Решение № 95 от 29.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000082 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 16 от 13.02.2023 г. по т.д. № 190/2021 г. Окръжен съд Плевен е осъдил ЗД „Бул Инс“, гр. София да заплати на Г. К. Г. сумата от 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 30000 лв. до предявения размер от 60000 лв., като неоснователен.

С решението е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Г. К. Г. сумата от 105 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. К. Г., с която се оспорва правилността на решението в частта, в която е отхвърлен искът за 1 заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 30000 лв. до претендираните 60000 лв. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилна оценъчна преценка на търпените болки и страдания, като не са съобразени получените от пострадалия увреждания и в тази връзка не са обсъдени всичките събрани доказателства. Съдът не е обсъдил дали кредитира изявленията на вещото лице в частта, че няма убедителни данни за пълна загуба на съзнание и опасно за живота състояние, въпреки показанията на водача в тази насока. В решението формално са маркирани част от критериите по прилагане на чл. 52 ЗЗД, като не са съобразени в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти: млада възраст, работоспособност, хоспитализация и имобилизация, болки, нужда от чужда помощ, стрес, изпитвани болки и към момента при промяна на времето. Не са съобразени вида и характера на нанесените телесни увреждания на пострадалия. Не е съобразено, че уврежданията са се отразили на трудовата му дейност. Не е изяснено полученото мозъчно сътресение средна или лека телесна повреда съставлява. Не е обсъдено достатъчно задълбочено, че ищецът е бил с поставена шийна яка за 2 месеца и без поставянето й, е съществувал риск да се засегне гръбначния мозък и да се наруши частично неговата функция. Не е отчетено, че гръдната травма е била изключително тежка, защото е включвала общо шест счупени ребра и контузия на бял дроб. Не е взето предвид, че заради счупванията на ребрата дишането е било много затруднено и силно болезнено, като е пречело и на самообслужването на ищеца. Не е съобразено, че контузията на белия дроб е могла да създаде условия за вторична инфекция, а именно поява на контузионна пневмония. Не е обсъден фактът, че на ищеца са били издадени болнични листове за общо 90 дни, както и че интензивните болки са търпяни във всички засегнати области около 3 месеца. Не е съобразено, че разкъсноконтузната рана в седалищната област също му е причинявала допълнителни болки и страдания поне още за 2 – 3 седмици и е затруднявала хигиенното му обслужване. Невъзможността да се обслужва е продължила повече от един месец. Към настоящия момент Г. все още не е възстановен напълно и се оплаква от болки във врата и главата, а при по-голямо натоварване – и в ребрата, както и бъдещата прогноза за здравословното му състояние не е благоприятна. Изживяният стрес ще остане за цял живот в съзнанието му, като съдът не е коментирал, че е настъпила промяна в психиката му, след 2

ПТП станал доста изнервен и избухлив, развил страх от пътуване в кола.

Размерът на присъденото обезщетение не отговаря на съдебната практика при определяне на обезщетения за вреди от същия вид и за същия период.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция за горницата над 30000 лв. до претендираните 60000 лв., ведно със законната лихва.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в което счита жалбата за неоснователна, предвид получените наранявания и възстановителния период.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Г. К. Г. твърди, че на 08.06.2021 г., около 21,10 часа в гр. Плевен, по ********* се движил лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ, управляван от М. И. К., и поради несъобразена скорост спрямо пътните и метеорологичните условия, водачът загубил контрол над автомобила, който се завъртял на платното за движение и се ударил в стълб на уличното осветление. Вследствие на инцидента е пострадал ищецът, който е бил на задната седалка. Автомобилът е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, към когото ищецът предявил застрахователна претенция, по която не е изплатено обезщетение.

3

Ищецът бил настанен в болница, където установили фрактури на 6 ребра, спондилолистеза, комоцио и други. В резултат на нараняванията Г. търпи силни болки, следвало е да спазва дълго време постелен режим и да не се натоварва физически. През този период не можел да се грижи за себе си, поради което разчитал единствено на своите близки за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието. Имобилизацията на шията посредством шийна яка е създало много дискомфорт и болка, а последващото раздвижване също е било съпроводено с болка и страдание. След инцидента за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот и възможността да излиза с приятели. И до настоящия момент не се е възстановил напълно, като болката и дискомфортът в травмираните области продължават. Изживял силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в съзнанието му. Претърпял и имуществени вреди в размер на 105 лв., изразяващи се в разходи за закупуване на ортошоп яка.

