Решение № 105 от 28.04.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Провадия, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100555 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД предявява по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответниците С. И. Ю. и З. И. Ю., в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ответник Н. И. Ю., при условията на пасивно субективно съединяване, положителен установителен иск с правно основание чл. 52, ал. 2, вр. с чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 768.90 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща стойността на проведено на покойния Н. И. Ю. лечение за периода от 09.06.2021 г. до 11.06.2021 г. по клинична пътека (КП) № 75.1 в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД (в общ размер на 1537.80 лева), за което вземане се издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 140/24.04.2022 г. по ч.гр.д. № 285/2022 г. по описа на РС-Провадия.

Ищецът твърди, че ответникът, с история на заболяването (ИЗ) № 19046/21, се хоспитализира за периода от 09.06.2021 г. до 11.06.2021 г., с известна диагноза чернодробна цироза с етанолова генеза, активна декомпенсирана, ст. С по Чайлд (К70.3) по клинична пътека (КП) № 75.1, като 1 му се извършват всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно лечебния алгоритъм по клиничната пътека. Ищецът твърди, че ответникът е с прекъснати към момента на лечение здравноосигурителни права, поради което декларира писмено, че в случай че преди датата на дехоспитализацията си не възстанови здравноосигурителния си статус, се задължава да заплати указаната му медицинска помощ по КП № 75.1.

Посочва се, че на 11.06.2022 г. пациентът напуска болницата самоволно без да уведомява лекуващия екип и не възстановява здравните си права,поради което НЗОК отказва заплащането на стойността на осъщественото спрямо ответника лечение по КП 75.1. Отказ се постановява и от ДСП-Варна, тъй като ответникът има дялови участия в търговски дружества.

Предвид горното, се претендира от ищеца сумата от 1537.80 лева, представляваща стойността на проведеното му за периода от 09.06.2021 г. до 11.06.2021 г. лечение по клинична пътека (КП) № 75.1 в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният от съда особен представител на депозира писмен отговор чрез назначения от съда особен представител.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Счита същия за неоснователен, тъй като болницата не изпълнява всички изисквания, посочени в КП № 75.1, за да се приеме, че същата е завършена. Твърди, че не се представя недлежната медицинска документация към (ИЗ) № 19046/21 , от която да се проследи по дни и часове какво точно лечение получава пациента, какви изследвания се правят и кога, съответно дали цялостно се прилага горецитираната клинична пътека. Поради тези причини счита искът за неоснователен.

В о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответниците С. И. Ю. и З. И. Ю. не изразяват становище. Останалите ответници З. С. Х. и Н. С. Ш. представят удостоверения, видно от които същите се отказват от наследството на покойния първоначален ответник Н. И. Ю..

Фактически констатации на съда:

Съгласно представените по делото с исковата молба документи направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури на Н. И.

Ю., постъпил на 09.06.2021 г. в УМБАЛ „Света Марина“, история на 2 заболяването № 19046/2021 г. и епикриза, се установява, че Н. И. Ю. се приема по спешност в УМБАЛ "Св. Марина " ЕАД – гр. Варна по клинична пътека № К75.1 с основна диагноза – алкохолна цироза на черния дроб, в средно увредено общо състояние, като на пациентът напуска самоволно лечебното заведение на 11.06.2021 г. в 00.45 ч. без да уведоми медицинския персонал.

Видно от представената справка от регистър на НАП за здравноосигурителен статус към 11.06.2021 г., Н. И. Ю. е с прекъснати здравноосигурителни права за периода м. 01. 2017 г. – м. 4. 2021 г.

Н. И. Ю. подписва декларация, че е запознат, че към датата на хоспитализация при УМБАЛ „Света Марина“-Варна е с прекъснати здравноосигурителни права, както и в случай че не възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение в общ размер на 1537.80 лева по клинична пътека № 75.1.

Видно от писмо от Агенция за социално подпомагане, адресирано до ищцовото лечебно заведение, Агенцията посочва, че лицето Н. И. Ю. няма право на целеви средства за диагностика и лечение по действително извършени медицински дейности, тъй като не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т. 4 от ПМС № 17/31.01.2007 г. и ПМС № 313/27.12.2023 г., тъй като е управител и едноличен собственик на капитала на няколко търговски дружества.

Със Заповед № Р-588/02.09.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Марина" ЕАД – Варма, са одобрени цени за предоставяне на медицински услуги на здравнонеосигурени лица.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 52, ал. 2 вр. чл. 109, ал. 1, предл. последно от ЗЗО и за успешното му провеждане, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че 1) на ответника е оказана медицинска помощ в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ "Св. М. " ЕАД, както и 2) че до датата на дехоспитализирането му здравноосигурителните му права са били 3 прекъснати.

