Акт от 20.04.2012, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е №

107 гр. ГАБРОВО, 20.04.2012 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН CЪД в ОТКРИТО съдебно заседание на 20 март 2012 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦАНКА МИНКОВА при участието на секретаря Я. Лесичарска сложи на разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.д. № 148 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2 и 3 от ЗОДОВ против Прокуратура на РБ, Районен съд – гр.

Русе и Окръжен съд – гр. Русе за сумата 80 хиляди лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 1 900 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответниците, които да бъдат заплатени солидарно.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 09.06.2009 година му било предявено обвинение, а малко по-късно обвинителния акт бил внесен в съда с обвинение, че е извършил престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК във връзка с чл. 2 ал.2 от НК и за престъпление по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК. В хода на съдебното производство по реда на чл. 70 ал.1 от НПК бил настанен в Психиатрично заведение, за да бъде изследван. В съдебно заседание на 20.01.2010 година РРС изменил мярката му за неотклонение ”подписка” в „задържане под стража” в резултат на което на 21.01.2010 г. бил задържан и откаран в ареста в гр. Русе. На 01.03.2010 г. бил преместен в затвора в гр. Ловеч, където бил държан до 11.11.2010 година, когато бил освободен на основание решение № 550/11.11.2010 г. по к.н.д. № 518/2010 г. на ВКС.

По отношение на престъпленията, за които бил обвинен от Русенската районна прокуратура бил осъден от Русенския районен съд с присъда № 27 от 05.02.2010 година го признал за виновен за посочените престъпления му наложил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца като на основание чл. 24 от НК го увеличил с 6 месеца на лишаване от свобода за срок от 5 години при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип.

С решение 194 от 02.07.2010 г. по внохд № 293 по описа за 2010 година Окръжен съд – Русе изменил присъдата на районния съд като намалил наказанието му на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и е отменил увеличаването на общото наказание по реда на чл. 24 НК.

В резултат на неправомерните действия на трите институции ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които не може да определи по интензитет за всяка от тях поотделно, изразяващи се в стрес, чувство на тревога, уронена чест и достойнство като по отношение на прокуратурата се изразявали в това, че е привлечен като обвиняем за деяния, които не бил извършил за периода от 09.06.2009 г. до 11.11.2010 г., по отношение на РРС – че е осъден за деяния, които не е извършил и несигурност дали ще бъде оправдан за периода от постановяване на присъдата от РРС до оправдаването му от ВКС и от РОС същите преживявания за периода от 02.07.2010 г. до 11.11.2010 г., когато бил оправдан от ВКС.

Претендира да му се присъдят

80 хиляди обезщетение за претърпените неимуществени вреди получени от незаконосъобразните действия на тримата ответници - солидарно на основание чл.

53 от ЗЗД, както и 2 700 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатски възнаграждения също при условията на чл. 53 от ЗЗД.

Ответникът

Прокуратура на Република България е представил писмен отговор, в който твърди, че предявените искове са неоснователни, тъй като не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за претендираните вреди. Позовава се и на чл.

5 от ЗДОВ с оглед противоправното поведение на ищеца обусловило започването на наказателното производство срещу него, както и процесуалното му поведение по време на съдебното производство. Поддържа и алтернативно становище, ако съдът приеме, че предявеният иск е основателен, че същият е прекомерно завишен досежно претърпените неимуществени вреди.

Ответникът

Окръжен съд – гр. Русе изразява становище, че предявения иск е неоснователен по отношение на претендираните неимуществени и имуществени вреди,поради което следва да се отхвърли и алтернативно становище, че е прекомерно завишен.

Ответникът Районен съд – гр.

Русе в представения писмен отговор изразява становище, че претендирания от ищеца размер на неимуществените вреди не съответства на претърпените от него вреди - с оглед кратките срокове, в които делото е разгледано и общия период на задържане по мярката за неотклонение ”задържане под стража„ и наказанието лишаване от свобода.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно е установено от приложеното нохд № 2422 по описа за 2009 година на Русенския районен съд, че Районна прокуратура –Русе е внесла в Районен съд – Русе обвинителен акт по обвинение срещу ищеца

Г.А.Ч. по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от НК, чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1 НК, чл. 316 във вр. с чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 26 от НК във вр. с чл. 2 ал.2 от НК на 18.09.2009 година, предявено му на 09.06.2009 година.

В хода на производството по делото пред Районния съд – Русе в с.з. на 20.10.2009 година /л.235/ съдът с оглед твърденията на подсъдимия Г.Ч., че е изпаднал в депресия и че има умствено разстройство назначава съдебнопсихиатрична психологическа експертиза. Експертизата е назначена по негово искане за установяване на здравословното му състояние, респ. за неговата дееспособност. С определението си за назначаване на експертизата съдът е задължил подсъдимия да се яви на посочена от него дата и час в ОДПЗС-гр. Русе, за да бъде изследван. Изрично му е указано, че при неявяване ще бъде постановено принудително довеждане.

Тъй като подсъдимият Ч. е отказал да съдейства за провеждане на психическото и психологичното изследване в с.з. на 30.10.2009 г. вещите лица са направили искане експертизирането да бъде проведено при стационарни условия. На основание чл. 70 ал.2 във вр. с ал.1 НПК и чл. 71 НПК във вр. с чл. 391 ал.3 т.6 ЗСВ съдът е постановил настаняване на подсъдимия Ч. за срок от 10 дни в мъжко отделение на ОДПЗС – Русе ЕООД като е определил стационарна форма за изготвяне на назначената по делото съдебнопсихиатрична и психологична експертиза като за целта същия да бъде отведен от служители на ОЗ”Охрана” – гр.Русе в лечебното заведение.

