Решение № 132 от 19.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502392 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение от 25.03.2020г. постановено по гр.д.№9278/2018г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, като СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати в полза на Д. И. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител на Н. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 6000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от ухапвания от куче, настъпило на 01.05.2018г., а на осн.чл.78, ал.1 ГПК сумата 445.71 лева разноски по делото.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата 6 000 лева до 70 000 лева, като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати в полза на СГС сумата 440 лева дължима д.т. и разноски по делото на основание чл.78, ал.6 ГПК В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец Н. Т. Т., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. Т., ЕГН **********, оспорва решението в неговата отхвърлителна 1 част за разликата над сумата 6 000 лева до 70 000 лева, и моли съда да го отмени, като уважи предявения иск изцяло. Изтъква факта, че са разпитани свидетели, които доказват по категоричен начин твърденията в исковата молба и настъпилата фактическа обстановка, както и трайните белези - външни и вътрешни у детето, които не са отшумяли от неговото съзнание и до ден днешен. При разпита на св.К. О. се установява настъпването на самото действие - ухапването от безстопанственото куче, което се е движило сред глутница други кучета и заедно са нападнали детето, като впоследствие ухапванията са предизвикани от едното от кучетата. Посочва още, че според разпитаните в съдебно заседание вещи лица експерти, издали СМЕ - д-р Д. Н. и д-р Б. К., при претърпяното от него, детето е преживяло огромен стрес, отхапано му е било парче месо от ръката и е загубило много кръв. В съзнанието на детето са останали огромни белези и до ден днешен от преживяното, които има вероятност да продължат и за в бъдеще. Вследствие на ухапванията е останал огромен белег върху сгъвката на дясната ръчичка и под нея, както и са останали белези от издрано и по другата ръка и по корема на детето Н.. Видно от приетата и неоспорена от страните по делото СМЕ е, че травмите и белезите на детето са се появили именно по начина, който е описан в ИМ - чрез множество ухапвания причинени от глутницата кучета, които са нападнали Н. Т. на 01.05.2018г. Пълно и главно е доказано, че детенцето вследствие на претърпяното от него /ухапванията от бездомните кучета на 01.05.2018г./ е отсъствало от учебни занятия по време на лечението си и и е изгубило значителен учебен материал. Освен това се е срамувало от съучениците си и приятелите си заради белезите, както и не можело да движи дълго време ръката си. Детето Н., а и неговата сестричка А. са преживяли голям стрес, психически са разстроени. След инцидента децата са посещавали много пъти психолог. Болките и страданията на децата Н. и А. продължават повече от два месеца.

Разпитаната свидетелка в хода на делото Ц. Д. заявява също, че детето Н., както и сестричката му посещавали след инцидента нейният кабинет и имали нужда дълго време от психологическа намеса и разговори за преодоляване на случилото се, за да успеят да се справят и с психическите травми, които са получили, вследствие на нападението и ухапванията от глутницата бездомни кучета.

Н. е получил разстройство в психиката си, не спи спокойно, сънува инцидента, не може да се движи спокойно, изпитва страх от бъдещи срещи с кучета. Доказва се, че вследствие на преживяното у Н. се наблюдава, че вътрешно е напрегнат емоционално тревожен, страхово напрегнат, волево импулсивен, има проблеми със съня - сънува кошмари, натрапливи мисли и представи около случая се появяват у него. Стресът, на който е подложено детето, вследствие на преживяното /нападението и ухапванията от бездомните кучета/ "води до увреждане, когато е повече като интензитет и продължителност, отколкото е потенциала за справяне с индивида". Настъпило е състояние на дистрес, при който настъпват трайни уврежданиия в организма, предизвикват се болестни разстройства психични, психосоматични и соматични. Към момента на извършване на психологическото изследване в хода на съдебното производство детето все още не е преживяло напълно последиците от инцидента. "Възможно е и да се справи с посттравматичния стрес и след време да има негативни последици".

Твърди, че ответникът не е взел мерки за справяне и предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените улични кучета и от това са възникнали значителни вреди по отношение на детето Н.. Претендира обезщетение в размер на 70 000 лв. , ведно със законните лихви и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Жалбоподателят-ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го обезсили като недопустимо, а в условие на евентуалност да го отмени и отхвърли иска. Посочва, че всички действия по делото - предявяване на иска, упълномощаване на адвокат и др. са били извършени от Д. Т., която е лице чуждо на правния спор и не е овластена с право на иск относно чуждия спор. Ищецът по спора и носителят на материалното право по делото е детето Н. Т. и само той би могъл надлежно да сезира съда с претенцията си, представляван от майка си. Майката Д. Т. не е надлежна страна в делото. Затова счита, че настоящият процес е недопустим и следва да бъде 2 прекратен, тъй като всички процесуални действия са били извършени от Д. Т. в качеството й на ищец в процеса, а не от нейния син - истинския носител на правото на иск чрез майка му.