От събраните по делото писмени доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, следва да се приеме, че се доказват по делото всички изискуеми от закона представки по чл. 109, ал. 1, изр. последно от ЗЗО.

Първата изискуема кумулативно-необходима предпоставка на иска по чл. 52, ал. 2 вр. чл. 109, ал. 1, предл. последно от ЗЗО, а именно проведено медицинско лечение на пациента се доказва от представените документи – история на заболяване и епикриза, макар и да са изготвени от служители на ищеца и да удостоверяват изгодни за него факти, съставляват официални удостоверителни документи, в частта относно обстоятелствата, за които медицинските лица с подписите си са удостоверили вида и обема на проведеното лечение на ответника, по време на престоя му в болницата, доколкото са съставени от длъжностни лица - лекари, в кръга на тяхната компетентност, по отношение на обстоятелства, които са възприели лично (в този смисъл Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

От горното се установява наличието на първата изискуема кумулативно-необходима предпоставка на иска по чл. 52, ал. 2 вр. чл. 109, ал.

1, предл. последно от ЗЗО, а именно проведено медицинско лечение на пациента.

На следащо място, предвид релевираното от особения представител общо оспорване на иска, спорно по делото се явява и обстоятелството дължи ли Н. И. Ю. заплащане на оказаната му медицинска помощ.

В тази връзка съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗ, изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакет, определен с наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗ, са длъжни да оказват на задължително здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ. Алинея 2 на чл. 52 от ЗЗ предвижда, че неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от ЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, извън обхвата на 4 задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Според чл. 99, ал. 2 от ЗЗ, спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Алинея 3 на цитираната норма сочи, че медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

В случая в преклузивните срокове от Н. И. Ю. не е релевирано изрично правоизключващо възражение, че състоянието му е било животозастрашаващо, нито това се установява от данните по делото. В направлението за хоспитализация изрично се посочва, че ответникът е насочен с код 3 – болница, а не код 4 – спешна помощ. Доказателствената съвкупност не установява и спрямо ответника да са прилагани дейности, които логически да бъдат свързани с оказване на медицинска помощ при спешни състояния.

С оглед горното и следва да бъде извършена преценка прекъснати ли са здравноосигурителни права на ответника към момента на оказаната му медицинска помощ.

Съгласно нормата на чл. 109, ал. 3 от ЗЗ, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.

Във връзка с горното от представената от ищеца справка от базата данни на НАП за здравноосигурителни права, съставляваща официален удостоверителен документ на основание чл. 17, ал. 1, б. „в“, т. 5 от ДОПК, се установява, че към датата на хоспитализирането си Н. И. Ю. е с прекъснати здравноосигурителни права предвид настъпване на хипотезата на чл. 109, ал.

3 от ЗЗ, като по делото липсват твърдения или представени доказателства същите да са възстановени към датата на изписването му от лечебното заведение. Факт, че пациентът е наясно с този си статус, се установява найвече от саморъчно подписаната от него декларация в този смисъл.

В обобщение, от събраните по делото доказателства, преценени по 5 отделно и в съвкупност, се установява по несъмнен за съда начин, че на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО Н. И. Ю. е задължен да заплати оказаната му медицинска помощ по цена на болничното заведение, чиито размер съобразно представената заповед на изпълнителният директор на болницата е 1537.80 лв.

Н. И. Ю. почива в хода на процеса на 02.11.2022 г., като призовани към наследяване, видно от приетото удостоверение за наследници, са З. С. Х., Н.

С. Ш., С. И. Ю. и З. И. Ю.. Съдът конституира лицата като ответници и го призовава за разглеждане на делото с тяхно участие в о.с.з., като няма задължението служебно да им дава срок по чл. 51, ал. 1 от ЗН, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството. З. С. Х. и Н. С. Ш. се отказват от наследството на покойния Н. И. Ю. в хода на процеса, поради което делото спрямо тях следва да се прекрати, доколкото ищецът по същество не поддържа иска спрямо тях, а насочва претенциите единствено срещу останалите наследници С. И. Ю. и З. И. Ю., чрез извършеното в о.с.з увеличаване на размера на исковите претенции спрямо тях до пълния размер задължението на покойния Н. И. Ю.. Останалите ответници С. И. Ю. и З. И.

Ю. не изразяват становище по иска в о.с.з, въпреки редовното си призоваване.

Като се има предвид, че към датата на приключване на съдебното дирене липса вписан от тяхна страна отказ от наследството на покойния Н. И. Ю., следва да се приеме, че са материално легитимирани да отговарят за задълженията на своя наследодател, всеки по ½ част на основание 53 от ЗН, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН

По делото не се представят доказателства за заплащане на сумата от 1537.80 лева, поради което искът се явява доказан по основание и размер срещу С. И. Ю. и З. И. Ю., като следва да се приеме, че всяка от тях дължи по ½ част от 1537.80, а именно сумата от по 768.90 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.