Решение № 325 от 20.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

Ирина Стоева при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора Виолета Петрова Танаицова (СГП-София) като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603571 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С Присъда № 20056161 от 01.03.2021 г., постановена по НОХД № 10430 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 121-ви състав, подсъдимият М.М. Б. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 06.09.2018 г., около 19.15 часа, в с. Владая на спирка „улица Китен“ на автобус № 59, в съучастие като подбудител с непълнолетния К.С.К. - действал като извършител, умишлено го склонил да извърши престъпление, като му казал: „Я кажи тоя, какво е говорил за теб?“ и същевременно гледал Д.А.П., след което непълнолетният К.С. попитал Д.А.П.: „Ти какво си говорил за мен ?“, бутнал го с двете си ръце в гърдите и му нанесъл серия от удари с юмруци с двете си ръце в областта на носа и непосредствено след това изритал три пъти с десния си крак в лявата част на корема под ребрата Д.А.П., с което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката и излив на кръв в коремната кухина, което травматично увреждане е реализирало 1 медико-биологичния признак „загуба на слезката“. С първоинстанционната присъда СРС е наложил на подсъдимото лице наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. С крайния съдебен акт на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 560,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за експертизи.

Срещу постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от служебния защитник на подсъдимия М.М.

Б. – адвокат Н. В.. С жалбата първоинстанционният акт е оспорен като неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени противоречия с процесуалните правила и материалния закон. Изложени са оплаквания, че СРС неправилно е приел, че събраните по делото доказателства по безсъмнен начин установявали наличието на съставомерно деяние. Посочва се, че в показанията на свидетеля Д.А.П., дадени в съдебно заседание от 29.01.2020 г., не се потвърждавали инкриминираните думи „я кажи тоя, какво е говорил за тебе“ да са изричани от подсъдимия към свидетеля К.С.К., а напротив – свидетелят Д.А.П. бил заявил, че на инкриминираната дата, непосредствено преди К.С.К. да го нападне и да му нанесе поредица от удари, подсъдимият се е обърнал лично към свидетеля П. с думите „ти какво си говорил за нас”. Тези думи не се потвърждавали от свидетелите К.С.К. и П.В.Г.. Подчертава се, че свидетелят Д.А.П. не сочил каквито и да е други думи и/или жестове или мимики от страна на обвиняемия, отправени към когото и да е от присъствалите – свидетелите П., Г. и К., непосредствено преди да бъде нападнат и бит от свидетеля К.С.К.. От това следвало, че подсъдимият не е казал каквото и да е на свидетеля К.С.К., което обстоятелство се потвърждавало и от показанията на свидетеля П.В.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени по делото. Свидетелските показания на Д.А.П. не потвърждавали, а дори били в противоречие със свидетелските показания на К.С.К., обективирани в протокол от съдебно заседание на 28.09.2020 г., в които свидетелят К.С.К. заявявал, че подсъдимият се обърнал към Д.А.П. с думите „ти защо ме напсува” – думи, които не се потвърждават от свидетелите Д.А.П. и П.В.Г.. Твърди се, че оставало недоказано с кое свое действие подсъдимият бил оказал психически въздействие върху К.С.К. и това го мотивирало да предприеме действие да реализира физическо насилие 2 над Д.А.П.. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за невиновен.

Прокуратурата не е депозирала възражение срещу подадената въззивна жалба.

Пред въззивната съдебна инстанция не е било проведено съдебно следствие.

В открито съдебно заседание подсъдимият М. М. Б. се е явил лично и заедно със защитника си – адвокат Н. В.. На етап съдебни прения защитникът е посочил, че безспорно подсъдимият е присъствал на инкриминирания инцидент, но е бил само наблюдател, очевидец на престъпната деятелност, осъществена от К.С.К. спрямо пострадалото лице Д.А.П.. Посочва се, че в свидетелските показания на Д.А.П. и П.В.Г. не се сочи конкретно действие или поредица от действия, осъществени от подсъдимия и с които последният да е създал целеното от него решение да мотивира К.С.К.. Защитникът отново е посочил се поддържа и доводите подробно маркирани в жалбата и в допълнението към нея. Прави се отново искане за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невинен.

Подсъдимият е изразил съгласие с казаното от защитника си и е посочил, че не е бил и не е правил намеци, че на случката Д.А.П. и приятелят му били на два метра разстояние от подсъдимия.

Представителят на държавното обвинение е изразил становище, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, постановена въз основа на събраните по делото доказателства и при установена фактическа обстановка.

Направено е искане за потвърждаване на обжалвания акт.

При дадена последна дума подсъдимият е поискал да бъде признат за невиновен.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. М. Б., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.

Перник, българин, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, неосъждан и живущ в с. Владая, ул. ****.

На 06.09.2018 г. около обяд свидетелите Д.А.П. и П.В.Г. се намирали в 3 кв. Княжево. Към този момент свидетелите поддържали от няколко години приятелски отношения. След като се разходили и пили кафе към 19.00 часа свидетелите се качили в автобус № 59 от спирка в кв. „Княжево” и седнали на седалката, разположена непосредствено зад водача. Впоследствие в същия автобус се качили подсъдимият и непълнолетният към този момент К.С.К..

