Решение № 131 от 23.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500212 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 212/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Варна Асет Мениджмънт“ ООД против решение № 137/13.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1727/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от дружеството срещу Община Варна, иск за заплащане на сумата от 60 775, 06 лв., представляваща имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на платените такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в изпълнително производство по изпълнително дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Ст. К. – Д., както следва: 1./ 24.00 лева такса по т.1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело; 2./ 60.00 лева – такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ; 3./ 12.00 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 4./ 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 5./ 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 6./ 234.00 лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ; 7./ 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 8./ 0.90 лева – държавна такса към БНБ; 9./ 3.00 лева – държавна такса към Община Варна; 10./ 349.00 лева – държавни такси към АГКК; 11./ 3.50 лева – държавна такса към КАТ – Варна; 12./ 3.00 лева – държавна такса към Агенция по вписвания; 13./ 197.03 лева – разноски за пощенски разходи; 14./ 156.00 лв. – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 15./ 48.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 16./ 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ;

17./ 59 449.48 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 18./ 20.15 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 19./ 10.00 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 20./ 121.00 лева – други разноски по изпълнителното дело, причинени в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо в провеждане на 1 принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, произтичащо от ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г. по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Ст. К. – Д., вместо от представената безусловна и неотменима банкова гаранция № 040354/09693 от „Б. П. Б.” АД, послужила за спиране на изпълнението, ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и „Варна Асет Мениджмънт“ ООД е осъдено да заплати на Община Варна сумата от 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Изразил е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на принципа за добросъвестност, че липсва умисъл в действията на ответната страна при пристъпването към принудително изпълнение и че н е е налице противоправно поведение, тъй като органът по приходите нямал задължение да се удовлетвори първо от сумата по банковата гаранция. Навел е следните оплаквания: - в разрез с доказателствата по делото, първоинстанционният съд приел, че банковата гаранция в полза на Община Варна има отношение само към спиране на принудителното изпълнение на ревизионния акт в съдебното производство по оспорването му, а не и за плащане на задължението;

-неправилно първоинстанционният съд приел, че изпратената от Община Варна до „Варна Асет Мениджмънт“ ООД покана за доброволно изпълнение е надлежно връчена и че направеното й оспорване е бланкетно; - неправилен също така бил извода, че не е налице нарушение на принципа за добросъвестност, тъй като не се установявал умисъл в действията на ответната страна, защото с образуване на изпълнителното дело длъжникът е натоварен с разноски, които иначе не би платил при предявяване на банковата гаранция за плащане; -окръжният съд подходил повърхностно и едностранчиво, без да изследва, обсъди и анализира всички относими към конкретното дело факти и доказателства, а именно: -че дружеството е действало добросъвестно и е обезпечило изцяло събирането на задълженията по ревизионния акт, включително и с увеличаване на размера на гаранцията; -че не е имало никаква причина за образуване на изпълнително дело и натоварване длъжника с разноски за такси, а е трябвало кредиторът само да предяви банковата гаранция за плащане; -че събирането на дължимите суми е можело да се осъществи и от публичен съдебен изпълнител по реда на ДОПК и също да не се плащат такси на ЧСИ; -че при два равностойни способа на изпълнение, добросъвестното поведение изисквало да бъде избран този, който няма да натовари длъжника с допълнителни разноски; -че събирането на дължимата сума е станало именно по издадената в полза на Община Варна банкова гаранция, а не поради предприетите в изпълнителното дело изпълнителни действия и не след реализиране на какъвто и да изпълнителен способ или извършени изпълнителни действия от съдебния изпълнител, т.е.

2 плащането им не е свързано по никакъв начин с образуваното изпълнително дело.

Община Варна, чрез юрисконсулт Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробни съображения по всяко от оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали присъждане на разноски, като Община Варна е заявила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК срещу разноските за адвокатско възнаграждение на въззивника. В предоставения от съда срок, Община Варна е депозирала и писмени бележки по съществото на спора.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника, доводите на двете страни и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството пред окръжния съд е бил предявеният от „Варна Асет Мениджмънт“ ООД против Община Варна иск за заплащане на обезщетение от 60 775, 06 лв. за имуществени вреди - претърпяни загуби в размер на платените такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в изпълнително производство по изпълнително дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Ст. К. - Д., както следва: 24.00 лева такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело; 60.00 лева - такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ; 12.00 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 24.00 лева - такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 24.00 лева - такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 234.00 лева - такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ; 18.00 лева - такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 0.90 лева - държавна такса към БНБ; 3.00 лева - държавна такса към Община Варна; 349.00 лева - държавни такси към АГКК; 3.50 лева държавна такса към КАТ - Варна; 3.00 лева - държавна такса към Агенция по вписвания; 197.03 лева - разноски за пощенски разходи; 156.00 лв. - такси по т.

4 от ТТРЗЧСИ; 48.00 лева - такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18.00 лева - такса по т.