До съдебното заседание на

20.01.2010 година подсъдимият Ч. е бил с мярка за неотклонение ”подписка”. Поради това, че отказал да получи призовката си за това съдебно заседание, както от призовкаря, така и от съдебния деловодител и от служител на ОЗ”Охрана” – гр.

Русе, за да обезпечи явяването му в съдебно заседание и провеждане на наказателния процес, тъй като с оглбед предявените обвинения явяването му е задължително, районният съд приел, че той е нарушил мярката за неотклонение „подписка”, взета в хода на досъдебното производство, поради което следва да бъде изменена в „задържане под стража”. В изпълнение на определението на районния съд подсъдимия е настанен в ареста в гр. Русе на 21.01.2010 година.

С определение № 57 от 27.01.2010 година на РОС е потвърдено протоколното определение от

20.01.2010 година по нохд № 2422/2009 г. на ГРС относно мярката за неотклонение ”Задържане под стража”.

С присъда № 27 от 05.02.2010 година Районен съд Русе е признал подсъдимия Ч. за виновен за престъпление по чл. 210 ал.1 т. 5 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.`1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца. Признал го е за виновен и за престъпление по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от

3 години. На основание чл. 23 НК му е наложил едно общо наказание в размер на най-тежкото за срок от 4 години и шест месеца като на основание чл. 24 от НК го е увеличил с 6 месеца на лишаване от свобода за срок от 5 години при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип. Приспаднато му е времето от предварителното задържане считано от 30.10.2009 година до 09.11.2009 г. и от 21.01.2010 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. С Определение от същата дата е потвърдена мярката му за неотклонение „задържане под стража” .

Въз основа на разпореждане на Районен съд – Русе от 22.02.2010 година Ч. е приведен и настанен в затвора – гр. Ловеч.

По въззивна жалба на подсъдимия Ч. е образувано внохд № 293 по описа за 2010 година на РОС. С решение № 194 от 02.07.2010 година РОС е изменил Присъда № 27 / 05.02.2010 година по НОХД № 2422/2009 г. по описа на РРС в частите, с които на подсъдимия Ч. е наложено наказание за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК и е определено общо наказание по реда на чл.23 ал.1 НК и е увеличено на основание чл.24 от НК общото наказание - като е намалил наказанието наложено на подсъдимия Ч. за това престъпление на 3 години и 6 месеца и е отменил увеличаването на общото наказание по реда на чл. 24 НК.

Решението е окончателно и е влязло в сила по отношение на подсъдимия на 12.07.2010 година.

В срока по чл. 421 ал.3 от НПК подсъдимият Ч. е направил искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело на РС - Русе и на ОС - Русе.

С решение № 550 от 11 ноември 2010 година по к.н.д.518/2010 г. по описа на ВКС е отменена по реда на възобновяването влязлата в сила присъда № 27 от 05.02.2010 г., постановена по НОХД № 2422 /2009 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, изменена с въззивно решение № 194 от 02.07.2010 г. по ВНОХД№

293 по описа за 2010 година на Окръжен съд - Русе и е признал подсъдимия Г.А.Ч. за невинен като го е оправдал изцяло по предявените му обвинения с правна квалификация по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК.

На същата дата препис от решението е изпратено на затвора в гр. Ловеч за изпълнение и Ч. е освободен.

В подкрепа на твърдението си за претърпените от него неимуществени вреди от предявяване на обвинението за тежки умишлени престъпления до оправдаването му ищецът е представил следните доказателства:

Публикация във в.” Бряг „от

13-14 февруари 2010 година със заглавие: „5 г. затвор за русенец, получил къща и двор чрез измама”. В публикацията изобщо не се споменава името на ищеца.

Извлечение от входящия дневник за граждански, наказателни дела, обща администрация, от който е видно, че на дати: 18.01.2010 г. и 19.01. Ч. е бил в съдебната палата – Русе във връзка с подаване на посочените жалби /л.74 и л. 80 от делото/ за установяване неоснователността на замяната на мярката за неотклонение. Това обстоятелство не противоречи на възприетата от районния съд – Русе фактическа обстановка. Мярката за неотклонение е променена заради това, че Ч. като подсъдим, след като е бил в съдебната палата и е уведомен от призовкаря, деловодителя и служител от ОЗ”Охрана” – Русе е отказал да получи призовката за насроченото на 20.01.2011 година заседание.

Писмо № 2082/13.12. 2011 г. на ВРИД началник на ОЗ”Охрана” –Русе от което е видно, че в изпълнение на протоколно определение от 20.01.2010 година по нохд № 2422/2009 г. по описа на РРС относно изменение мярката за неотклонение на Ч. от „подписка” в „задържане под стража” Ч. е задържан на 21.01.2010 г. в сградата на Съдебна палата – гр.

Русе от служители на ОЗ”Охрана” –Русе и е приведен в ОС „Изпълнение на наказанията” гр. Русе още същия ден.

Писмо изх. № 157 /2010 г. от

13.12.2011 г. на началника на затвора – Ловеч, в което е посочено, че със заповед от 09.08.2010 г. на н-ка на затвора Ч. е разпределен за изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Велико Търново”- гр. В.Търново към затвора – Ловеч. Посочено е, че е освободен от затвора – Ловеч на 12.11.2010 година като е изтърпял фактически 10 месеца и 1 ден.

По делото са допуснати по искане на ищеца и приети като писмени доказателства съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещи лица – лекар невролог, уролог и кардиолог за установяване на твърдяните от него заболявания и причинната връзка на тези заболявания с проведеното наказателно производство и престоя му в ареста и затвора.