отмяна.

По изложените съображения съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

По отношение на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Т.е. на жалбоподателя следва да се възстановят разноски общо в размер на 500 лева.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 4

АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е РДГ – Пловдив.