Подсъдимият и свидетелят К.С.К. не говорили с другите двама свидетели по време на пътуването, но имали видимост към тях. Свидетелите Д.А.П. и П.В.Г. нямали видимост към другите две момчета. По неустановено време след качването си в автобуса подсъдимият предложил с думи, неустановени по делото с конкретика на съдържанието, на свидетеля К.С.К. да набият свидетеля Д.А.П..

Около 19.15 часа свидетелите Д.А.П. и П.В.Г. слезли на спирка „улица Китен”, с. Владая. След тях слезли подсъдимият и свидетелят К.С.К..

Подсъдимият се обърнал към свидетеля К.С.К. с думите „Я кажи тоя, какво е говорил за теб?”, докато в същия момент гледал в свидетеля Д.А.П..

Непосредствено след това К.С.К. попитал Д.А.П. „Ти какво си говорил за мен?”, като в следващия момент и без да чака отговор се приближил до Д.А.П. и го бутнал силно с двете си ръце в областта на гърдите. Свидетелят К.С.К. нанесъл на Д.А.П. няколко удара с юмрук в областта на носа, вследствие на което свидетелят П. получил кръвотечение, и три ритника с крак в областта на лявата част на корема, непосредствено под ребрата. Д.А.П. опитал да покрие с ръце лицето си, за да се предпази от ударите, и не успял да укаже каквато да е съпротива. Същият извикал за помощ, но свидетелят П.В.Г. стоял встрани безучастно. Встрани от него безучастно наблюдавал и подсъдимият. След малко подсъдимият извикал на свидетеля К.С.К. „да не се занимава повече”, при което свидетелят преустановил боя и си тръгнал от мястото заедно с подсъдимия.

Свидетелят П.В.Г. видял, че носът на свидетеля Д.А.П. е с деформирана форма и от него тече кръв, както и че последният се държи за корема от лявата страна, стои в привита поза и диша тежко. Свидетелят Д.А.П. ходел трудно, поради което П.В.Г., прикрепяйки го с ръце, му помогнал да върви.

По пътя били видени от свидетелката М.Л.З.а, която впоследствие извикала и свидетеля М.С.К., намиращ се в двора им. При вида на състоянието на свидетеля Д.А.П. и следите от кръв свидетелите поканили същия влезе в техния двор и да измие лицето си. Докато правил това свидетелят К. разбрал 4 от момчетата, че свидетелят Д.А.П. е бил бит на спирката. Заради видимо лошото състояние на свидетеля Д.А.П., свидетелят М.С.К. пожелал да закара П. до дома му, като свидетелката З. останала у дома си, а свидетелят П.В.Г. си отишъл. При пристигането на място, се оказало, че в дома на свидетеля Д.А.П. нямало никой. Предвид видимото влошаващото се здравословно състояние на пострадалия и след проведен телефонен разговор с баща му – свидетелят А.Д. П., свидетелят К., заедно със свидетелката З. (която междувременно минал да вземе), транспортирали пострадалото лице до УМБАЛСМ „Пирогов”, където ги чакали родителите му – А.Д. П. и В.И. П.а.

След като оставили момчето на родителите му, свидетелите З. и К. си тръгнали. Поради наличието на множество хора пред кабинета за спешна помощ, пострадалият бил откаран от родителите си до Военномедицинска академия. След направени пълни изследвания било установено наличието на разкъсване на слезката (далака) на свидетеля Д.А.П., наложило незабавната му операция. При оперативната интервенция поради констатираното увредено състояние се наложило отстраняването на слезката.

С процесния обвинителен акт било повдигнато текущото обвинение на подсъдимия М. М. Б., както и обвинение за извършване на престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на К.С.К. за това, че на 06.09.2018 г., около 19.15 часа, в с. Владая на спирка „улица Китен“ на автобус № 59, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с М. М. Б. - действал като подбудител, след като попитал Д.А.П.: „Ти какво си говорил за мен?” го бутнал с двете си ръце в гърдите и му нанесъл серия от удари с юмруци с двете си ръце в областта на носа и непосредствено след това изритал три пъти с десния си крак в лявата част на корема под ребрата Д.А.П., с което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката и излив на кръв в коремната кухина, което травматично увреждане е реализирало медикобиологичния признак „загуба на слезката“. С протоколно определение от 08.11.2019 г. било одобрено споразумение, влязло в сила на същата дата, с което К.С.К. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, след което текущото първоинстанционно съдебно производство е продължило единствено касателно подсъдимия М. М. Б..

5

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства, като не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна в съществените моменти с тази, приета от първоинстанционния съд.

За да приеме изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав се позовава на събрания по делото доказателствен материал, както следва: свидетелските показания на Д.А.П., А.Д. П., В.И. П.а, М.С.К. и приобщените чрез прочитане показания, дадени от свидетелката М.Л.З.а на досъдебното производство, К.С.К. и П.В.Г., дадени на досъдебната фаза на процеса, протокол от оглед на местопроизшествие от 07.09.2018 г., епикриза на Д.А.П., протокол за разпознаване от 10.09.2018 г., свидетелство за съдимост на подсъдимия, медицинските документи от ВМА. Както първоинстанционният съд, така и настоящият въззивен съд, кредитира заключенията от назначените по делото съдебномедицинска, комплексна психиатрична и психологична и биологична експертизи като пълни, логични и аргументирани експертни становища.