На второ място посочва, че СГС в нарушение на процесуалните правила приема, че самото настъпване на вредите е винаги последица от непредприети мерки или недостатъчност в обема или неефективност в качеството им, поради което са и без значение представените от СО доказателства за дейностите й в изпълнение на задълженията по ЗЗЖ.

Законодателната воля е общините да водят планомерна политика за справяне с проблема на безстопанствени кучета, което в случая е установено по делото. Няма данни за бездействие на служители на общината и искът следва да бъде отхвърлен. От представените писмени доказателства се установява, че са предприети множество действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изпълнява се Общинската програма и животните се настаняват в приюти, поради което не може да се приеме, че е налице бездействие или неизпълнение.

Съгласно действалата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012-2016 год. Столична община работи по метод: Здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат на място. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни. Тази принципна политика е залегнала в Закона за защита на животните и се изразява в хуманното ограничаване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета, а не тяхното избиване. Следователно самото съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно и допускането му не означава неизпълнение на законови задължения, щом самият закон предвижда, че след обезпаразитяването им, безстопанствените кучета се връщат от местата, от които са взети. Законодателят е предвидил вземането на конкретни мерки, но не е възложил постигането на конкретна цел и не е въздигнал непостигането й в противоправно бездействие. Законодателят е възложил на кметовете на общини да вземат мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, а не е предписал постигане на липсата на такива в града. Отделно посочва, че няма противоправно бездействие на СО, защото тя е реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което не може да се направи извод, че служителите на Столична община са бездействали противоправно. В този смисъл е постановено Решение №308/03.01.2018г. на ВКС, 4 г.о. по гр.д.№ 1068/2017 г. На трето място посочва, че СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил неправилен и необоснован съдебен акт като е приел за доказан пълно и главно факта, че кучето, нападнало ищцата, е безстопанствено без никакви доказателства по делото. Навежда довод, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено по размер. В решението липсва коментар на установените по делото обстоятелства, а именно: изключително кратък възстановителен период 21-25 дни; СМЕ посочва, че оздравителният период е приключил напълно; няма твърдения или доказателства за усложнения при възсатновяването; няма никакви доказателства за извършени медицински манипулации след 15.05.2018г., няма никакви доказателства за закупувани лекарства или превързочни материали. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищцата Д. И. Т., ЕГН ********** твърди, че на 01.05.2018 г. около 15:00 часа, в кв.

***, гр. ***, детето й Н. /на 8 г./ е било нападнато от бездомни кучета, едно от които 3 отхапало парче месо от ръката му. След нападението детето има белези по двете ръце и по корема, а ухапаната ръка все още го боляла и я движел трудно. Това му причинило болки, страдания и най-вече психически стрес. Наложило му се да отсъства от училище и да посещава психолог. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да овладее популацията на бездомни кучета в квартала. Претендира обезщетение за причинените на детето неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законните последици.

Претендира разноски.

Ответникът СО оспорва иска, сочи че не е възможно описаните телесни увреждания да стоят в причинна връзка с твърдения инцидент. Твърди, че е приел програма за овладяване на популацията на бездомни кучета, изпълнявана с дължимата грижа, поради което не следва да отговаря, дори и неговите действия да не са дали очаквания резултат.

Оспорва размера на иска. Сочи, че не следва да отговаря, или отговорността му следва да се намали, тъй като детето е получило застрахователно обезщетение във връзка с инцидента, т.е. претърпените вреди са били напълно обезщетени.

От фактическа страна се установява, че на 01.05.2018 г. около 15:00 часа, Н. Т.

Т. на 8 години, роден на ***г., придружаван от своята майка Д. и своята по-малка сестра А., бил нападнат от бездомни кучета на детската площадка в кв. ***, гр. ***, като едно от тях го ухапало по дясната ръка, отхапвайки парче месо от същата. Получил и ухапвания по другата ръка и по корема.

Видно от представената медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД /л.97/ и УМБАЛ “Александровска“ ЕАД е видно, че на 01.05.2018г. детето е било прегледано с поставени диагнози: множество ухапвания от кучета, открита рана на мишница и на други части на предмишница. Била поставена ваксина против бяс.

Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно - показанията на св.О. /пряк очевидец/ и Д. /психолог/, разпитани в о.с.з. на 13.06.2019г. и 30.01.2020г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.

От показанията на свид. О. /очевидец на инцидента/ е видно, че детето е било нападнато и ухапано от едно от бездомните кучета, които се намирали пред блока му, на детската площадка. Кучето, което го захапало, било маркирано с чип на ухото, като според свидетеля всички те са улични. С помощта на техен общ съсед кучето било отблъснато.