С оглед на тези обстоятелства смята, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 60000 лв., в който размер предявява претенция пред съда /след изменението на размера по реда на чл. 214 ГПК/, ведно с претенция за имуществени вреди в размер на 105 лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се спори механизма на ПТП; оспорват се твърдяните увреждания и причинната им връзка с ПТП; оспорва се размерът на претендираното обезщетение като прекомерно завишен; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан.

С обжалваното решение съдът е приел, че е налице основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и след като е извършил преценка на относимите към определяне размера на обезщетението обстоятелства, е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 30000 лв. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е счетена за основателна в размера от 105 лв. и с оглед на това, че възражението за съпричиняване е отречено, е присъдил обезщетенията в тези размери, като е отхвърлил искът за заплащане на обезщетение за 4 неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60000 лв., като неоснователен.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното: Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 316000-20985Н от 16.06.2021 г., показанията на разпитания свидетел М. К. и заключението на изготвената съдебно автотехническа експертиза, на 08.06.2021 г., около 21,10 ч., в гр. Плевен, *********, водачът на лек автомобил Мерцедес М. К., движещ се със скорост 71,8 км/ч, при излизането си от десен завой, губи напречна устойчивост, насочвайки се към десен край на платното, навлиза върху десен тротоар косо, след което се удря със страничната си лява част на купето в крайпътния стълб. Според вещото лице по автотехническата експертиза водачът на МПС не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара към момента на изменение на посоката на движение на автомобила и загуба на странична устойчивост след излизането от завоя при скоростта си на движение, но при максимално разрешената скорост от 50 км/ч е имал техническа възможност да спре.

Пострадалият Г. е бил пътник на задна дясна седалка на автомобила, с поставен предпазен колан, съгласно показанията на св. М. К. и с оглед невъзможността на вещите лица да направят извод в обратната посока. За произшествието е било образувано досъдебно производство, прекратено с постановление за прекратяване от 10.12.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Плевен.

Непосредствено след ПТП ищецът е откаран в болница, където е престоял от 08.06.2021 г. до 12.06.2021 г. Ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода 08.06.2021 г. – 26.08.2021 г. и 15.09.2021 г. – 24.09.2021 г., видно от приложените болнични листи и медицински протоколи на ЛКК /общо 85 дни/. От изготвената съдебно медицинска експертиза и съобразно приложената документация, се установява, че Г. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение, без убедителни данни за пълна загуба на съзнание и реална опасност за живота, травма на шията, изразяваща се в контузия /натъртване/ на меките тъкани на шията и разместване на ставните повърхности между трети и четвърти шийни прешлени /спондилолистеза/, гръдна травма, изразяваща се в счупване на шесто, седмо и осмо ребра в ляво без разместване на фрагментите по задна 5 мишнична линия, контузия на паренхима на левия бял дроб в основата, счупване на девето, десето и единадесето ребра в ляво в областта на гърба по вертикалната линия, преминаваща през долния ъгъл на лопатката, с лекостепенно разместване на фрагментите, без увреждане на плевралните листове и без излив на кръв в гръдната кухина; неголяма разкъсно-контузна рана в седалищната област, близо до ануса /задния проход/. Приет в клиниката по неврохирургия, където са извършени множество образни изследвания по тялото, изписан след четири дни за домашно лечение. Шията била имобилизирана посредством поставяне на специална „ортопедична яка“, с препоръка да я носи два месеца. Изписани противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. През възстановителния период вещото лице смята, че ищецът е търпял болки и страдания в продължение на три до три и половина месеца. През първите няколко седмици болките са били по – силни, след което постепенно тяхната интензивност е намалявала. Във връзка с лечението на счупените ребра през първите 4- 5 седмици се препоръчва лежане на легло. При извършения личен преглед от вещото лице, същото е констатирало, че той е в много добро общо състояние, движенията на шията са в пълен обем и без болезненост, ребрата са зараснали напълно без болки и проблеми при дълбоко вдишване. Ищецът е съобщил за болки при промяна на времето, което според вещото лице не влияе върху ежедневната му битова и трудова дейност.