10 от ТТРЗЧСИ; 59 449.48 лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 20.15 лева разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 10.00 лева - разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 121.00 лева - други разноски по изпълнителното дело, причинени му от противоправното поведение на ответника и злоупотреба с право, изразяващо се в образуване и провеждане на принудително изпълнение по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Ст. К. - Д. за удовлетворяване на вземането му по ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г., вместо удовлетворяване от предоставената му от ищеца безусловна и неотменима банкова гаранция № 040354/09693 на „Б. П. Б.” АД, ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Община Варна е подала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила същата и е настоявала за отхвърляне на иска. Навела е възражения за 3 липсата на противоправно поведение и злоупотреба с право при образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ за събиране на вземанията й по влязъл в сила ревизионен акт, предвид липсата на предприето от длъжника доброволно изпълнение до този момент, включително при наличие на предварително изпълнение на ревизионния акт и при липса на обезпечение на вземането след 31.10.2018г. Сочила е, че не е имала задължение да пристъпи първо към събиране на вземането от банковата гаранция, както и че това е сторила след указания на длъжника, включително и за плащане към ЧСИ на дължимите такси в конкретния им размер.

На 10.10.2016 г. органът по приходите към Дирекция „Местни данъци“ при община Варна е съставил на „Варна Асет Мениджмънт“ ООД ревизионен акт № МД - РА - 002/10.10.2016г. за задължения за данък върху придобито имущество в размер на 2 028 007, 48 лв. и лихви от 375107, 59 лв.

Ревизионният акт е връчен на длъжника на 17.10.2016 г., който го е обжалвал първо пред горестоящия административен орган, а след това - и пред съда.

Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение съгл. чл. 157 ДОПК, а съгл. чл.127 ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК. По образуваното адм. дело № 140/2017г. по описа на Административен съд – Варна, длъжникът е поискал спиране на предварителното изпълнение, като е представил обезпечение съгл. чл. 157, ал.2 ДОПК, вр. чл. 153, в случая - безусловна и неотменяема банкова гаранция № 043054/09693, издадена на 31.10.2016 г. със срок до 30.10.2017 г. вкл., продължен с анекс от 28.08.2017 г. – до 31.10.2018 г. и за сумата от 2 617 747,93 лв. С определение № 2458/14.09.2017г., съдът е спрял изпълнението на ревизионния акт до 31.10.2018г. Следващите искания на ищеца за спиране на изпълнението на ревизионния акт с представени анекси №2 и №3 към банковата гаранция (от 26.10.2018 г. и от 19.11.2018 г.) за продължаване на срока до 31.10.2019 г. и за увеличаване на сумата на обезпечението до размер на 2 826 461,63 лв., не са били уважени от съда (сумата по обезпечението не е била достатъчна да обезпечи събиране на главницата и лихвите по задължението) и след 31.10.2018 г. ревизионният акт е подлежал на предварително изпълнение. Такова не е предприето. С решение № 9825 от 26.06.2019г. по адм. дело № 3328/2019г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 2495/21.12.2018 г. по адм. дело № 140/2017г. на Административен съд - Варна, с което частично е било отменено задължението по ревизионния акт за горницата над сумата от 1526458,81 лв. и за лихва за забава над 336 329,10 лв.

На 09.07.2019 г., общината е пратила до длъжника съобщение за доброволно изпълнение по чл. 182, ал.2, т. 1 ДОПК, връчено на ищцовото дружество на 11.07.2019 г. Редовността на връчването е оспорено общо от ищеца, като конкретни съображения за нередовности не са били посочени от 4 него, поради което и предвид, че връчването е сторено на адреса на търговското дружество и е получено там от подписалото се за дружеството лице, връчването не е оборено. Със съобщението е посочен размера на задължението, даден е срок за доброволно изпълнение с предупреждение за предприемане на принудително изпълнение чрез ЧСИ след това.

На 24.07.2019 г. (в срока по поканата) ищецът е подал до Върховния административен съд молба за отмяна на влязлото в сила решение, по която е било образувано адм.д. № 9605/2019 г., приключило на 11.11.2019 г. с решение за отхвърлянето й. В това производство, длъжникът отново е поискал спиране изпълнението на ревизионния акт, което е оставено без разглеждане от съда на 10.10.2019г.

На 05.08.2019 г. кредиторът – Община Варна е подал молба и е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20197180400497 по описа на ЧСИ Ст. К. - Д. за събиране на потвърденото от съда вземане по ревизионния акт, след частично прихващане. По изпълнителното дело са извършени проучвания на имущественото състояние на длъжника и са предприети действия по налагане на запори и възбрани. На 08.08.2019 г. е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника, в която е посочен размера на задължението и дължимите такси и разноски за ЧСИ съгл. ТТР към ЗЧСИ, срещу които длъжникът не е подал жалба. На 09.08.2019г. „Варна Асет Мениджмънт“ ООД е уведомил съдебния изпълнител, че в полза на кредитора е издадена банкова гаранция и е настоявал взискателят да се удовлетвори от сумата по нея (достатъчна да погаси задължението по изпълнителното дело).