Определение № 432 от 02.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20265000500270 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 248 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото Решение №150/14.07.2026г. по в.гр.д. №270/2026г. по описа на Апелативен съдПловдив, е подадена молба вх.№ 7004/27.07.2026г. от адв.Д. Б., пълномощник на ищеца К. Е. Н., с която е поискано допълване на постановеното по решението в частта на разноските, като бъде осъдена Община Пловдив да заплати на процесуалния представител на ищцата определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 1457 евро за производството пред Апелативен съд-Пловдив.

В молбата се посочва, че разноските са определени от съда в мотивите на постановеното решение, както по размер /определена е сумата от 1457 евро/, така и като основание за тяхната дължимост (чл. 38, ал.2, вр. ал.1 ЗА).

Въпреки така определените разноски обаче, в диспозитива на решението липсвало осъждане на ответната Община Пловдив за заплащането им, което ще е пречка да бъдат надлежно претендирани съгласно изхода от спора и налага решението да бъде допълнено в тази му част.

В законния срок, от ответника Община е подаден отговор по молбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата. При евентуалност, се прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, тъй като обемът на 1 предоставената защита не кореспондират с размера му, с оглед на което същото е прекомерно и надвишава дължимото. Сочи се и че съгласно практиката на СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото Молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

По същество на молбата е основателна, по следните съображения:

Изходът на въззивното производство е обусловил право на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да му бъда присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски. В мотивите на въззивното решение, съдът е стигнал до този извод и е определил на адв. Д. Д. Б.-Л., с личен номер ******** от Единния адвокатски регистър на ВАдС, с адрес на кантората гр. П., бул. "*" № ***, офис **, представлявала ищцата безплатно във въззивното производство, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата, сумата от 1457 евро адвокатско възнаграждение за производството пред Апелативен съдПловдив, което Община Пловдив да й заплати. В диспозитива на решението обаче липсва произнасяне по разноските, поради което същото следва да се допълни в частта за разноските, като бъде осъдена Община Пловдив да заплати на адв. Д. Д. Б.-Л., с личен номер ******** от Единния адвокатски регистър на ВАдС, с адрес на кантората гр. П., бул. "*" № ***, офис **, представлявала ищцата безплатно във въззивното производство, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата, сумата от 1457 евро адвокатско възнаграждение за производството пред Апелативен съд-Пловдив Съдът намира за неоснователно възражението на Община Пловдив в отговора на молбата по чл.248 ГПК, че определеното на адв.Б. адв. възнаграждение за въззивната инстанция е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото.

На първо място, общината е обжалвала първоинстанционното решение изцяло по отношение на уважения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лв (13 293,59 евро), както и по отношение на уважената част от иска за обезщетение имуществени вреди от 1510,60 лв (772,36 евро). Ако бъдат взети предвид минималните размери по Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, по иска за 2 неимуществени вреди, минималното възнаграждение е 2690 лв (1375,37 евро), а по иска за имуществени вреди – 451,06 лв (230,62 евро), т.е. общо 1605,99 евро. В случая, при съобразяване решението на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г., въззивният съд очевидно не се е съобразил си минимумите по наредбата и е определи на адв.Б. по-ниско възнаграждение за безплатното представителство на ищцата във въззивното производство, а именно - 1457 евро.

Според съда, посоченият размер не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката на ищеца работа. Видно е, че Община Пловдив е подала пространна и аргументирана въззивна жалба, в която са изложени множество възражения, както във връзка с фактическата част на спора, така й с правната му страна. В тази връзка, от адв.Б. е депозиран подробен и аргументиран отговор на жалбата, сравним по обем с този на въззивната жалба, в който е взето становище по всяко от направените в жалбата възражения по фактите и правото. Доколкото във въззивната жалба не са направени доказателствени искания, във въззивното производство не са събирани нови доказателства, а по делото е проведено само едно заседание. В същото, адв. Б. се е явила лично и е поддържала подадения отговор, съответно е взела становище след даване на ход на делото по същество. Впоследствие, от нейна страна е депозирана и писмена защита, като в крайна сметка производството пред ПАС е приключило с успешен за клиента й резултат.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че определеното на адв. Б. възнаграждение за въззивното производство не е прекомерно с оглед качеството и обема на извършения от нея труд в полза на ищцата във въззивното производство, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не може да се определи като ниска. Фактът, че пред въззивната инстанция е проведено само едно заседание и не са събирани нови доказателства не променя горния извод, тъй като, от една страна, това се дължи на поведението на ответника, който е инициирал производството, а от друга, на спецификата на гражданското съдопроизводство, при което дейността на събиране на доказателства и извършване на процесуални действия е основно концентрирана в първоинстанционното производство, а с правилата за процесуалните преклузии, уредени в чл.266 ГПК, събиране на нови доказателства пред втората инстанция е силно ограничено само в изрично изброените хипотези.

3

По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №150/14.07.2026г. по в.гр.д. №270/2026г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта на разноските, като ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на адв. Д. Д. Б.Л., с личен номер ******** от Единния адвокатски регистър на ВАдС, с адрес на кантората гр. П., бул. "*" № ***, офис **, представлявала ищцата безплатно във въззивното производство, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата, сумата от 1457 евро адвокатско възнаграждение за производството пред Апелативен съд-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4